Решение № 4123 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2014 г.

Решение № 4123 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на Йорданка Костадинова Ангелова, Кръстьо Симеонов Андонов, Недка Спирова Илиева, Асен Тодоров Асенов, Васил Тодоров Асенов, Красимир Велинов Петров, Маргарита Велинова Георгиева, Светла Димитрова Пекина, Светла Димитрова Минова, Васил Тодоров Димитров, Димитър Тодоров Димитров и Пламен Максимов Милчев срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.). Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за недвижими имоти описани в Приложение към т. 1 на Решението: с идентификатор № 68134.1353.102, ЕКАТТЕ 99121, в землището на Илиенци, Столична община, земеделска територия, нива (орна земя) с обща площ 4.099 дка, от които отчуждени 0.457 дка, стойност на паричното обезщетение - 391 лева; с идентификатор № 68134.1368.13, ЕКАТТЕ 99121, също в землището на Илиенци, земеделска територия, ливада с обща площ 1.101 дка, от които отчуждени 0.783 дка, стойност на паричното обезщетение - 733 лева. Твърдят, че определените цени като обезщетение за отчуждените части от имотите им е занижена и не съответства на пазарните цени, като не представлява равностойно парично обезщетение. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор № 68134.1353.102, ЕКАТТЕ 99121, в землище Илиенци, Столична община, земеделска територия, нива, с обща площ 4.099 дка, от който отчуждени 0.457 дка, стойност на паричното обезщетение - 391 лева и на имот с идентификатор 68134.1368.13, ЕКАТТЕ 99121, също в землище Илиенци, земеделска територия, ливада с обща площ 1.101 дка, от който отчуждени 0.783 дка, стойност на паричното обезщетение - 733 лева, собственост на наследници на Милутин Минов Стоилов. От представеното Решение № 1570/12.07.1995 г. на Общинска служба по земеделие и гори "Нови Искър" град е видно, че собствеността на имотите е възстановена на наследници на Милутин Минев Стоилов. Съгласно удостоверения за наследници № 476 от 11.03.2013 г. на Район Сердика, Община Столична и № ГР-14-2955 от 28.08.2013 г. на Район Люлин, Община Столична жалбоподателите са негови наследници по закон. По отношение на дължимото се обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1353.102 е постигнато споразумение между страните по делото на основание чл. 178 от АПК, което е потвърдено от съда и производството по делото в тази му част е прекратено. От представената към жалбата и приета по делото скица № 16438/15.03.2014 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.1368.13, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес гр. София, район Надежда, местност Долно ливаде - Илиянци е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "ливада". На Агенция "Пътна инфраструктура" на 25.06.2013 г. е издадена от АГКК скица с идентично съдържание, като тези характеристики на имота се установяват и от представеното удостоверение за характеристики на имот, издадено от Общинска служба по земеделие гр. Нови Искър. В хода на производството жалбоподателите са представили: скица № 15-363811 от 10.10.2014 г. издадена от СГКК, съгласно която имот с идентификатор 68134.1368.13 е в територия с предназначение урбанизирана, и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване; удостоверения за данъчна оценка на имота от 24.10.2014 г. и 19.02.2015 г.; удостоверение и комбинирана скица, издадени от "ГИС - София" ЕООД. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1368.13 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключения по делото, като са дадени варианти с различни стойности на обезщетението за отчуждената част от имота: при включени два пазарни аналога за извършени сделки със земеделска земя в район Надежда тя е 629 лева; по Наредбата за реда за определяне цените на земеделските имоти е в размер на 773 лв.; определено съгласно чл. 96 от ППЗДС е на стойност 44 004 лв. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Неоснователно е твърдяното от жалбоподателите, че процесния имот е урбанизирана, а не земеделска територия и оценяването му следва да се извърши по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, съответно обжалваната оценка да се измени в размера, определен в третия вариант от заключението на вещото лице. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е земеделска земя. От съдържанието на оспореното решение и представената по делото комбинирана скица се установява, а и не се спори по делото, че отчуждаването е въз основа на ПУП - план за регулация на местност НПЗ "Илиянци - Запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София. Именно с този план е предвидено изграждането на част от обекта "Северна скоростна тангента". Процесния имот е възстановен след приемане на този план като земеделска земя, и не налице друг план съгласно който статута му да е променен. Твърдяното от жалбоподателите, че правото им на собственост е възстановено по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ не се установява по делото, видно от съдържанието на решението за възстановяване правото на собственост, съгласно което имота се възстановява като ливада, с номер по картата на землището при липса на скица към решението от техническата служба на общината, която е задължителна при възстановяване на имот в строителни граници. Това е наложило и процедура за отразяването му в кадастралния план през 2009 г., видно от представения констативен акт за непълноти и грешки в кадастрален план, в който акт е посочено, че границите на имота не са материализирани на място и не са съществували преди одобряването на кадастралния план, чиято непълнота е твърдяна. Не е представена заповед за изменение на плавна, а представената скица не е подписана от кмета на район Надежда. Действително от одобряването на плана, предвиждащ изграждане на обекта с национално значение, до приемане на оспореното решение е изминал значителен период от време, но незапочването на отчуждителните процедури в предвидените от закона срокове не води до отпадане на предвижданията на плана, съответно до липса на основание за отчуждаване. Следователно отчуждаването на имота се основава на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на национален обект, като към момента на отчуждаването имота е с начин на трайно ползване ливада. Несъстоятелно е позоваването от страна на жалбоподателите на скица № 15-363811 от 10.10.2014 г. издадена от СГКК, съгласно която имот с идентификатор 68134.1368.13 е в територия с предназначение урбанизирана, и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, тъй като в нея не е отразено кога и въз основа на какви нови обстоятелства е извършена промяна в кадастъра. Представените удостоверения за данъчна оценка на имота от 24.10.2014 г. и 19.02.2015 г. също не налагат друг извод, тъй като са следващи оспореното решение и не са относими към отчуждаването. Следва да се кредитира представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 2.04.2013 г. с посочена валидност до 31.12.2013 г., издадено на жалбоподателя Кръстьо Андонов /на когото са издадени и тези от 2014 и 2015 г./ съгласно което към момента на отчуждаване данъчната оценка на имота е 126.47 лева, като тази оценка е дадена за земеделска земя. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждената част от собствения на жалбоподателите недвижим имот е следвало да бъде определено в стойността по първия вариант от заключението на съдебно-оценителната експертиза, тъй като останалите са неприложими. При наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, неправилно административния орган е определил обезщетението при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Видно от доказателствата по делото отчуждаемия имот попада в район Надежда, местността "Долно ливаде - Илиянци", земеделска територия, с начин на трайно ползване - ливада. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Надежда и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Тъй като размера на паричното обезщетение определен по този начин е по нисък от определения от административния орган, то същия не може да бъде изменян, тъй като би се влошило положението на оспорващите. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,