Решение № 10851 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Й. Метанова и Б. Метанов и двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Василева Петкова, против решение 3234 от 16.05.2023г., постановено по адм. д. 10727/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед РА50 405 от 21.04.2022г. на главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробения устройствен план план за улична регулация /ПУП - ПУР/ с цел създаване на нов УПИ IV 1212, за ОО за ПИ с идентификатор 68134.4336.1212, кв. 39, промяна и изместване на профил на ул. 672 от о.т. 157 през о.т. 153б /нова/ до о.т. 153 в резултат на което се образува нов УПИ V - за озеленяване, кв. 39 и се изменя плана за регулация на УПИ XII 1392, 552, траф., кв. 98 и план за застрояване за УПИ IV 1212 за ОО, кв. 39, м. Овча купел - актуализация, гр. София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че са изпълнени изискванията на чл. 135 ал. 3 ЗУТ относно представените документи, както и че е неправилен извода на съда, че отказа е законосъобразен, тъй като е дадено отрицателно становище на главния архитект на СО. Посочва, че не е задължително да бъде дадено положително становище, както и че дадено такова отрицателно от главния архитект на общината, в случая на район Овча купел не освобождава административния орган сам да направи преценка за наличие на предпоставките за разрешаване на изработването на изменение на ПУП. Навежда съображения и че съдът не е оценил представената по делото СТЕ и не се е произнесъл по материално правните предпоставки за разрешаване на изработване на проект за изменение ,като посочва, че от заключението на вещото лице е установено, че не са налице пречки за това, тъй като не се изменя съществено профила на улица и не се препятства до площи, отредени за публични мероприятие. Посочва и че съдът не е обсъдил фактът, че действащият ПУП е от 2001г., като за този период от 20 години не е процедирано отчуждаване на отредени за публични общински мероприятие площи. Посочва и че е незаконосъобразен извода на съда за липса на предпоставки, а именно липса на договор по чл. 15 ал. 3 ЗУТ, тъй като тази разпоредба е относима към одобряването на изменение на ПУП, но не и към предварителната процедура по разрешаване на изработването на проект за изменение, като в тази връзка твърди, че съдът се е произнесъл извън рамките на преценка по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на СО, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на постановения отказ. Приел е, че е подадено заявление от легитимирани лица по чл. 135 ал. 1 ЗУТ, което е придружено със скица предложение за изменението по чл. 135 ал. 2 ЗУТ, като е посочил, че преценката за наличие на основанията по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ за изменение на ПУП са предмет на следващия етап от процедурата, а именно по одобряване на изменението, но не и в рамките на настоящата предварителна такава по разрешаване на изработване на проект за изменение. Посочил е и че в конкретната процедура по чл. 135 ал. 1 ЗУТ преценката за законосъобразност е в рамките на съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Приел е, че макар и в частта на предвиденото застрояване предложението да съответства на предвижданията на ОУП, доколкото имота попада в зона Жм за нискоетажно застрояване, то не съответства на правилата и нормите по устройство на територията и в частност на чл. 75 ал. 3, а именно транспортната инфраструктура да осигурява най добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт, както и на чл. 79 ЗУТ относно осигуряването на достъп до обществени паркинги, условия за провеждане на пешеходно движение чрез тротоари, пешеходни алеи, пасажи, улици. Достигнал е до този извод, тъй като с предложението е предвидено промяна на профила на предвидена по действащия ПУП улица, в рамките на която попада изцяло имота на искателите, както и премахването на част от предвиден паркинг, попадащ в ПИ идентификатор 68134.4336.1212. Поради това е приел, че предложението не съответства на нормативните изисквания за транспортно техническа инфраструктура. Приел е и че не е спазено изискването на чл. 15 ал. 3 ЗУТ досежно промяната на регулационния план за УПИ XII 1392, 552, траф., кв. 9в, с което се създава УПИ, в което се включват площи от имоти идентификатори с крайни цифри 1392, 1548, 2040, 2038. По тези съображения е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като не са били налице предпоставките за разрешаване на изработване на проект за изменение за ПУП и е отхвърлил оспорването. Решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно в оспореното решение съставът на съда е очертал пределите на проверка за законосъобразност в случаите, в които е поискано разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП в случая изменение на ПРЗ. Правилно съдът е посочил в решението, че се касае за предварителна процедура, при която проверката се простира до установява на спазване на изискванията н чл. 135 ал. 1 и 2 ЗУТ, а именно дали е подадено заявление от легитимирани лица, което в случая е изпълнено, както и представена ли е надлежна скица предложение, за изменението, за което се иска разрешение, което изискване на ал. 2 също е спазено. В съответствие със закона съдът е посочил, че при изпълнение на тези две условия, предмет на изследване и проверка в производството по чл. 135 ал. 3 ЗУТ са само това дали предложението съответства на изискванията и нормите по устройство на територията, в която се намира имота и на предвижданията на ОУП за населеното място, ако е наличен. По делото е безспорно, че срока по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителното производство процесния имот, попадащ изцяло в улица, е изтекъл, тъй като действащият план е одобрен с решение 111 по протокол 32 от 10.12.2001г. и решение 24 по протокол 36 от 15.04.2002г. за поправка на явна фактическа грешка /ЯФГ/. Съгласно чл. 208, ал. 1, изр. второ ЗУТ, след изтичане на този срок собствениците на недвижими имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а именно да поискат изменение на ПУП. Това изменение започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект, като проверката за наличието или не на предпоставките за разрешаване на изработването на изменение на ПУП е в рамките на очертаното по горе. Неправилно съдът приема, че сочените като основание за отказа противоречия на мотивираното предложение с изискванията на чл. 75 ал. 3 и чл. 79 ЗУТ са основания за постановения отказ. Същите са ирелевантни в случая, след като действащия регулационен план в частта на предвидената улица не е приложен. В оспореното решение обаче липсват мотиви, досежно едно от сочените релевантни за законосъобразността на заповедта основания за постановения отказ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП, както и не са събрани доказателства в тази насока, а именно дали предложението съответства на предвижданията на ОУП. Доказателства в тази насока са събрани само досежно предложението на промяна на плана за застрояване, но не и досежно предложеното изменение на плана за регулация. По делото не е установено по несъмнен начин съответствието на мотивираното предложение за изменение на ПУП с ОУП на Столична община, в частта на предвидената улична регулация, т.е. дали по действащия ОУП на Столична община имота на жалбоподателите също попада в територия предвидена за транспорто техническа инфраструктура, в частност дали процесната улица и части от зона за паркинг, в която попада имот идентификатор 68134.4336.1212 е предвидена и в ОУП за улица, като по делото дори липсва извадка от ОУП в тази му част. С оглед на това съдът е следвало да допусне допълнителна съдебно - техническа експертиза или да постави такъв въпрос на вещото лице, с която да се установи по безспорен начин попада ли процесния имот в устройствена зона "Терени за транспортна инфраструктура" /"Тти"/ по ОУП на Столична община, т.е. дали и по ОУП имота е предвиден за улица. Именно тези релевантни факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед, с която е постановен отказ. Доколкото първоинстанционният съд не е извършил проверка и не е изложил мотиви в тази насока, както и не са събрани такива относими доказателства, то това препятства настоящата инстанция да извърши цялостен касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение по отношение на материалната законосъобразност на оспорения отказ. По изложените съображения оспореното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът следва да събере доказателства и се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед при съобразяване на указанията, дадени в настоящото съдебно решение, включително с използване на специални знания. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстнационния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,