Решение № 5120 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14565/2018 г.

Решение № 5120 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14565/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Й. Димитрова Стаматова, в качеството й на процесуален представител на началника на Гранично полицейско управление - Генерал Тошево при РД "ГП" - Русе срещу решение № 405 от 10.10.2018 г. по адм. дело № 335 по описа за 2018 г. на административен съд – Добрич. С него по жалба на К. Стойчев Калчев е отменена негова заповед № 4417 з-48/14.05.2018 г. относно наложено дисциплинарно наказание. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на К. Калчев, както и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Ответната страна по касационната жалба – К. Стойчев Калчев оспорва същата като неоснователна чрез адв. В. Ставрев чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд – Добрич е била заповед № 4417 з-48/14.05.2018 г. на началника на ГПУ-Генерал Тошево при РДГП-Русе. Същата е издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР и с нея на К. Калчев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 4 месеца. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора по повод провеждане на дисциплинарното производство и по повод на извършеното от жалбоподателя, прието и квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като дисциплинарно нарушение. Направен е извод за незаконосъобразност на издадената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание. Съдът е приел, че оспорената заповед е немотивирана и необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Изрично е посочено от него, че сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР са спазени, както и че актът има необходимата писмена форма, но е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото от съдържанието на оспорената заповед се констатира, че дисциплинарното наказание е наложено затова, че на 05.03.2018 г. за времето от 03. 00 ч. до 06. 30 ч., К. Калчев, в качеството му на командир на отделение на дежурната смяна на пункта, след като му е било докладвано, че при извършване на съвместна гранична проверка на трасе "изход" от страна на ГКПП Кардам на първия от десет молдовски микробуса, явили се за излизане от страната, е установено, че те са заложени по задача от румънските гранични органи, не е осъществил правилно ръководство на дежурната смяна и не е организирал оптимално работа по извършване на гранични проверки на МПС. Тази организация е в съответствие с изискванията на чл. 37 и чл. 40, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. на МВР и указание № 3282 р-5794/02.03.2018 г. на ГП "Гранична полиция" - МВР. В резултат на това не е била извършена физическа проверка на превозните средства и около 06. 30 ч. на пункта са били открити от румънските органи 13 чужди граждани, които са били укрити в три от микробусите. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Следва да бъдат споделени изцяло съображенията на съда, че при постановяване на процесната заповед за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В касационната жалба не са изложени съображения относно така приетото от съда. Налице е неспазване на т. 2. 1 от Заповед № 8121 з-1252/03.11.2016 г. на МВР, като конкретно по делото правилно е прието, че в нейно нарушение всички членове на проверяващата комисия са служители на същото звено, в което работи К. Калчев. Освен това председател на комисията е лицето, което е извършило предварителната проверка. Също така правилно съдът е приел, че в хода на предварителната проверка е изслушан само наказания служител, а при проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР не са изискани нови писмени обяснения, а са приобщени обясненията дадени в тази предварителната проверка. Именно изпълнението на тези изисквания, макар и в условията на изборност от дисциплинарния орган, то преценяването им е в съответствие с приетото от съда за схематичността на обобщената справка, с която е приключила проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Този извод на съда е обусловен от така приетото от него за отсъствие на дисциплинарно нарушение. Това е и основният спорен момент, въведен с единственото касационно възражение, за наличие на дисциплинарно нарушение. В подборни и последователни мотиви съдът е обсъдил конкретно поведението на служителя по повод на извършваната гранична проверка на посочената дата на МПС и то на съвместен пункт за преминаване на българо-румънската граница ГПП Кардам – Негру вода (шосе). Така правилно е прието, че осъществената фактическа проверка е извършена при условията на съвместен граничен контрол, съгласувано с румънските гранични власти, в съответствие с чл. 7, ал. 1 и ал. 4, чл. 8, ал. 1 от Споразумение между правителството на РБългария и правителството на РРумъния. Обоснован е и изводът му, че неправилно ДНО е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, без да сочи конкретни разпоредби, след като изрично е посочил в акта си, че се позовава на нарушения на задълженията му в кръга на длъжностната му характеристика (ал. 2, т. 2 – нарушение на служебните задължения), т. е. нарушението освен, че не е доказано, се явява и неправилно квалифицирано от правна страна. Следва да бъдат споделени и изводите му, че се явява нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, понеже не е изследвана формата на вината на служителя, тежестта на нарушението, настъпването на вредоносни резултати и цялостната служба на лицето в органите на МВР. Точно съдът е посочил, че се явява нарушена и разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав, с оглед на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, споделя извода за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. При този изход от спора на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400. 00 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, в съответствие с направеното възражение за прекомерност и с оглед на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение