Решение № 4114 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2019 г.

Решение № 4114 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/, подадена от Л. И. с адрес [населено място], [адрес], чрез процесуалния му представител адв. Р. Илиев, против решение № 1128/22.05.2019 г. по адм. дело № 1610/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Правят се възражения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният съдебен акт като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. При изложени съображения прави искане решението да бъде отменено, както и да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответната страна - директорът на Областна дирекция – ОРРА – Пловдив, Държавен фонд "Земеделие", не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Л. И., против решение № 16/06/1/0.0.0513/2/01/04/01 от 23.04.2018 г. на директора на Областна дирекция – ОРРА-Пловдив, Държавен фонд "Земеделие", за налагане на финансова корекция в размер на 48895 лева по договор с Държавен фонд "Земеделие" № 16/06/1/0.0.0513 от 04.02.2016 г. по проект № 16/06/180/00513 по мярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. С обжалваното понастоящем решение съдът е отхвърлил жалбата на Л. И., против решение № 16/06/1/0.0.0513/2/01/04/01 от 23.04.2018 г. на директора на Областна дирекция – ОРРА -Пловдив, Държавен фонд "Земеделие", за налагане на финансова корекция в размер на 48895 лева по договор с Държавен фонд "Земеделие" № 16/06/1/0.0.0513 от 04.02.2016 г. с жалбоподателя по проект № 16/06/1.0.0513 по мярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година и Л. И. е осъден да заплати в полза на Държавен фонд "Земеделие" сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение за юрисконсултска защита и разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден н рамките на делегацията съгласно заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", следователно същия е издаден от компетентен орган. Обжалваното решение за налагане на финансова корекция е издадено в изискуемата писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като акта съдържа фактически и правни основания с оглед изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На следващо място съдът е приел, че при издаване на административния акт, са спазени административно производствените правила. В развилото се пред административния съд производство са изслушани, приети и обсъдени съдебно - агротехническа експертиза, съдебно - икономическа експертиза и съдебно - техническа експертиза. Съдът ги е обсъдил и е изложил мотиви по кредитирането на същите. На последно място съдът е установил, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е, че приложение намира НАРЕДБА № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година /Наредба № 14 от 28.05.2015 г. /. Прието е от приложените писмени доказателства, че не е установено наличието на предпоставките по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г., тъй като Л. И. не е изпълнил задълженията си за поддържане на минимално изискуем размер на стопанството в границите, очертани в разпоредбата, за което от своя страна е разпоредено да бъде възстановена от ползвателя изискуемата сума по първо плащане по договора в размер на 24 447, 50 лева на основание чл. 45, т. 6, чл. 38, ал. 1, т. 24 вр. с чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 предложение първо и т. 13 предложение първо, във връзка с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и на основание чл. 9, ал. 1, т. 18, чл. 9, ал. 2, т. 9 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 предложение първо и т. 13 предложение първо от договор № 16/06/1/0.0.0513 от 04.02.2016 г. сключен между Л. И. и Държавен фонд "Земеделие". Също така, първоинстанционния съд е приел, административния орган правилно е определил размера на финансовата корекция и наложил финансовата корекция в размера на получената сума и законова лихва, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. На първо място следва да се отбележи, че предмет на обжалване пред Административен съд – Пловдив е било решение № 16/06/1/0.0.0513/2/01/04/01 от 23.04.2018 г. на директора на Областна дирекция – ОРРА-Пловдив, Държавен фонд "Земеделие", за налагане на финансова корекция в размер на 48895 лева, а не заповед, както е направено позоваване в жалбата. На следващо място, посочения касационен довод, че акта е издаден при липса на форма, както и липса на мотиви представляващи съществени нарушения на административнопроизводствените правила, служещи за отмяната му като незаконосъобразен, касационният съд преценява като бланкетен, без да е налице нужната конкретика, която да позволи проверка на основателността й. Това касационно оплакване по съществото си преповтаря оплакванията в жалбата пред административния съд, който обосновано и правилно е приел, че решенето е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания с оглед изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи които да обосновават наведеното отменително основание. На следващо място следва да се приеме за неоснователен довода, че административния съд е извел грешни фактически и правни изводи, тъй като проверката на място на 14.08.2017 г. извършена от отдел РТИ при ОД на ДФ "Земеделие" – Пловдив е незаконосъобразна. По делото е приложен контролният лист за извършена проверка на място, в него е направено отбелязване, че ползвателят е запознат с резултата от проверката и