Решение № 14360 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2014 г.

ВАСIII отделение28.12.2016 г.докладчик Юлиян Киров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 14.11.2013 г., постановено по админ. дело № 57/2006 г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14360 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2014 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. Т., Й. И. Т. и Д. П. Т. против Решение от 14.11.2013 г., постановено по админ. дело № 57/2006 г. на Софийски градски съд. С Определение от 21. 01. 2016 г. по делото се оставя без разглеждане касационната жалба на Д. П. Т. против посоченото решение на СГС и се прекратява производството по делото по отношение на нея. По делото е постъпила и втора касационна жалба на П. И. Т., Й. И. Т., В. А. Т., В. Х. Т., Е. Х. Т., А. И. З., К. Х. К., В. И. Т. и А. И. Т. против решение по адм. д. № 57/2006 г. по описа на СГС. С протоколно определение от 13. 04. 2016 г. по настоящото дело, на основание на чл. 228 вр. с чл. 159, т. 6 АПК е оставена без разглеждане втората касационна жалба, подадена от В. Х. Т., Е. Х. Т., А. И. З., К. Х. К., В. И. Т., А. И. Т., В. А. Т., Й. И. Т. и П. И. Т., чрез адв. Н. Г., срещу решение по адм. дело № 57/2006 г. по описа на СГС, административно отделение, III-Б с-в. и е прекратено производството по адм. д. № 10084/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение в тази му част. В уточнителна молба от 02.06.2016 г. на двамата касационни жалбоподатели: И. П. Т. и Й. И. Т., подадена чрез пълномощника им адв. Н. Г. се посочва, че лицата не са удовлетворени от определената в посоченото решение действителна пазарна цена на одържавения имот, респективно от разпределението на така определената цена на одържавения имот, съгласно квотен принцип на отделните жалбоподатели по делото, съгласно решението. Счита се, че така определената сума е силно занижена и не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ и в този смисъл намира, че решението на СГС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли да се отмени процесното решение и да се реши спора по същество и да се върне делото за разглеждане от друг състав на СГС. П. се и разноски по делото. Ответниците: В. А. Т., В. Х. Т., Е. Х. Т., А. И. З., К. Х. К., В. И. Т., А. И. Т. и Д. П. Т., редовно призовани в съдебно заседание, не се явяват и не изпращат представител. Ответникът: Областен управител на област С., редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че производството по ЗОСОИ е на фаза определяне размера на обезщетението. Отбелязва, че с влязло в сила решение на СГС е определен начина на обезщетението- с компенсаторни записи, като с обжалваното решение, след заключение на вещото лице е определен размерът на обезщетението и разпределението му между съсобствениците, съобразно квотите им. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба на И. П. Т., Й. И. Т. е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което я прави процесуално допустима. Производството пред СГС е образувано в резултат на жалба на наследниците на акционери в бившето АД "М." срещу Заповед № РД-22-038/01. 02. 2001 г. на Областния управител на О. С. В последствие с Решение от 28.01.2011 г. постановено по админ. дело № 57/2006 г. на Софийски градски съд е ОТМЕНЕНА Заповед, № РД-22-038/01.02.2001 г., на Областния управител, О. С., с която и на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ и заявление вх. № РД-97-00-5791/26.01.1998 г. от наследниците на акционери на АД "М." е отказано да се уважи искането на акционери на АД "М." за обезщетяване със съсобственост за отчуждения по ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ 13/90 ид. части от празно място, цялото от 1089 кв. м - държавна собственост, с административен адрес: ул. "В." ..№..., актуван с АДС № 13998/17.07.1989 г. на район "О." и на основание Решение № 198/01.06.1992 г. на МС, предаден за безвъзмездно ползване на Комитета по енергетика и на "Националната електрическа компания" АД, като вместо това е ПРИЗНАТО ПРАВО на обезщетение на В. Х. Т., Е. Х. Т., А. И. З., К. Х. К., В. И. Т., А. И. Т., В. А. Т., Й. И. Т. и П. И. Т., като наследници на акционери на АД "М." за недвижим имот, представляващ 13/90 ид. ч. от празно дворно място, находящо се в гр. С., ул. "В." ..№..., с площ общо от 1089 кв. м. Определен е начин на обезщетение с компенсаторни записи на В. Х. Т., Е. Х. Т., А. И. З., К. Х. К., В. И. Т., А. И. Т., В. А. Т., Й. И. Т. и П. И. Т., като наследници на акционери на АД "М." за недвижим имот, представляващ 13/90 ид. ч. от празно дворно място, находящо се в гр. С., ул. "В." ..