Решение № 2608 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2015 г.

Решение № 2608 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Котел против решение № 51/23.03.2015 г., постановено по адм. дело № 314/2014 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с което е отменена заповед № РД01-0084/10.11.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Котел за отказ за отпускане на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Ибрахим Ахмед Караджа от с. Ябланово, община Котел, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Сливен е отменена заповед № РД01-0084/10.11.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Котел, потвърдена с решение № РД10-0028/11.12.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. Сливен. С решението преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" гр. Котел за ново произнасяне по молба-декларация вх. № 2428/14.08.2014 г., подадена от Ибрахим Ахмед Караджа. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата фирма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда незаконосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, като е прието, че недекларирането от страна на заявителя на обстоятелството, че е чл. и председател на потребителна кооперация, развиваща дейност, е пречка за отпускане на целева помощ за отопление. Съдът е приел, че заповедта е издадена при липса на конкретно правно основание, доколкото в посочените в заповедта правни норми - чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 7, вр. чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, са визирани изискванията за отпускане на социална помощ, но не и конкретна причина за отказ. В случая лицето е попълнило молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление съгласно образеца, утвърден от министъра на труда и социалната политика и в този образец няма изискване лицата да попълнят данни относно членството си в кооперация или в управителен съвет на кооперация. Лицата имат задължения да деклариран получените от такова членство доходи, но в случая от представеното доказателства - удостоверение № 62/17.12.2014 г., издадено от потребителна кооперация "Единство" с. Ябланово, е видно че от м. февруари до м. юли 2014 г. от Ибрахим Караджа не са получавани дивиденти или възнаграждение от кооперацията. Следователно, лицето не е получило други доходи освен декларираните в молбата-декларация, поради което неоснователно му е отказано отпускане на целева помощ за отопление. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна е безспорно, че Ибрахим Ахмед Караджа е подал молба-декларация с вх. № 2428/14.08.2014 г. до директора на дирекция "СП" гр. Котел с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. С обжалваната пред съда заповед № РД01-0084/10.11.2014 г. е отказано отпускането на исканата помощ по съображения, че на основание чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 7, вр. чл. 11, ал. 2 ЗСП в подадената молба-декларация Ибрахим Караджа не е посочил, че е чл. на потребителна кооперация "Единство" с. Ябланово и чл. на управителния съвет на кооперацията; не е посочил какви дивиденти получава от кооперацията като неин чл. и какво възнаграждение е получил като чл. на УС за участието си в заседания, поради което не може да бъде извършена преценка на доходите на семейството и възможността за самоиздръжка за последните 6 месеца преди подаването на молбата. В мотивите на решението на директора на дирекция РДСП, постановено при обжалването по административен ред, е посочено, че в представеното от Ибрахим Караджа удостоверение № 61/24.11.2014 г. от ПК "Единство" не е посочено от кога същият не получава възнаграждение и дивиденти, поради което не може да бъде извършена преценка на доходите на семейството и възможността за самоиздръжка за предходните 6 месеца преди подаване на молба-декларацията. В изготвения в хода на административното производство социален доклад е прието, че молителят има трайно намалена работоспособност 80 %, съгласно експертно решение на ТЕЛК от 2010 г. с пожизнен срок; живее със съпругата си Инджи Х. Караджа, която е безработна, не е регистриран в дирекция "Бюро по труда", а съпругата му е регистрирана; общият доход на семейството от предходния месец е 216,01 лв. от пенсия; заявителят е чл. на управителния съвет на потребителна кооперация, развиваща дейност. В съдебното производство като доказателство е прието представеното с жалбата удостоверение изх. № 62/17.12.2014 г., издадено от ПК "Единство" - с. Ябланово, от което е видно, че през периода м. февруари - м. юли 2014 г. включително, Ибрахим Ахмед Караджа не е получавал възнаграждение като чл. на управителния съвет на кооперацията, както и дивиденти, поради лошото финансово състояние на кооперацията. От правна страна, условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Според чл. 2, ал. 3 от Наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а в разпоредбите на ал. 4 на същия чл. е посочен диференцираният минимален доход за отопление за различни категории лица като процент от гарантирания минимален доход за отопление. В случая не е направена преценка какъв е диференцираният минимален доход за отопление на заявителя, нито какъв е средномесечния му доход и този на семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация, съответно - не е правена съпоставка на тези доходи, което е релевантно за отпускането на социалната помощ за отопление, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Декларирането на определени факти и обстоятелства в молба-декларацията, която се подава от лицата за отпускане на целева помощ за отопление не е самоцелно, а за да послужи при определяне на диференцирания минимален доход на съответното лице или семейство, както и на средномесечния доход на лицето или семейството за предходните 6 месеца и на тази база, при сравнението на получените величини, да бъде направена преценка дали лицето или семейството отговаря на изискването за отпускане на помощта средномесечният доход да е по-нисък от диференцирания минимален доход. Такова изчисление и сравнение в случая не е направено. Отказът е обоснован единственото с непосочването в молба-декларацията на обстоятелството, че Ибрахим Караджа е чл. на потребителна кооперация и чл. на управителния съвет на същата кооперация. Релевантно за преценката е получаването на доходи от кооперацията, а не факта на членство в кооперация или в управителния съвет на кооперацията, поради което само по себе си недекларирането на членството не е основание да бъде отказано отпускането на помощта. Посоченият от административния орган мотив за отказа, според който поради недекларирането на посочените обстоятелства, органът не можел да направи преценка за доходите на лицето, противоречи на императивното процесуално правило по чл. 35 АПК, според което административният акт се издава след установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК, който задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл. 7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. В рамките на предоставените му правомощия, в случая административният орган е имал възможност в хода на административното производство да събере и служебно доказателства за това дали Ибрахим Караджа е получил доходи от членството си в потребителна кооперация "Единство" и доходи като чл. на управителния съвет, като изиска представянето на такива доказателства от самата кооперация и/или като даде указания в тази връзка на заявителя, но не го е сторил и по този начин е постановил акта без да е изяснил релевантните факти и обстоятелства. Поддържаното в касационната жалба становище, че доказателства за неполучаването на доход от Ибрахим Караджа през релевантния шестмесечен период са представени несвоевременно, е неправилно. На първо място, лицето не е било длъжно да представя доказателства за отрицателния факт, че не е получило доходи от кооперацията като чл. на същата и като чл. на управителния съвет. В молба-декларацията следва да се посочат само получените доходи. На следващо място, още с жалбата до по-горестоящия орган жалбоподателят е представил удостоверение № 61/24.11.2014 г., издадено от ПК "Единство", в което е посочено, че Ибрахим Караджа не е получил дивиденти като кооператор и възнаграждение като чл. на управителния съвет. Компетентният орган, вместо да съобрази това доказателство, е отхвърлил жалбата с формалния довод, че в удостоверението не бил посочен периода, за който не са получени доходи. На трето място, в съответствие с мотивите в решението на директора на РДСП, жалбоподателят е представил с жалбата си до съда удостоверение № 62/17.12.2014 г., издадено от ПК "Единство", в което е посочено, че от Ибрахим Караджа не са получавани доходи за периода от м. февруари до м. юли 2016 г., които са предходните 6 месеца преди подаване на молба-декларацията. Становището в касационната жалба, че това удостоверение неправилно е взето предвид от съда, защото не било представено с молба-декларацията, а едва пред съда, е неправилно, тъй като с удостоверението се установяват факти за релевантния период, които органът, при съмнение за невярно деклариране от страна на заявителя, е следвало и сам да установи, за което е имал процесуална възможност и задължение. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон, са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон. Налице са основания за отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган, както е приел съдът. Наред с горното и освен вече дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, при новото произнасяне на административния орган същият следва да прецени дали дяловата вноска на Ибрахим Караджа в потребителна кооперация "Единство" не представлява пречка за отпускане на целева помощ за отопление предвид съдържащото се в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. препращане към изискванията по чл. 10 и 11 ППЗСП и по-конкретно, дали въпросната дялова вноска представлява дялово участие, което надхвърля 500 лв. по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 3 ППЗСП и евентуално дали представлява собственост, която може да бъде източник на доходи по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, като в този случай прецени какъв е размера на тези доходи и дали включването им в общите доходи за релевантния 6-месечен период преди подаване на молба-декларацията формира средномесечен доход, който надвишава диференцирания месечен доход за конкретното лице. В съответствие с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,