Решение № 24 от 17.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 644/2008 г.

Решение № 24 от 17.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 644/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на гражданските ищци Д. Я. Г. и Г. Я. Г. срещу въззивно решение № 249 от 30.102008 г. по внохд № 503/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 107 от 20.06.2008 г. постановена по нохд № 514/2007 г. от Хасковския окръжен съд. В жалбата и в писмените бележки на повереника им адв. М., жалбоподателите поддържат, че решението в атакуваната гражданско осъдителна част е постановено в противоречие с материалния закон и присъденото обезщетение е несправедливо по размер. Прави се искане решението да се отмени със законните последици от това. Подсъдимият А. И. Д. редовно призован не се яви в съдебно заседание. Становище по жалбата не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като размерът на обезщетението е присъден съобразно заключението на вещото лице. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия А. И. Д. за виновен в това, че на 22.08.2005 г. в с. О., област Хасковска запалил жилищна и стопанска сграда със значителна стойност-в размер на 8 400 (осем хиляди и четиристотин) лева, собственост на наследници на Я. Д. Г., б. ж. на с. О., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху друга жилищна сграда на значителна стойност, а именно на стойност 5 450 лева, собственост на Б. К. К. от същото село, поради което и на основание чл. 330, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 330, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на една година лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен и в това, че на 22.08.2005 г. в с. О., област Хасковска влезнал в чуждо жилище, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл. 170, ал. 2 предл. 1-во, вр. с ал. 1 предл. 1-во и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Съдът е осъдил подсъдимия Д на Д. Я. Г. сумата 515 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, като гражданския иск до пълния му размер от 10 000 лева е отхвърлил. Осъдил е подсъдимия Д на Г. Я. Г. сумата 515 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението като е отхвърлил гражданския иск за разликата до 10 000 лева. Жалбата е неоснователна: Потвърждавайки присъдата в обжалваната гражданско осъдителна част, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Приетият по делото с определение от 28.02.2008 г. граждански иск за сумата 20 000 лева, заявен устно, не е бил конкретизиран. В хода на съдебното производство става ясно, че извън повредите върху жилищната сграда, оценени на сумата 1660 лева, се иска обезщетение и за погинали при пожара движими вещи. В иска не е посочен обема, състоянието, вида на вещите намиращи се в къщата преди пожара. Не се визира и конкретна парична равностойност. Категорични доказателства за вида и стойността на движимите вещи, опожарени при пожара, не са събрани. Опис на изгорелите вещи, не е бил съставен на досъдебното производство. Прието е също така, че показанията на разпитаните свидетели относно вещите намиращи се в процесния имот, са разнопосочни, а доказателства за тяхното състояние, време на закупуване и време на ползване, не са събрани. Няма доказателства и за техния размер. При тези фактически положения, предходните съдебни инстанции са приели, че иска е основателен за сумата 1660 лева, установена посредством заключението на оценителна експертиза. Прието е още, че искът за обезщетение на унищожените по време на пожара движими вещи е основателен, но тъй като липсват доказателства за неговия размер, следва да се приложи чл. 130 ГПК (отм.) и по преценка да се определи сумата 400 лева. Основание за увеличаване размера на присъдената сума, не е налице. Доказателства, които да водят до друг извод, не са ангажирани пред въззивната инстанция, поради което присъдата в обжалваната част е потвърдена. Настоящият съдебен състав също не намери основание за присъждане на по-висока сума. Следва да се отбележи, че по начало гражданският иск за сумата над 1660 лева е неправилно приет, тъй като в предмета на обвинението не са включени погиналите при пожара движими вещи. Присъдата обаче в частта, в която е уважен гражданския иск за сумата 400 лева не е обжалвана и е влязла в законна сила. По изложените съображения, тъй като не са налице основания за увеличаване размера на присъдените по гражданския иск суми, решението като законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение