Решение № 7505 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2013 г.

Решение № 7505 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу решение № 2194/16.08.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1548/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 1000445/04.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна в частта относно установените в тежест на "Калина М" ЕООД задължения за ДДС в д. п. м. 03 до м. 12.2008 г.; м. 01 до м. 04.2009 г и м. 06 до м. 09.2009 г. и за закъснителна лихва върху тези задължения, както и за определения корпоративен данък за довнасяне за 2008 г. с лихва за забава. Общо се заявяват трите категории касационни основания за неправилност на съдебното решение, но конкретни са оплакванията само за противоречието на съдебния акт с материалния закон и необоснованост заради несъгласието на касатора с изводите на съда за отсъствие на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. При условията на евентуалност се поддържат доводи за наличие на основания за ползване на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС, като се съобразят извършените дейности с придобитите от ДЗЛ стоки /леки автомобили/ извън икономическата му дейност или за начисляване на ДДС за представляващото възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3 от ЗДДС ползване на стоките за лични нужди на собственика и на работниците. Като нарушение на съществено процесуално правило се възприема противоречието на решението с указанията на ВАС в решението, с което е отменено предходно първоинстанционно решение на Варненския административен съд и делото е върнато за ново разглеждане. Отречена е установеността на връзката на използването на лекия автомобил с дейност формираща данъчен резултат по смисъла на чл. 60 от ЗКПО, с което е обоснована правомерността на извършеното с РА намаляване на размера на участващите в преобразуването на СФР годишните данъчни амортизации. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Калина М" ЕООД, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна част на ревизионен акт са установени допълнителни задължения за ДДС в тежест на "Калина М" ЕООД в д. п. м. 03 до м. 12.2008 г.; м. 01 до м. 04.2009 г и м. 06 до м. 09.2009 г. заради отказа на приходната администрация да признае на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мото Пфое" ЕООЗ за предоставяне на лизинг два автомобила, единият от които "Волво ХС 90", модел "Мomentum", с брой на места 6+1, а другият "Форд-Транзит", модификация "FT 9-S" с брой на местата 8+1, както и по фактури, свързани с доставката и експлоатацията на тези автомобили. Прието е, че автомобилите не се използват във връзка с икономическата дейност на ревизирания субект. Изводът е мотивиран с липсата на документи - пътни листове, командировачни, фактури за използването на автомобилите в дейността на ревизираното лице. Не са ценени пътните листове, представени с възражението срещу РД, тъй като са констатирани несъответствия в тях - лицата, вписани като шофьори не са били назначени на длъжността "шофьор", а са заемали други длъжности (барман, готвач, общ работник). В някои от пътните листа са установени и корекции. Установено е, че водач на автомобила "Волво" е бил управителят на дружеството без да съществува отчетност, която да позволява преценката, какви километри са изминати с автомобила във връзка с дейността на дружеството и какви са изминатите километри, които не са свързани с тази дейност. Правно основание да се отрече претендираното данъчно предимство е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. С разходите за амортизации на автомобилите и с тези, свързани с експлоатацията им общо в размер 34 103.40 лева е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2008 г. на осн. чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗКПО във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО и е определен корпоративен данък в размер 9 919.69 лева, като след приспадане на надвнесен в предходни данъчни периоди е установен данък за внасяне в размер 5 995.69 лева. При оспорването по административен ред е коригирано правното основание за увеличаването на ФР с разходите за амортизации - намаление на намалението по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 60, ал. 6 от ЗКПО. В първоинстанционното производство, което е второ по ред, след отмяната с решение № 5274/11.04.2012 г. по адм. д. № 5065/2011 г. на ВАС на решение № 430/23.02.2011 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3359/2010 г., към безспорните факти е отнесено придобиването на процесните превозни средства по договори за лизинг и извършването на търговска дейност от ревизираното лице в к. к. Албена, макар седалището му да е в гр. Добрич. С позоваване на заключението от извършена ССЕ е прието за установено, че в периода 14.05.2005 г. до 30.09.2009 г. дружеството не е извършвало освободени доставки. Според съда ползването на автомобилите от управителя и/или работниците на дружеството не е освободено доставка, а при твърдение на приходната администрация за такъв вид ползване е било дължимо начисляване на ДДС с арг. от чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за извършените на управителя и работниците доставки, вместо да се откаже правото на приспадане. в тази връзка се е позовал и на практиката на СЕС в решенията му по дела С-118/11 и С-153/11. Съдът е установил, че фактури № 0122118496/18.09.2009 г. и № 0122117117/14.07.2009 г. за сервизно обслужване на автомобила "Форд Транзит" са извън срока за сервизно обслужване по договора за финансов лизинг, който е 24-месечен, предвид удостовереното в протокол от 02.04.2007 г. предаване на вещта от лизингодателя. Препратил е към мотивите на решението в частта, решаваща спора за правото на данъчен кредит, за да обоснове и отмяната на РА в частта по ЗКПО. Решението е правилно. Ако тежестта да докаже предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит е за ДЗЛ с арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то предпоставките за издаването на РА, като утежняващ административен акт следва да се установят от приходната администрация - чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Визираното от органите по приходите основание за ограничаване на данъчното предимство предполага съотнасянето на предназначението на получените процесни стоки с икономическата дейност на ДЗЛ и изключването на пряката и непосредствената връзка между тях. С арг. от т. 43 от решението по дело С-118/11 на СЕС тази връзка следва да бъде дисквалифицирана по отношение на всички икономически дейности на стопанския субект, които подлежат на облагане с ДДС. Съществуването на тази връзка не може да бъде отречено заради това, че придобитите стоки не са използвани веднага за икономическите дейности на ДЗЛ - вж. т. 44 от решението на СЕС по дело С-153/11. Договорите, въз основа на които ДЗЛ е придобило леките автомобили, са за финансов лизинг, доколкото е уговорена опция за придобиване на собствеността. Изборът му е да включи изцяло автомобилите като стопански актив, а не само с частта използвана за професионални цели /вж. т. т. 53 и 54 от решението на СЕС по дело С-118/11/, поради което дължимият при придобиването на този актив ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или частично приспадане на платения по получени доставки ДДС, употребата й за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги съгласно чл. 26, § 1 от Директивата ДДС /така и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/. В цитираното решение на СЕС са разграничени възможните решения на стопанския субект и последиците за облагане с ДДС. Не може да се коригира решението на ДЗЛ относно обема на включване на стоката като стопански актив и с това да се обоснове корекция на данъчния кредит по чл. 73 от ЗДДС. Юридическите факти, пораждащи задължението за начисляване на ДДС при доставки по чл. 26, § 1 от Директивата за ДДС и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС са различни от тези изключващи правото на приспадане на данъчен кредит, така че дори бидейки инстанция по същество, съдът не следва да подмени в обхвата на правораздавателната си дейност правоприложната дейност на органите по приходите. Фактури № 0122118496/18.09.2009 г. и № 0122117117/14.07.2009 г. за сервизно обслужване на автомобила "Форд Транзит" са извън срока за сервизно обслужване по договора за финансов лизинг, поради което са неприложими ограниченията за начисляване на ДДС по чл. 26, ал. 4, т. 1 и чл. 129 от ЗДДС, които да рефлектират върху правото на приспадане на неправилно начисления данък. Пространствената отдалеченост на седалището на ДЗЛ от мястото на осъществяване на търговската му дейност сочи на тази връзка на данъчния амортизируем актив с формирането на данъчен финансов резултат, която търсят органите по приходите в контекста на разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ЗКПО, за да зачетат извършеното от РЛ намаляване на СФР на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение