Решение № 3671 от 5.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Р. Шентюрк гражданин на Турция срещу решение 954 от 19.07.2022г. постановено по адм. дело 539/2022 г. на Административен съд Бургас. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба Председателят на Държавна агенция Национална сигурност, в открито съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Петкова, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок за допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. Шентюрк гражданин на Република Турция, против отказ, с рег. ПН-256/01.02.2022 г. на председателя на ДАНС да отложи изпълнението на заповед З-2382/24.09.2021 г. издадена от същия, с която на основание чл. 42, ал.1 т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т.1 и чл. 44 ЗЧРБ, са му наложени следните принудителни административни мерки/ПАМ/ - експулсиране; отнемане на правото на пребиваване в Република България и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз за срок от 10/десет/ години. За да постанови обжалваното решение, съдът приел, че отказът е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 44 б, ал. 1 ЗЧРБ, в предвидената от закона писмена форма, съдържащ фактически и правни основания в съответствие с приложимия материален закон, като, при издаването му не са били допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи неговата отмяна. С молба, до председателя на ДАНС, Р. Шентюрк е поискал да се отложи изпълнението на заповедта за наложените принудителни административни мерки/ПАМ/. По делото липсва спор за нейната законосъобразност, като същата е потвърдена с влязло в сила Решение 1830/19.11.2021 г. /поправено с решение 1953/21г./ по адм. дело 2402/21 г. на АС-Бургас. Първоинстанционния съд е приел изложените от чужденеца причини за отлагане изпълнението на заповедта за наложените принудителни административни мерки за недоказани. Посочил е, че твърдяните от Р. Шентюрк здравословни причини не са от естество, което да възпрепятства изпълнението на заповедта. На ред с това е приел, че е ирелевантно за изпълнение на влязлата в сила заповед, с която е наложена ПАМ експулсиране неприключилото производство по отнемане хуманитарен статут, тъй като Р. Шентюрк попада в изключителната хипотеза на чл.67, ал.3 от Закона за убежището и чужденците/ЗУБ/, а именно, че по отношение на чужденеца са налице данни за действия против националната сигурност /адм. дело 2402/21 г.,Адм. съд Бургас/ и именно в интерес на националната сигурност е, заповед З-2382 от 24.09.2021 г. да бъде изпълнена. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател, че при постановяването на съдебния акт са били допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По същество изложените в касационната жалба доводи касаят законосъобразността на Заповед З-2382 от 24.09.2021 г. на председателя на ДАНС, която е влязла в сила административен акт за налагане на ПАМ на основание чл.42 ал.1 т.2, чл.10 ал.1, т.1, чл.44 ЗЧРБ за експулсиране, за отнемане на правото на пребиваване в Република България и забрана за влизане в Република България, предвид влязлото в сила Решение 1830/19.11.2021 г. /поправено с решение 1953/21г./ по адм. дело 2402/21 г. на АС-Бургас. Предвидено е, че в случаите, когато е невъзможно незабавното експулсиране или връщането на чужденец или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й. Съдът е обосновал решението си на доказателствата по преписката, които сочат наличието на предпоставките за прилагането на временната принудителна мярка. Правилно административният съд е приел, че основание за отлагане изпълнението на заповед, с която е наложена ПАМ експулсиране като причини от правен или технически характер, административният орган не е установил. В настоящото производство и в първоинстанционното производство и не са доказани здравословни проблеми, които да се приемат като основание да бъде уважена молбата за отлагане на експулсирането му, респективно не са налице данни здравословното състояние на лице да е токова, че да възпрепятства изпълнението на влязлата в сила заповед за експулсиране. Основателно съдът е посочил, че предвид правомощията на ДАНС съгласно чл.2 ал.1, чл.4, чл.41 ал.1 и ал.3 ЗДАНС в нейна изключителна компетентност е установяването на обстоятелствата, свързани със заплаха за националната сигурност, което в процесния случай е сторено от ДАНС, както с оглед наложената ПАМ, така и предвид доклад с рег.БС-6-8109 от 13.09.2021 г., с което се потвърждават обстоятелствата за това, че за жалбоподателя са налице сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност на Република България, като тези обстоятелства са проверени при съдебния контрол по адм. дело 2402/21 г. с влязло в сила съдебно решение 1830/19.11.2021 г., с което е отхвърлено оспорването срещу административния акт, с който са наложени посочените ПАМ. Следва да бъде посочено, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че има право на пребиваване в страната и че са налице причини от правен или технически характер. Тъй като това не е било сторено, съдът е направил извод, че обжалваната заповед съответства на закона. Посочените разпоредби имат императивен характер и прилагането им е задължително, в случаите на невъзможност за незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. Както бе посочено доказателствата по делото установяват, че в конкретния случай не е била налице такава невъзможност. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл.8 пар. 1 от ЕКПЧ. Това е така, защото правото на зачитане на личния и семейния живот не е абсолютно, доколкото чл.8, пар. 2 от ЕКПЧ предвижда възможност за намеса на държавата в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Чужденецът не е доказал, че са налице пречки за установяване на семеен живот извън България и същевременно не се установява пълна интеграция за чужденеца в страна ни. Следва да се посочи, че е спазен принципа за пропорционалност по чл.27, пар. 2 от Директивата 2004/38/ЕО мерките трябва да се основават изключително на личното поведение на лицето, което да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха за някои от основаните интереси на обществото. Поради това касационната инстанция приема, че решението на Административен съд - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,