Решение № 13918 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2009 г.

Решение № 13918 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград против Решение № 18 от 29.04.2009 г. по адм. дело № 33/2009 г. на Административен съд - Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Марийка Лазарова Дечева, от град Кубрат счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Решение № 54 от 27.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград и потвърденото с него разпореждане № МП 4299 от 26.03.2008 г. на ръководител "пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които на Марийка Лазарова Дечева, от гр. Кубрат е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. Спорът между страните касае периода 12.02.1980 г. - 03.08.1982 г., когато лицето е работило като лаборант в строителна лаборатория в СЕП "Водно стопанство" гр. Разград с правоприемник "Водстрой" АД, гр. Разград. Пенсионните органи са приели, че през процесния период длъжността на Дечева не се е отчитала към списъчния състав на отделен строителен обект, а към дейността на цялата фирма, поради което не са налице основанията по т. 26 и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) за признаване на положения труд при условията на втора категория. Това влияе на изискуемия минимален осигурителен стаж по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, оставяйки фактическия състав за ранно пенсиониране неосъществен. Първоинстанционният съд е възприел този извод като неточен. Отменил е оспорения акт като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че разпоредбите на т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.) изискват трудът да е полаган непосредствено на строителни обекти, а не да е отчитан към определен обект. Посочил е, че събраните доказателства сочат, че длъжността "лаборант" е техническа, изисква специално образование и подготовка, а в конкретния случай трудовата дейност по нея е била осъществявана непосредствено на строителните обекти на дружеството. Отбелязал е, че процесната длъжност е по - ниска или равна по степен на длъжността "началник строителен обект". Решението на административния съд е правилно. Постановено е при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от ответника, в настоящото касационно производство, може да бъде установен с писмени документи. Такива писмени доказателства са представени по делото и те съответстват на посочените по-горе изисквания, въведени от законодателя. Документите, издадени от правоприемника на работодателя на Марийка Дечева, са приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното производство. Касационният жалбоподател не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. От съдържанието им се установява, че лицето е полагало труд непосредствено на строителни обекти за процесния период от време и са налице основанията на чл. 26 и чл. 66и от ПКТП (отм.). Категорията труд и съответно трудовият стаж е установен надлежно с удостоверение УП - 30, № 3 от 17.04.2005 г., удостоверение № 3а от 17.01.2005 г., както и от представените длъжностни характеристики за длъжностите "лаборант в строителството", "организатор производство в строителството", издадени от "Водстрой" АД - гр. Разград. Осигурителят е уточнил, в писмо от 06.04.2009 г., по повод извършено запитване от РУ ДСО" - гр. Разград, че трудът на лаборантите може да се приравни на труда на строителните работници и на помощник - технически ръководител на обектите. В т. 26, предложение първо, раздел втори от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), изрично е отразено, че строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност полагат труд при условията на втора категория. Същият правилник в т. 66и, изречение шесто, предложение десето, раздел четвърти, урежда обстоятелството, че работещи като лаборант-химици се пенсионират при трудов стаж, положен в тези отрасли и дейности, както следва: 25 години за мъжете и 20 години за жените, и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените. Съгласно т. 67 от Общите разпоредби на ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от посочения Правилник, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест. Оплакването, направено от касатора в настоящото касационно производство, че за да бъде категоризиран при условията на втора категория труд, спорният стаж следва да се отчита към дейността на отделен строителен обект, е неоснователно. Текстът на чл. 66 от ПКТП (отм.) не съдържа изискване полаганият труд и конкретната длъжност да се водят и отчитат към конкретен строителен обект. Необходимо е единствено трудът да е полаган на строителни обекти и длъжности, които са до началник на строителен обект включително. (В този смисъл Решение № 414/10.01.2009 г. по адм. дело № 12409/2008 г. на Върховния административен съд, VI отделение). По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а постановеното решение от Административен съд - Разград е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,