Решение № 10008 от 8.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър чрез процесуалния си представител срещу решение 6504/09.11.2021 г., постановено по адм. дело 1687/2021 г. на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира отмяна на решението и постановяване на друг съдебен акт по същество, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът И. Грънчаров, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответниците кметът на район Триадица, Столична община и Е. Грънчарова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Грънчаров срещу изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти, обективирано в уведомление изх. 20-26906/28.04.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София, за поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1356, изразяващо се в заличаване като собственици на поземления имот на Е. Грънчарова и И. Грънчаров, тъй като по данни от КРНИ имотът е публична общинска собственост с начин на трайно ползване за второстепенна улица. За вписване на район Триадица, Столична община като собственик на имота са дадени указания за представяне на документ за собственост. С обжалваното решение съдът е отменил извършената от началника на СГКК София промяна и преписката е върната на органа за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съдът приема, че изменението в КРНИ е извършено от компетентен орган началника на СГКК по местонахождението на имота. Решаващата инстанция излага съображения, че е спазена предвидената в закона форма извършване на изменението без издаване на нарочна заповед с писмено известие, инкорпориращо основанията за извършването на изменението. Административния съд достига до извод, че промяната е извършена при съществени нарушения на административната процедура, поради неучастието в протеклото производство на заличените собственици на имота, в качеството им на заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДР ЗКИР). Съдът намира за приложима разпоредбата на чл. 168, ал. 4 АПК, според която след като установи такова нарушение, съдът отменя акта и изпраща преписката на административния орган. Съдът също приема и че при извършването на заличаването е нарушен материалния закон, доколкото съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В постановения съдебен акт се излагат мотиви за липса на представена заповед по чл. 95 ЗТСУ (отм.) приключваща процедурата по отчуждаване на имота, в която насока според съда по делото е представена единствено преписка и скица извадка от цифров модел на регулационния план на територията. При тези установявания съдът приема, че е налице колизия между собственическите титули на заличените с изменението собственици и заявителя, който спор не е разрешен с влязло в сила решение, поради което административния орган незаконосъобразно е извършил оспореното изменение. Така постановеното решение е правилно. Заключението на първоинстанционния съд за процесуална незаконосъобразност на извършеното от началника на СГКК - София изменение без издаване на заповед по реда на чл. 53а ЗКИР на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. София, изразяващо в заличаване на И. Грънчаров и Е. Грънчарова като собственици на имот с идентификатор 68134.1006.1356 по КККР на гр. София, е направено при правилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон и в съответствие със събраните доказателства. Административното производство е започнало по заявление от кмета на район Триадица, Столична община, за изменение на КРНИ на гр. София. Предмет на изменението е имот, който към този момент е записан в кадастралните регистри като собственост на И. Грънчаров и Е. Грънчарова. Следователно, същите се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица. По делото е безспорно установено, включително и в мотивите на оспореното решение на първоинстанционния съд, че заличените с промяната собственици не са били уведомени за започналото производство по изменение на КРНИ. В ЗКИР не се съдържат разпоредби, които да изключват приложението на чл. 26 АПК, поради което административния орган е имал задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от промяната. По делото не е спорно, че заличените собственици са узнали за промяната едва с процесното уведомление за вече приключилото административно производство. Не води до различен извод неправилно посочената от съда редакция на разпоредбата на чл. 168, ал. 4 АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г.), според която съществено нарушение на административнопроизводствените правила има при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване граждани или организации са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Въпреки че посочената процесуална разпоредба към момента на постановяване на оспорения съдебен акт е отменена (отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.), съдът правилно е приел, че нарушението на процедурата е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Това е така, защото след като са били лишени от участие в производството по издаване на административния акт на заинтересованите лица не им е била дадена възможност да бъдат изслушани и да представят доказателства за установяване на релевантните за случая факти. С оглед на изложеното, оспореното изменение на кадастралната карта от началника на СГКК - София е процесуално незаконосъобразно като извършено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилни са и правните изводи на съда за материална незаконосъобразност на извършената промяна в КРНИ. Предвид приложима за настоящия казус разпоредба на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. По делото безспорно са установени валидни от външна страна титули за собственост за процесния имот на вписаните в КРНИ като собственици лица. Жалбоподателят пред първата инстанция се легитимира като вече вписан в кадастралния регистър собственик, съгласно нотариален акт 129, том LVII, дело 11091/16.05.1997 г. Заявителят район Триадица, Столична община, чрез кмета на общината, не представя по делото заповед по реда на чл. 95 ЗТСУ (отм.), каквато няма и данни да е издавана. Представените по делото извадка от цифров модел на регулационния план на територията, преписка и протокол за оценка на части от недвижим имот, придаден или отчужден по дворищнорегулационен план сами по себе си не представляват титул за собственост и не доказват прехвърлянето на собствеността върху имота от вписаните собственици на заявителя, след като процедурата по отчуждаване не е финализирана с краен по чл. 95 ЗТСУ /отм/. Липсват доказателства за отпадане на основанието за извършено вписване като собственици на Е. Грънчарова и И. Грънчаров. Освен това, в протеклата процедура административният орган не разполага с правомощия да преценява валидността на документите за собственост, извън извършването на формална проверка на външен вид за тяхната действителност, както и да разрешава спора за собственост. Това не е в компетенциите и на административните съдилища. Дори и противоречащите твърдения на страните да се приемат за спор за материалното право, същият е следвало да се разреши от граждански съд, чието влязло в сила решение по въпроса би било предпоставка за извършване по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР на последваща промяна в кадастралния регистър, с вписване само на действителния собственик на имота. Ето защо като отменя изменението в КРНИ на гр. София по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1356, извършено от началника на СГКК София и изпраща преписката на органа за ново произнасяне, съставът на Административен съд София-град е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и при своевременно направеното искане от ответника И. Грънчаров за присъждане на разноски, такива се дължат, но не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото липсват доказателства за реално сторени от него разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,