Решение № 3739 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13500/2020 г.

Решение № 3739 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13500/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 656 от 8.07.2020 г., постановено по адм. д. № 454/2020 г. Административен съд – София област (АССО) е отхвърлил жалбата на Б. Е. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0.0.2238/2/01/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" – гр. София, с който на Б. Е. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 23/06/1/0.0.2238 от 12.09.2016 г., и на лицето е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 395, 58 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. Е., чрез пълномощника му адв. Т. Т.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССО и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответният по касационната жалба - директорът на ОД – ДФ "Земеделие", чрез неговия процесуален представител юрк. Т. Л., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност на съдебния акт, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е посочил, че оспореният акт е издаден във връзка с Решение № 5108 от 29.04.2020 г., на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на осмо отделение, постановено по адм. дело № 13577/2019 г., с което е отменено Решение № 1139 от 1.10.2019, постановено по адм. дело № 1275/2018 г. по описа на АССО и делото е върнато на АССО за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по материалната законосъобразност на оспорения административен акт. В решението си съставът на ВАС е приел, че процесният акт, противно на приетото от АССО, е издаден при спазване на процесуалните правила, като липсата на извършена проверка досежно материалната законосъобразност на АУПДВ е наложила връщането на делото за ново разглеждане.

С решението си Административен съд – София област е отхвърлил жалбата на Б. Е. против АУПДВ № 23/06/1/0.0.2238/2/01/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. София, с който с който му е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 23/06/1/0.0.2238 от 12.09.2016 г. във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения предвидени в чл. 33, ал. 2 и ал. 3, чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), респ. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 9 от Договор № 23/06/1/0.0.2238 от 12.09.2016 г., и е определил на Б. Е. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, като е определено възстановяването на сумата да стане в 14-дневен срок от връчване на акта

За да достигне до този резултат е приел, че оспорения пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По въпроса за материалната законосъобразност на акта, е съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като е констатирал, че посочените в АУПДВ условия не са изпълнени от ползвателя. Направил е подробен анализ на приложимите материално правни разпоредби от Наредба № 14/28.05.2015 г., като е приел за установено неточното изпълнение на бизнес плана от страна на земеделския стопанин, доколкото по силата на чл. 6, ал. 1 от Договора, ползвателят е поел задължение да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 30.06.2018 г., а към дата 29.06.2018 г. разполага с 10 бр. млечни крави при задължение да отглежда 15 бр. съгласно таблица 10 "Животновъдство" от бизнес плана за стопанската 2016 – 2017 г. и съгласно табл. 8 от бизнес плана, респ. Приложение 2 към договор № 23/06/1/0.0.2238 през 2016 г., видно от която е заложено да закупи 5 броя млечни крави и 1 брой хладилна вана.

Установено е също така, че за периода от 01.10 - 31.12.2016 г. и 01.11. -31.12.2017 г. не са представени доказателства пред органа или в съдебното производство за внесени осигуровки досежно заложената цел "Създаване на допълнителна заетост и нови работни места в стопанството" за изпълнението, на която е поет ангажимент да се назначи 1 бр. лице на трудово правоотношение, изчислен за периода от 12 календарни месеца спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане.

На следващо място е прието за безспорно, че земеделският стопанин е получил първо плащане, но в срока по чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., а именно - до 30.06.2018 г., не е подал заявка за второ плащане.

С оглед изложеното, първоинстанционният съд обосновал извод, че при установено от страна на административния орган неизпълнение на договорно и нормативно задължение от страна на ползвателя на помощта, правилно и законосъобразно с оспорения АУПДВ е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 23/06/1/0.0.2238 от 12.09.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо изплатеното първо плащане по договора.

