Решение № 200 от 1.12.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002101186/2023 г.

Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от А. К. Б. и М. Х. С., действащи чрез адв. Т., касационна жалба срещу решение № 3792/14.12.2022 г. на СГС, ГО, ІV- а състав по в. гр. д. № 7328/2022 г., с което е отменено решение от 22.02.22 г. на СРС, 78 състав по гр.д. № 63289/2021 г., поправено с решение от 11.04.2022г., и вместо него е признато за установено, че А. К. Б. и М. Х. С. дължат солидарно на Етажната собственост с адрес в [населено място], [улица] сумата от 8673, 36лв.- остатъчна стойност от задълженията за разходи за управление и поддържане на етажната собственост за периода м.09.2018 г.- м.12.2020 г., ведно със законната лихва от 30.06.21г., за което вземане и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.07.2021г. по ч.гр.д. № 38240/2021г. по описа на СРС, 78 състав, и са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени доводи за нищожност на въззивното решение, както и за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. С определение № 2914/09.10.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- вероятна недопустимост поради нередовност на исковата молба. Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд, който се е произнесъл по искова молба, в която ищецът е изложил факти и обстоятелства, който сочат на съществуването на разделни задължения на ответниците, но искането му е за установяване, че сумата се дължи солидарно, като в искова молба липсва и конкретизация на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които се прентендира заплащане на 1/8. Настоящият съдебен състав намира, че така предявената искова молба не отговаря на установените в чл.127, ал.1 ГПК изисквания. Съгласно чл.129, ал.1 ГПК, съдът е бил длъжен да извърши проверка за редовност, като констатира, че така подадената искова молба съдържаща противоречие между обстоятелствена част, в която се съдържат твърдения за съществуване на разделни задължения на ответниците, и петитума- искане за установяване на солидарност на задължението, както и че липсва конкретизация на размера на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които се пренетндира заплащане на 1/8, и да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите в определен срок, като остави исковата молба без движение, с указание ищецът да уточни претенцията си за установяване солидарната отговорност на ответниците, като посочи обстоятелства, които според него са основание за такава солидарност. При преценката дали в конкретния случай е налице солидарна отговорност между ответниците, съдът ще следва да съобрази, че съгласно чл.121, ал.1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните, както и че разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори. Ако приеме, че в процесния случай липсва законова разпоредба за солидарна отговорност и липсва такава уговорка между страните, съдът следва да приеме, че при уважаване на иска отговорността на ответниците е в условията на разделност. Наред с това съдът следва да даде указания на ищеца да конкретира размера на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които се прентендира заплащане на 1/8. Отстраняването на тази нередовност е от съществено значение, защото само по този начин е възможно да бъдат уточнени предмета на спора, вида и обема на търсената защита. Едва след това, съдът следва да извърши предвидената в чл.130 ГПК проверка за допустимост и да предприеме последващите процесуални действия за разглеждане на спора. Нередовността на исковата молба се отразява на допустимостта на постановения първоинстанционен акт, за която по силата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно. Въззивният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна проверка на редовността на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим акт по същество. В случая това не е направено. Произнасяйки се по нередовна искова молба, въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение- предмет на касационната жалба, поради което и касационната инстанция, която служебно следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост, следва да обезсили постановеното въззивно решение и върне делото на въззивния съд за уточняване на основанието и петитума на иска / т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че са актуални постановките на т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/. При постановяване на решението си, въззивният съд следва да прецени и вида на ползване на обектите в етажната собственост, с оглед установяването на реда, по които следва да бъдат разпределени разходите за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, ОС- Бургас следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,