Решение № 8336 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2013 г.

Решение № 8336 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Маджид Мамдух Несим, гражданин на Египет, срещу решение № 4975 от 17.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3387/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради което се иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Маджид Мамдух Несим срещу решение № 261/22.02.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. Изложените от лицето причини, според съда, не представлявали материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Жалбоподателят не твърдял, че е бил лично преследван поради принадлежност към определена партия или поради политическото му убеждение, за да се приеме, че е налице основание за прилагане чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. На следващо място, не били налице и твърдения, че лицето не може да се ползва от закрилата на държавата си. Въпреки, че посочвал, че е бил дискриминиран в държавата си по произход поради религията, която изповядва, жалбоподателят не твърдял, че поради това е бил преследван или че се страхува от преследване. Обоснован бил и изводът на решаващия орган, че изложените от чужденеца обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в Египет били противоречиви. На първо място, по безспорен начин се установявало, че в предходното административно производство лицето се било представило под различна самоличност, като е твърдяло, че е роден в Ирак. В двете проведени интервюта Маджид Мамдух Несим посочвал различни и взаимно противоречиви данни и обстоятелства. По време на интервюто, проведено на 18.09.2013 г. чужденецът заявил, че е посещавал църква, но не редовно и напуснал Египет през 2008 г., тъй като там нямал роднини и поради това, че трудно намирал работа. С властите нямал проблеми. Докато при проведеното на 13.12.2012 г. интервю чужденецът заявил, че в Египет е бил в християнската секта Йехова, поради което имал проблеми както с християните, така и с мюсюлманите. Напуснал Египет тъй като хората странели от него поради членството му в сектата на Йехова. Независимо от това, дори бежанската история да се приемела за достоверна, то същата не представлявала основание за предоставяне на статут на бежанец. Според съда не били налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. И тук съдът се е позовал на констатираните противоречия и несъответствия между изложените от чужденеца обстоятелства при проведените интервюта. Освен това лицето не било заявило каквито и да е данни за оказано спрямо него в Египет насилие или да е било заплашвано по какъвто и да е начин от лица или организации, поради което да се приеме, че страхът му да се завърне в страната по произход е основателен. Съдът е обсъдил и мотивите на решението на СЕС по дело № С-465/2007 г., според които, въпреки че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен, за да се ползва от защитата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат, поради фактори свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да покаже, че лично би бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена. В процесния случай, оспорващият не бил заявил каквито и да е данни за лично засягане или застрашаване. Същевременно, въз основа на представената по делото справка за ситуацията в Египет рег. вх. 01-642/28.01.2013 г. по описа на ДАБ се установявало, че макар и обстановката в страната да била несигурна, поради усложнената политическа обстановка, сериозни безредици и масови протести, не били налице данни за въоръжен конфликт и твърдения насилието в Египет да е достигнало изключителна степен. Поради това съдът е приел, че спрямо оспорващия не е налице заплаха от безогледно насилие в държавата му по произход. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът е поради изповядваната от него религия. От данните по делото обаче не се установява, а и самият чужденец не твърди лично спрямо него да са отправяни заплахи. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Маджид Мамдух Несим да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Египет. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Египет, съдържаща се в справка от 28.01.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по нея не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,