Решение № 6813 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13495/2014 г.

Решение № 6813 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13495/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу решение № 5504 от 18.08.2014 г., постановено по административно дело № 1203/2014 г. на Административен съд София град. Претендира неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба, Карло Андреев Луканов от гр. София е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, приема касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на контрол пред Върховен административен съд е решение № 5504 от 18.08.2014 г., постановено по административно дело № 1203/2014 г. на Административен съд София град. Със същото е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на лек автомобил марка "Фолксваген Пасат", с рег. № СА 0008 ВТ, приложена на 03.01.2014 г. с разпореждане в устна форма, издадено от полицай от отдел "Пътна полиция" - СДВР. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че конкретната обстановка попада в хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата. Изписал е, че моторното превозно средство е паркирано в нарушение на правилото на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е налице пречка за движението на останалите участници в движението-пешеходците, докато автомобилът се намира върху тротоар. Ответникът обаче не бил представил доказателства за означаване с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. А тротоарното пространство не било ограничено в значителна степен, създаваща неудобства за предвижването на малки деца със съответните приспособления /колички/ с придружители, хора на възраст или със здравословно състояние, създаващо им затруднения. Прави извод, че били налице предпоставки за реализиране на административно-наказателна отговорност на водача на автомобила, но не и за налагането на принудителна административна мярка, поради което и актът е отменен като незаконосъобразен. При извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Касаторът не прави възражение за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон, касационната инстанция приема следното: Въз основа на събраните доказателствени средства, Административен съд София град е установил фактическа обстановка, която като цяло се споделя от касационната инстанция. Страните не спорят, че на 03.01.2014 г. лек автомобил марка "Фолксваген Пасат", с рег. № СА 0008 ВТ е паркиран върху тротоара на ул. "Русалка" № 4 към ул. "Джовани Горини". За установяване на фактите по спора, съдът е обсъждал приложена към преписка докладна записка, съставена на 03.01.2014 г. от полицай Костадин Мичев, която не може да се цени като доказателствено средство в това производство при преценка законосъобразността на наложената ПАМ. Докладната записка на полицай Костадин Мичев е вътрешен акт, адресиран единствено до началника на отдел "Охранителна полиция" СДВР и няма характер на акт от значение за установяване на фактите в производството по налагане на принудителната мярка. Нарушението, за което се налага съответната принудителна административна мярка е установено с Акт за установяване на административно нарушение. В обстоятелствата част на представения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 255256/03.01.2014 г. е посочено, че на 03.01.2014 г. лек автомобил марка "Фолксваген Пасат", с рег. № СА 0008 ВТ е паркиран върху тротоара на ул. "Русалка" № 4 към ул. "Джовани Горини", като пречи на преминаването на пешеходците. С това е нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, предвиждаща възможност за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Изписана е като нарушена и разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според текста на която престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Разпитан в хода на делото, свидетелят полицай Мичев, заявява релевантен за спора факт, че автомобилът е бил паркиран върху тротоар, който не е обозначен за паркиране, поради което е бил репатриран без да е извършвано измерване на разстояние до сградите. Касационната инстанция споделя извода на Административен съд София град, че фактите сочат към налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ в хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Страните не спорят, че по своя характер преместването на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знание на неговия собственик или на упълномощения от него водач представлява принудителна административна мярка /ПАМ/. Според правната доктрина, ПАМ е форма на държавна принуда, като основанията за прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й, са строго нормативно установени. ПАМ като принцип е форма на административна принуда, защото поначало се прилага от административни органи. ПАМ като форма на административна принуда е следствие от дейност по упражняване на вид административни правомощия, като неин юридически израз е административния акт, с който тя се налага. Правилно съдът е приел, че наложената ПАМ не е наказание и следва да се разграничава от наказанието, което не се налага с административен акт. В случая ПАМ е наложена от компетентен орган, за което се представят относими доказателства. Наложената ПАМ е на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Съгласно текста на тази норма, ПАМ е преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение в места, означени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.