Решението на Административен съд – София област е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че при издаване на акта за установяване на публично-държавно вземане не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, свързани в това, че е следвало да бъде издадено решение по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а е издаден АУПДВ.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Неоснователно е оплакването, че процесният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Към момента на издаване на оспорения АУПДВ законът предвижда две самостоятелни административни производства пред ДФ "Земеделие" по прилагане на мерките от ПРСР 2014-2020. Това засяга и установяването на публичните вземания, произтичащи от прилагането на посочените мерки и реда за издаване на административни актове – чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 ДОПК. Поради това преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, в това число и спазването на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, налага да се направи разграничение между производствата, свързани с разходите по ПРСР 2014 – 2020 по ЗПЗП и ЗУСЕСИФ според правната уредба, действаща от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018).

Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. ") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по ПРСР, ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго.

С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от ПРСР 2007 – 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от ПРСР 2014 – 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), доколкото в този закон не е предвидено друго за ПРСР 2014 – 2020 г.

В тази връзка в чл. 9б ЗПЗП за ПРСР 2014 – 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган или ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством:

1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ – за останалите мерки и подмерки.

В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП – по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание процесната подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но въпреки това административното производство не е по реда на ЗУСЕСИФ. При преценката си за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване следва да се съобрази преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018). Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години, като доколкото производството по сключване на договора за финансово подпомагане е започнало на 23.07.2015 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 23/06/1/0.0.2238 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., то този период не е изтекъл към момента на образуване на производството по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.).

Впрочем в този смисъл са били и дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд, осмо отделение, № 5108 от 29.04.2020 г., постановено по адм. д. № 13577/2019 г., с което е отменено първоначалното решение на Административен съд – София област № 1139 от 1.10.2019 г., постановено по адм. д. № 1275/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административно процесуалните правила АССО е приложил правилно материалния закон.

Отделно от изложеното, предвид установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя на помощта, предвидени в чл. 33, ал. 2 и ал. 3, чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14 от 28, 05. 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), респ. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 9 от Договор № 23/06/1/0.0.2238 от 12.09.2016 г., правилно АССО е приел за законосъобразен отказът за изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 23/06/1/0.0.2238 от 12.09.2016 г. и определеното за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо изплатеното първо плащане по договора, обективирани в оспорения АУПДВ.

Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди отказ за изплащане на второто плащане на ползвателя на помощта и връщане на полученото първо плащане в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Спорът е за съществуването на правото на ползвателя на помощта да получи първо и второ плащане, поради което и в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК нему е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на отречените от администрацията с АУПДВ юридически факти, представляващи материални предпоставки за задържане на полученото първо и за получаване на исканото второ плащане.

В тази връзка непредставянето на доказателства за внесени осигуровки за периода от 01.10 - 31.12.2016 г. и 01.11 - 31.12.2017 г. във връзка със заложената в бизнес плана специална цел, а именно - "Създаване на допълнителна заетост и нови работни места в стопанството" за изпълнението, на която е поет ангажимент да се назначи 1 бр. лице на трудово правоотношение, представлява неточно изпълнение на бизнес плана, и съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ на задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане, ведно със законната лихва. По идентичен начин неточно изпълнение на бизнес плана, както в количествено, така и във времево отношение представлява и нереализирането от страна на земеделския стопанин на задължението да отглежда 15 бр. млечни крави и осъществяване на поетия ангажимент в периода от сключване на договора до 30.06.2018 г.

На следващо място безспорно се установява наличието на описаното в акта нарушение - както на поетото от ползвателя задължение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл. 34, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г., предвид обстоятелството, че до 30.06.2018 г. от ползвателя на помощта не е подадена заявка за второ плащане. Правилно съдът е приел, че неизпълнението на това нормативно изискване е обвързано с текста на чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 14/28.05.2015 г., съгласно който ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора и в този смисъл, правилно с АУПДВ е определен размера на подлежащото на възстановяване вземане в размер на 24 447, 50 лева.

В касационната жалба не се и правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон в тази му част.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ № 23/06/1/0.0.2238/2/01/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. София, с който на Б. Е. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 23/06/1/0.0.2238 от 12.09.2016 г., и на лицето е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, Административен съд – София област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100, 00 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,