Решение № 4122 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11825/2020 г.

Решение № 4122 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11825/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Г. Ж. - къща за гости - Бялата къща" ЕООД, представлявано от управителя Г. Ж., подадена чрез адв. П. срещу Решение № 1393 от 03.09.2020 г. по адм. д. № 600/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С446-0357461 от 11.03.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и съответна на целта на закона. Твърди, че липсват конкретни мотиви относно продължителността на срока. Намира, че в издадената ПАМ е погрешно индивидуализиран нарушителя, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По подробно изложени доводи в жалбата иска отмяната на решението заедно с отмяната на заповедта. Претендира разноски. Ответникът - Началник Отдел "Оперативни дейности" - гр. София при ГД "ФК" при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че същото надхвърля минимално установения размер съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ № ФК-С446-0357461 от 11.03.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Г. Ж. - къща за гости - Бялата къща" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - къща за гости, находящ се в [населено място], общ. Гърмен, стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 03.03.2020 г. в 12: 35 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - къща за гости, находяща се в [населено място], общ. Гърмен, стопанисван от "Г. Ж. - къща за гости - Бялата къща" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/ при контролна покупка на 1 бр. нощувка в двойна стая на стойност 75 лв., платени в брой. След легитимиране на приходните органи е издаден дневен финансов отчет от 03.03.2020 г. от инсталирано в обекта фискално устройство, от която е видно, че за датата на проверката контролната покупка не е отразена. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0357461/03.03.2020 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. Изложил е мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. Приел, че извършването на нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства. В конкретния случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при констатирано нарушение е длъжен да наложи ПАМ. Според съда при правилно установени от административния орган факти, правилно е приложена и материалноправната норма, като при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В заключение е прието, че оспорената ЗНПАМ отговаря на всички условия за законосъобразност, поради което подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. В конкретния случай заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която безспорно е констатирано неизпълнение на задължението на търговеца за издаването на фискална касова бележка или бележка от кочан. При тази фактическа установеност съдът правилно е приел, че административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него", като мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Настоящата инстанция споделя оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката. При упражняване на правомощието за определянето на срока административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Във всеки отделен случай нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел. В случая в оспорената ПАМ са изложени бланкетни мотиви за продължителността на срока като настоящият състав намира, че определеният 14 дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Органът е приел, че неотразяването на продажбата накърнява съществено държавния интерес, фискалната политика на страната и причинява значителни и трудно поправими вреди. Други обективни критерии, обуславящи този интензитет на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца, не са отразени в процесната заповед. В този смисъл липсва анализ как стойността на покупката се отнася към реализирания пред деня оборот и спрямо оборотите от предходните дни, респ. липсва описание каква именно е организацията на отчетността на търговеца и не е посочено защо е необходим срок от 14 дни за промяна на тази организация. Следователно, при затварянето на обекта за 14 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска. След като към момента на издаване на процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 22 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това срокът, за който е наложена процесната ПАМ, е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и противоречи на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, което обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до обратния краен извод и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което оспореният акт бъде отменен. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 420 / четиристотин и двадесет/ лева, представляващи заплатени държавни такси за първата и касационната инстанция. Предвид на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,