№..., с площ общо от 1089 кв. м, описан в нот. акт № 88, том ХVIII, регистър 3488, н. д. 3286/41 г., до размера на наследствените им права. Този съдебен акт е оспорен по касационен ред и с Решение № 12766 от 10.10.2011 г. по адм. дело № 6478/2011 г. на ВАС се оставя в сила Решение от 28. 01.2011 г. по адм. дело № 57/2006 г. на СГС. С обжалваното Решение от 14.11.2013 г. постановено по админ. дело № 57/2006 г. на Софийски градски съд е определена обща оценка от 5230 лева за обезщетяване със съсобственост за отчуждения по ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ 13/90 ид. части от празно място, цялото от 1089 кв. м - държавна собственост, с административен адрес: ул. В. ..№..., актуван с АДС № № 13998/17. 07. 1989 г. на район О. и на основание Решение № 198/01.06.1992 г. на МС, предаден за безвъзмездно ползване на Комитета по енергетика и на Националната електрическа компания АД, от която следва да се получат компенсаторни записи, както следва- А. И. Т.- 350 лева; В. И. Т.- 520 лева; В. И. Т.- 520 лева; Е. Х. Т.- 410 лева; А. И. З.- 200 лева; К. Х. К.- 200 лева; В. А. Т.- 1050 лева; Й. И. Т.- 1050 лева; Д. П. Т. -В. - 520 лева и И. П. Т.- 520 лева. За да достигне до този резултат СГС се е позовал на приетото заключение от назначената съдебно- техническа експертиза, която е посочила разпределението на сумите между съсобствениците. От СГС се приема, че при тези данни, които не са спорни, а се установяват от писмените доказателства и СТЕ, следва да са обезщетят жалбоподателите с компенсаторните записи за сумата в размер от 5230 лева при посоченото разпределение. В последствие с Решение от 07.04.2014 г. на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 14.11.2013 г. по гр. дело № 57/2006 г. на СГС, АО, III- "б" състав, в следния смисъл: в диспозитива на решението, вместо посочените: В. И. Т. - 520 лева и В. И. Т. - 410 лева е постановено да се чете: В. И. Т. - 520 лева и В. Х. Т.- 410. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба и нейното допълнение се посочва, че лицата не са удовлетворени от определената в посоченото решение действителна пазарна цена на одържавения имот, респективно от разпределението на така определената цена на одържавения имот, съгласно квотен принцип на отделните жалбоподатели по делото, съгласно решението. Счита се, че така определената сума е силно занижена и не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ и в този смисъл счита, че решението на АССГ е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Решението на СГС е съобразено с материалния закон, тъй като се касае за недвижим имот в чертите на регулационния план на населеното място, за който е определен начин на обезщетение- компенсаторни записи и съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, буква "а" и т. 3 от ЗОСОИ, това е действителната пазарна стойност, определена по реда на § 3а и удвоена. Разпоредбата на § 3а от ЗОСОИ препраща към отмененото приложение № 1 към ЗМДТ, считано от 01.01.2002 г. и именно по този метод е определена действителна пазарна стойност на обезщетението, видно от съдържанието на СТЕ. Предвид оплакването относно разпределението по квоти- по същество пред касационната инстанция се оспорва приетата, след изслушването на страните и без възражения от тяхна страна, оценителна експертиза, което е недопустимо. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, съдът няма. Съдът преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството и когато не е съгласен с него се мотивира в акта си - арг. от чл. 202 ГПК. Точно и в съответствие с посочените процесуални правила СГС е интерпретирал депозираното по делото заключение на вещото лице, чиято задача е била да извърши оценката в съответствие с методиката, установена от конкретния реституционен закон - ЗОСОИ. В същото време съдът е длъжен да съобрази всички приложени по делото доказателства, имащи отношение към правилното решаване на спора, а това включва влезлият в сила акт от първата фаза на производството по обезщетяване на правоимащите. Производството по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти действително има за цел да определи и обезщети тези правоимащи, на които собствеността не може да бъде възстановена реално, защото са станали публична собственост на държавата и общините, придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Конкретния размер на обезщетението се определя по точно посочена от законодателя методика, от която нито съдът, нито административният орган могат да излязат. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК

Цитирани разпоредби

1