прилага обяснение към същия. Следва да се посочи безспорния факт, че контролният лист от извършената проверка е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, по установения ред и форма и съставлява доказателство за отразеното в него обстоятелство. За да бъде оборена материалната му доказателствена сила, неговата истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В настоящия случай не е направено оспорване на контролния лист от извършена проверка на място, по реда на чл. 193 от ГПК, от страна на жалбоподателя, поради което правилно съдът го е кредитирал и въз основа на него е извършил проверка за законосъобразност на административния акт. Отделно от това, по делото са приети писмени доказателства относно вида на техническото устройство, с което е извършено замерването, както и че е била приета и кредитирана съдебно - техническа експертиза, от която вещото лице е установило, че по отношение на посочения вид GPS – устройство, с което е извършено измерването е спазено условието на чл. 38 от Регламент № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ИСАК. По изложения довод, в частност че вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, е работило по документи изхождащи от административния орган, може да се приеме, че касатора оспорва експертизата, но оспорване на същата може да се прави в първоинстанционното производство и е недопустимо в касационната инстанция. На следващо място по наведения в писмените бележки довод отнасящ се до необоснованост на съдебният акт, че при издаване на обжалвания административен акт органът е изпълнил изискванията на чл. 35 от АПК и че са спазени изискванията на чл. 25 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., следва да се приеме за неоснователен по следните съображения: Обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е Решение за налагане на финансова корекция № 16/06/1/0.0.0513/2/01/04/01 от 23.04.2018 година. В решението си административния съд е приел, че законодателя е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Също така съдът е приел, че при издаване на административния акт са спазени административно производствените правила. В същото решение се съдържа и абзац отнасящ се до административен акт – заповед, за която е прието че при издаването и са изпълнени изискванията на чл. 35 от АПК, както и тези по чл. 25 от Наредба № 14/28.05.2015 година. Този абзац настоящият състав приема, че не е относим към настоящия спор, тъй като както по-горе е посочено, че предмет на съдебното производство е било решение за налагане на финансова корекция от една страна, а от друга страна е видно, че чл. 25 от Наредба № 14/28.05.2015 година попада в раздел II "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане", т. е. в този раздел са описани действията на кандидатите за финансово подпомагане и тези на административния орган преди одобрение на проекта и подписване на договор за предоставяне на финансова помощ, респективно отказ от финансиране. В настоящия случай от представените по делото доказателства е видно, че е сключен договор № 16/06/1/0.0.0513 от 04.02.2016 г. между Държавен фонд "Земеделие" и Л. И. на основание чл. 28, ал. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-160-РД/108 от 03.02.2016 г. на директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Пловдив, както и не е представено уведомително писмо за одобрение с изх. № 01-163-6500/746 от 18.05.2016 г., с което ползвателя е уведомен за извършено плащане. На последно място настоящият съдебен състав приема, че от приетите от административния съд доказателства, след като е изяснил релевантните за настоящия случай факти и е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, правилно е достигнал до мотивираният извод за законосъобразност на Решение № 16/06/1/0.0.0513/2/01/04/01 от 23.04.2018 г. на Директора на Областна дирекция – ОРРА - Пловдив към Държавен фонд "Земеделие", с която е определена финансова корекция за налагане в размер на 48895, 00 лв. по договор с ДФ "Земеделие" по марка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. В обжалваният административен акт също е посочено, че дължимата сума е в размер на 24 447. 50 лева и същата следва да бъде възстановена от ползвателя като получена сума за първо плащане по договор. От доказателствата по делото и приетата по делото експертиза безспорно е установено, че Л. И. не е изпълнил изискването за поддържане на минимално изискуем размер на стопанството в границите посочени в чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., поради което в административния акт е определено връщане на първата сума по договора, която му е била платена. Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. е предвидено, че разплащателната агенция изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане по чл. 10, т. 1 и не му дължи второто плащане по чл. 10, т. 2, когато при проверките по ал. 1 бъде установено неспазване на едно или повече от изискванията на тази наредба и/или едно или повече задължения на ползвателя, поето/и с договора за предоставяне на финансова помощ. Въз основа на което правилно е определен и размерът на финансовата корекция, при спазване на чл. 72, ал. 1, 2 и 3 от ЗУСЕСИФ. Следователно административния съд правилно е приел, че обжалвания акт не страда от пороци. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а такива не са претендирани и от ответната страна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение