Решение № 1659 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13293/2016 г.

Решение № 1659 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13293/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Т., срещу решение № 88/20.10.2016 г. постановено по адм. дело № 125/2016 г. на Административен съд-Г., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. по подадено заявление от С. Е. И., в частта му относно парцел № 32336-20-1-1, а в останалата му част е обявено за нищожно, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, при което се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. Е. И., от с. И., община Севлиево, чрез процесуалния си представител адвокат А. Д., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. И., против уведомително писмо изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 60 944,35 лв, по СНДП - 5,25 лв и са наложени санкции за бъдещ период по СНДП в размер на 2,45 лв. По данните от преписката безспорно се установява, че оспореното уведомително писмо за оторизиране на суми за финансово подпомагане на земеделския производител за кампания 2013 г. е второ по реда си - издадено след отмяната на първото такова по заявлението на земеделския производител, с влязло в сила съдебно решение, с което на административния орган са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Видно от решение № 103/16.01.2015 г. по адм. дело № 156/2014 г. на Административен съд-Г., по заявлението подадено от жалбоподателя за подпомагане за 2013 г., е бил постановен отказ за финансиране по СЕПП и СНДП, поради установени площи, които излизат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". При анализа на събраните относно заявените за подпомагане имоти, доказателства, съдът е приел, че не са изяснени релевантните за спора обстоятелства, и тъй като липсата на фактически основания в атакувания акт не може да бъде заменена с посочване на правни такива, върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 4049/7.04.2016 г. по адм. дело № 3756/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с изложени мотиви, че актът не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но при постановяването му са допуснати други нарушения на административнопроизводствените правила. Тричленният състав на ВАС е посочил, че административният орган е издал оспореното уведомително писмо, като е съпоставил данните с неактуални самолетни/сателитни снимки и без да е извършена проверка на място на заявените площи в нарушение на изискванията по чл. 35 и чл. 36 АПК. Прието е, че органът не е изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК, тъй като не е предоставена възможност за участие в административното производство на земеделския производител, включително и да се запознае с допустимия слой. При това е прието, че уведомителното писмо правилно е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в съответствие с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С новото уведомително писмо изпълнителният директор на ДФЗ е потвърдил констатациите по предходното, подробно обосновавайки наличието на причини за недопустимостта на подпомагането, тъй като части от заявените от земеделския производител площи излизат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", при конкретно посочени установени площи за всеки от петте заявени парцела. При обжалването му съдът е приложил цялата административна преписка, ведно с адм. дело № 156/2014 г. на Административен съд-Г. и адм. дело № 3756/2015 г. на ВАС, трето отделение. При това съдът изложил приетата за установена фактическа обстановка, като приел, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени му с влезлите в сила съдебни решения по горепосочените дела. В частта му, касаеща парцел № 32336-20-1-1, съдът отменил процесното уведомително писмо като приел, че в нея същото е издадено в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като с предходното съдебно решение, уведомителното писмо за този парцел не е било отменено и съответно е влязло в сила. По отношение останалата част от писмото съдебният състав приел, че дадените от съда указания не са изпълнени, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК обявил нищожността му и върнал преписката на административния орган. За да достигне до този извод съдът е приел, че административният орган не е извършил проверка на място или друга подходяща административна проверка с цел установяване наличието на недопустими площи и техния конкретен размер; не е доказал ползване на актуални сателитни/самолетни снимки, нито предоставянето на възможност на земеделския стопанин да участва в процедурата по издаване на процесното уведомително писмо и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Съдът е приел, че позоваването на специализирания слой за кампания 2013 г. не е достатъчно, тъй като не ставало ясно каква е конкретната причина за недопустимостта на подпомагането за заявената площ и нормативното основание за нейното изключване. Така постановеното решение в частта, с която уведомително писмо изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отменено в частта му относно парцел № 32336-20-1-1, е недопустимо. Видно от подадената от С. И. жалба, административният акт е обжалван по отношение на произнасянето за четири конкретно посочени парцела, между които парцел № 32336-20-1-1 не попада, поради което по своята правна природа писмото представлява стабилен административен акт в необжалваната му част. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само останалата част от уведомително писмо - относно конкретно посочените от жалбоподателя парцели. Така, като е отменил уведомително писмо по отношение на горепосочения парцел, съдът е излязъл извън предмета на жалбата и се произнесъл по несъществуващо оспорване, поради което и решението в тази му част следва да се обезсили на основание чл. 218, ал. 2 АПК, във вр. чл. 221, ал. 3 АПК. На свой ред, решението в частта, с която уведомителното писмо е обявено за нищожно, като неправилно следва да бъде отменено. При издаване на второто уведомително писмо са изложени мотиви относно недопустимите площи в общ размер от 42.93 ха, които излизат извън окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., одобрен със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Видно от събраните доказателства в района на заявените от Иванов парцели е било извършена цялостна актуализация на Системата за идентификация на земеделските парцели, базирана на самолетно и сателитно заснемане от 5.05.2013 г. и от 25.06.2013 г., на база на които е извършена дешифрация и са определени допустимите за подпомагане площи. Следва да се отбележи, че неправилно съдът приема, че недопустимите площи са определени въз основа на неактуален графичен материал, позовавайки се на определения национален стандарт за поддържане на пасищата и изискването за минимум една коситба до 15 юли на съответната година за равнинните райони и до 15 август за планинските райони, включени в обхвата на необлагодетелстваните планински райони. Съгласно чл. 34 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. (отм.) помощта по схемата за единно плащане на площ се отпуска на земеделските стопани при активиране на правото на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства хектарите следва да отговарят на условията за подпомагане по всяко време на календарната година. Т. е. за предоставяне на земеделски субсидии е задължително поддържането на заявените парцели в добро земеделско състояние през цялата година, а не само след определените дати за коситба. При подаване на заявлението за подпомагане на Иванов е бил предоставен графичен материал на площите, определени за допустими през предходната година, върху които са очертани заявените за кампания 2013 г. площи, в изпълнение на чл. 19, § 2 от Регламент 73/2009 г. (отм.). Така, видно от резултатите от автоматичните проверки на въведените данни при последното стартиране на 20.05.2013 г., още при подаване на заявлението Иванов е бил уведомен, че има излизаща площ на осем от заявените от него парцели. Заявителят се е запознал с протокола, видно от положения от него подпис. Т. доказателства по административната преписка установяват, че още при подаване на заявлението са били констатирани съществени части от парцелите, излизащи извън допустимия слой, изготвен за 2012 г. и послужил при подаването на заявления за подпомагане през 2013 г. Поради това е възникнала необходимост жалбоподателят да изясни несъответствията, като подаде възражение по чл. 16в, ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /в приложимата редакция/, от което право същият се е възползвал. С писмо изх. № 94-1661/24.04.2014 г. министърът на земеделието и храните е уведомил Иванов за резултата, касаещ парцелите, фигуриращи във възражението му и площта, която излиза извън допустимия слой "Площи в добро земеделско състояние". В писмото изрично е посочено, че то не подлежи на самостоятелно обжалване, а на оспорване подлежи общият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2013 г., в 14-дневен срок от получаване на съответния отговор за възражение. След като с тази заповед № РД 09-114/27.02.2013 г. министърът е одобрил окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2013 г., но Иванов не я е оспорил, тя е влязла в сила и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този административен акт. Заповедта е индивидуален административен акт по отношение на земеделския производител. С нея се засягат права на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредбата именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредбата. Така, при липсата на доказателства по делото, че заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана от С. И. в законоустановения 14-дневен срок, същата е влязла в сила в частта отнасяща се до заявените от него имоти и РА е обвързана от постановеното в нея. Неоснователен е направеният от административния съд извод при разглеждането на жалбата срещу второто уведомително писмо, че не са изпълнени указанията за извършени допълнителни проверки. В случая следва да се има предвид факта, че от референтната година за подпомагане - 2013 г. до 2016 г., когато е образувано адм. дело № 125/2016 г. на Административен съд-Г., е изминал дълъг период от време, а причините за недопускането на парцелите за подпомагане са с временен характер - наличие на храсти, тръни, дървета, което изключва възможността за проверка на място в по-късен момент. Действително, в случая размерът на недопустимата площ е определен въз основа административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не при извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. (отм.) се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Регламента данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Разпоредбата урежда правна възможност, но не и задължение на административния орган при констатирани нередности в резултат кръстосаните проверки да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно - проверка на място, а оттам и обстоятелството, че такава проверка не е извършена, не сочи на закононарушение. Изложеното не е съобразено от решаващия състав на административния съд, което влече неправилност на направения извод за наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК за обявяване нищожност на част от повторно издаденото уведомително писмо. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, поради което като неправилно следва да бъде отменено в останалата му необезсилена част /извън частта, в която съдът се е произнесъл по несъществуващо оспорване/. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на поисканото по СЕПП и СНДП финансово подпомагане, по подаденото от С. И. заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., и при липсата на установен съществен порок при постановяване на акта, жалбата на това лице, срещу атакуваната от него част от уведомително писмо изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 100 лв, определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение