Решение № 10684 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2009 г.

Решение № 10684 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството по делото е по реда на дял трети, глава петнадесета, раздел втори на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по искане-молба, подадено от адв. Стоян Донков, като пълномощник на Никола Стоев Николов, Стефка Николова Мулетарова, Иван Николов Стоев, Йордан Николов Йорданов, Мария Николова Петрова, Нико Стефанов Урумов, Георги Стефанов Урумов срещу неоснователно бездействие на Министерския съвет на Република България България да отмени отчуждаването и да им върне шест ниви с обща площ 11.005 дка в местност "Терзиите", в землището на гр. Пловдив, представляващи части от поземлен имот № 110 - публична държавна собственост по кадастралния план на кв. "Модър" на гр. Пловдив, отчуждени за строеж на МВР болница. В искането се твърди, че са сезирали Министерския съвет с пет жалби с искане да отмени отчуждаването и да им върне земите, предвид отпаднало основание за актуване на посочените недвижими имоти от държавата, но този орган проявил бездействие. Искат от съда да постанови решение, с което да задължи МС "да отмени отчуждението", явно са имали предвид отчуждаването на процесните имоти. В о. с. з. на ВАС ищците не се явяват и не изпращат представител . В писмени бележки поддържат искането и уточняват, че МС поне е трябвало да изпрати жалбите им до "компетентния орган". Ответната страна - МС на РБ -, чрез проц. представител юрк. Василев оспорва молбата като недопустима, алтернативно-неоснователна, с твърдение, че липсва акт на МС, който да бъде контролиран от съда, а ищците следва да реализират претендираните права по общия исков ред. Заинтересована страна - Министърът на вътрешните работи не изпраща представител и не заявява становище по иска Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: С решения № № 1190-1195 от 12.03.1996 г. /л. 89-94 от делото/, на осн. чл. 18ж, ал. 1 и 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия - Пловдив признала право на ищците, в качеството им на наследници на предишните собственици, на собственост върху шест ниви, представляващи имоти с номера от 252-2-1 до 252-2-5, с обща площ 11.005 дка /съответно от по 0.999 дка, 3.451 дка, 4.507 дка, 1.006 дка, 1 дка и 0.042 дка/ в местност "Терзиите", в землището на гр. Пловдив, но не ги възстановила с мотив, че имотите "попадат в Болница на МВР". Имотите представляват части от поземлен имот № 110 - публична държавна собственост по кадастралния план на кв. "Модър" на гр. Пловдив, отчуждени за строеж на МВР болница. С решения от 25.11.2005 г. ОСЗГ - Пловдив, в процедура по обезщетяване, определила начина на обезщетяване на молителите- обезщетение със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове. Няма данни, а и не се твърди тези решения да са били обжалвани. Молителите сезирали Министерски съвет с пет жалби, първата- с вх. № 326 от 24.01.2000г, и с още четири по същата преписка, съответно от 18.07.2000г, от 24.01.2001г, от 14.09.2001 г. и от 30.07.2002 г. с искане, поради отпаднало основание за актуване на посочените недвижими имоти от държавата, МС "да стори необходимото за отменяване на отчуждаването и връщане на земята на предишните собственици", тъй като са отчуждени за строеж на МВР болница, което мероприятие не е реализирано. Сезирали са и Областен Управител - Пловдив с четири жалби, първата от които от 06.06.2000 г., последната - от 12.06.2006г, Областна Дирекция "Земеделие и гори"- Пловдив от 16.02.2000 г. както и МРРБ с молба от 31.01.2007 г. Във всички молби до държавната администрация посочили, че с шестте решения на ПК-Пловдив /грешно посочено в искането като решения на Общинска служба по земеделие и гори - Пловдив/ им е признато право на собственост, но нивите не са невъзстановени с идентичния мотив, че "имотът попада в болница на МВР". Твърдели са наличие на отпаднало основание за актуване, предвид липса на изпълнен строеж на държавен обект - МВР болница в процесния терен, като тази "липса на строеж" се виждала "с просто око", а и била установявана от тях при всяка проверка в институциите. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства. Съдът ги кредитира, като безпротиворечиви и неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество: Предмет на съдебен контрол е само твърдяното неоснователно бездействие на МС. Търсената защита по делото е по чл. 257, ал. 1 от АПК и е искова, тъй като петитумът е съдът да осъди МС да извърши определено действие. Съдът намира искането за допустимо. Предмет на защита по реда на чл. 257, ал. 1 от АПК са задължения на административен орган да извърши фактически действия, които произтичат пряко от нормативен акт при настъпване на определен юридически факт. Доводите на ищеца да търси защита по този ред са мотивирани с твърдяно неизпълнение на задължение на административния орган - МС, което по неговите твърдения произтича пряко от закона, от задължението му за произнасяне по направените искания, което обосновава с нормите на чл. 19, ал. 2 от ЗООЗП, /отм./, чл. 22 от Правилника за неговото приложение /ППЗООЗП /отм./, § 35 от Постановление № 234 от 16 декември 1999 г. на МС, чл. 40, ал. 1 от ЗДС и § 41 от ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, и като такова същото не е ограничено със срок. Настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество, както и че липсват отрицателните такива. Също така намира, че ищецът има правен интерес от инициираното от него производство, като този правен интерес в настоящото производство не е въпрос на допустимост на иска, а по съществото на спора. В тази връзка съдът не приема за основателно възражението на пълномощника на ответника за недопустимост на искането, с довод, че " няма акт на МС". Този аргумент би бил основателен, ако се оспорва акт, респ. мълчалив отказ, каквото не е настоящото искане на ищеца. Макар и допустимо, съдът намира искането на ищците за неоснователно по същество, предвид следните съображения: Предмет на защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Нормата визира само фактически действия, пряко дължими от норма на закон. Производството по чл. 257, ал. 1 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал. 1 АПК, който извод се налага от анализа на тази норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК. Съществен аргумент в тази насока е и чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението. В конкретния случай не сме изправени пред такава хипотеза. Молителите обосновават искането с разпоредбите на четирите посочени по-горе нормативни акта. Анализът им обаче не води до извод, че е налице задължение на МС да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия, предвид следното: Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата /обн. ДВ. бр. 27/1973 г. е отменен с § 4 от ПЗР на Закона за опазване на земеделските земи - ДВ, бр. 35/24 април 1996 г., поради което този нормативен акт, както и правилника за неговото приложение не са били действащо право по време на подаване на жалбите до МС. Налага се извод да неотносимост на доводите в тази насока.