Решение № 10991 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 428/2011 г.

Решение № 10991 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 428/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Общински пътнически транспорт" ЕООД - гр. Габрово, представлявано от управителя Калоян Пламенов Енчев, чрез пълномощника адвокат Симеон Тъпов от Адвокатски колектив - Габрово, срещу решение № 477 от 23.11.2010 г., постановено по административно дело № 384 по описа за 2010 г. на Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 070900448 от 26.02.2010 г. на главния инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Габрово, потвърден с решение № 183/27.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени за довнасяне осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО - ПрПФ за периода от 01.09.2004 г. до 30.09.2009 г. общо в размер на 31а199.16 лева и са начислени лихви в размер на 9а335.91 лева и е осъдено да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер 1а260 (хиляда двеста и шестдесет) лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на Административен съд - Велико Търново е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията на касатора са, че съдът неправилно и хипотетично е тълкувал нормата на чл. 9, т. З3 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. на НОИ, която определя категоризацията на труда при водачите на автобуси. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове на приходната администрация. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с писмен отговор от упълномощения юрисконсулт Светлана Иванова Русева оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, с мнение да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд-шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Велико Търново по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е оспореният от"Общински пътнически транспорт" ЕООД, гр. Габрово, представлявано от управителя Калоян Пламенов Енчев, ревизионен акт № 070900448/26.02.2010 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Габрово (РА), потвърден с Решение № 183/27.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ), гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени за довнасяне осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО - ПрПФ за периода от 01.09.2004 г. до 30.09.2009 г. общо в размер на 31а199.16 лева и са начислени лихви в размер на 9а335.91 лева. Посочените задължения са определени след като приходните органи са приели, че на основание чл. 2, т. 24 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и Инструкция № 13/2000 г. за прилагането на НКТП (Инструкция № 13) ревизираното дружество е следвало да осигурява шофьорите на тролейбуси и градски автобуси на дружеството като втора категория труд, доколкото тези лица са управлявали автобуси и тролейбуси на дружеството с общ брой места над 60 човека. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че след като жалбоподателят не разполага с технически паспорти на превозните средства, правилно приходният орган е определил броя на правостоящите и седящите места в тях на база документите, събрани в хода на ревизията от трети лица, съобразно систематизираните технически данни от производителя им по тези въпроси. Изводът, който се подкрепя и от заключението на изслушаната експертиза по делото е, че общият брой на местата в автобусите и тролейбусите на дружеството е над 60, поради което трудът на шофьорите на същите е от втора категория. След като жалбоподателят е внасял осигуровки за тези лица като заети при трета категория труд, ревизионният акт, с който са доначислени задължения в резултат на дължимия по-висок размер на осигуровките за втора категория труд е законосъобразно съставен. Решението на Великотърновския административен съд, предмет на касационно оспорване пред настоящия състав на ВАС - шесто отделение, е правилно. Първоинстанционният съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Съдът е направил обоснован и съответен на материалноправната регламентация извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното определяне на осигурителните задължения към ДОО и ДЗПО - ПрПФ, също и нормата на чл. 9, т. 33 от Инструкция № 13/2000 г. на Националния осигурителен институт, която определя категоризацията на труда при водачите на автобуси. Направените с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Безспорно е по делото, че дружеството-касатор не разполага с технически паспорти на производителя за транспортните си средства - автобуси от следните марки и модели: Чавдар С5, Чавдар 11 М 4, Чавдар 11 М 3, Чавдар Г 5, Чавдар ЛС 51, Икарус Д 280, Икарус 280.03. Икарус 260, Мерцедес 0405 и МАН НЛ 202, както и тролейбуси от марката ЗиУ, с които е осъществявало превозите на пътници на територията на град Габрово през разглежданите процесни периоди (2004 г. - 2009 г.) и не е представило такива както на ревизията, така и в хода на съдебното производство. Това от своя страна свежда основния въпрос по делото до определянето на общия брой места в тези транспортни средства и по-конкретно - до начина, по който следва да се определят правостоящите места в тях, доколкото броя на местата в автобусите и тролейбусите определя категорията на труда на шофьорите им. аа За да постанови решението си съдът, при липсата на технически паспорти на автобусите и тролейбусите, е приел като доказателства технически документи от "Тролейбусен транспорт" ЕООД, Плевен и "ЕГГЕД Русе" АД - Русе, установяващи по непротиворечив начин общ брой на местата в тези транспортни средства. Обсъдил е справки от акредитираните изпитвателни лаборатории "ТИАТ" АД, Шумен и "Технотест" АД, София, установяващи общ брой на местата в автобусите от вида на процесните над 60. Постановил е изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, според която броя на правостоящите места се определя от товароносимостта на автобусите и именно това е критерият, на който се базира всеки производител, за да посочи броя правостоящи места в техническия паспорт на автобуса. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора по съществото на спора относно преценката на установената липса на технически паспорти на автобусите и тролейбусите и тълкуването на чл. 9, т. 33 от Инструкция № 13/2000 г. на НОИ. Съгласно чл. 9, ал. 33, изр. второ от Инструкция № 13 "когато в техническия паспорт от производителя не е указан броят на стоящите (правостоящите) места, следва да се счита, че стоящите (правостоящите) места са до 10 на сто от определените седящи места". Цитираната норма е пределно ясна и категорична относно хипотезата, в която броят на стоящите места в превозните средства се определя като процент от седящите и това е когато в техническия паспорт липсва указание за този брой. Недопустимо е претендираното от касатора разширително тълкуване на тази норма, която да обхваща и случаите на липсващ технически паспорт. Ако волята на законодателя е била такава, то щеше да има изрична разпоредба в този смисъл предвид императивния характер на нормите в Инструкция № 13/2000 г. на НОИ. Целта на законодателя е само когато сам производителят не е определил броя правостоящи места, да се използва този нормативен критерий за определяне на стоящите като функция от определените от самия производител седящи места. В случая, обаче, когато броят на правостоящите не може да се определи не поради обективната липса на такава информация в техническия паспорт на превозното средство, а поради субективното поведение на собственика (каквото е твърдението му, че тези книжа са стари и липсват), формулата на чл. 9, т. 33, изр. второ от Инструкция № 13/2000 г. е неприложима. Следва да се отбележи, че транспортното дружество като собственик и експлоатиращ съответните автобуси и тролейбуси следва да разполага по всяко време с пълната документация за тях, вкл. техническите им паспорти, за да гарантира съответствието им с тях и експлоатацията им по предназначение, респективно при превозите да се гарантира сигурността на гражданите. След като транспортното дружество твърди, че не разполага с технически паспорти на експлоатираните от него автобуси и тролейбуси, данните за броя на местата в тях правилно са набавени от други достоверни източници (техническа литература, каталожни данни от производителите, данни от акредитираните изпитвателни лаборатории в България, включително и заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза), годни да установят техническите характеристики на превозните средства и общия брой на местата в автобусите от вида на процесните над 60. Неоснователни са възраженията на касатора, че тези документи установявали хипотетични възможности за натоварване на превозните средства. Преди всичко, видно от съдържанието им и приложените към тях книжа е, че те се базират на техническите справки от производителя, с които третите лица разполагат. На следващо място, единственият начин за жалбоподателя (касатор в настоящото производство) да обори тези данни е да представи други технически данни, които опровергават съдържанието на първите, каквито той не е ангажирал по делото. При преценката на събраните доказателства съдът е изложил подробно мотиви защо ги кредитира като допустими и относими към спора, отговорил е ясно и изчерпателно на всички аргументи в жалбата, включително и на възражението, че събраните документи установявали хипотетични възможности за определяне на броя на местата в автобусите и тролейбусите. Като е отхвърлил оспорването на ревизионен акт № 070900448 от 26.02.2010 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Габрово, потвърден с решение № 183/27.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени за довнасяне осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-ПрПФ за периода 01.09.2004 г. - 30.09.2009 г. общо в размер на 31а199.16 лв. и са начислени лихви в размер на 9а335.91 лв., първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касатора нарушения. По изложените съображения настоящият тричленен касационен състав на Върховния административен съд счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение № 477 от 23.11.2010 г., постановено по административно дело № 384 по описа за 2010 г. на Великотърновския административен съд като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,