Решение № 194 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 687/2017 г.

Решение № 194 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 687/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 1914/14.10.2016 г. по т. д. № 3453/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 616/06.04.2016 г. по т. д. № 3249/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] иск, с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), като касаторът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, с оглед настъпил застрахователен риск "пожар", на основание застрахователен договор клауза "Автокаско", обективиран в застрахователна полица № [ЕГН ], сключен между [фирма] и ЗД [фирма], в правата по който ищецът твърди, че е встъпил, на основание чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.), с придобиване собствеността върху застрахованата вещ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.), досежно извода за доказана активна материалноправна легитимация на [фирма], да претендира обезщетението, предвид придобиване на застрахованата вещ след изтичане срока на застрахователния договор между праводателя му и ответника, макар при настъпил в срока на този договор застрахователен риск. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Третото лице - помагач на ищеца - [фирма] - не е взело становище по касационната жалба. С определение № 257/09.05.2017 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Когато МПС е прехвърлено на застрахованото лице, но след изтичане на срока на застрахователния договор / сключен от праводателя му - конкретизация на състава /, приложима ли е разпоредбата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) по отношение приобретателя на автомобила и придобива ли той правото на вземане от застрахователно обезщетение по договора за застраховка, който вече е прекратен, с изтичане на срока за който е бил сключен ? "Въпросът е обоснован с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - поради противоречие на въззивното с друго влязло в сила решение - казуална съдебна практика - № 1771 по гр. д. № 4802/2013 г. на Софийски апелативен съд. Със същото е прието обратното, че ако прехвърлянето на собствеността върху застрахования автомобил следва изтичането на срока на застрахователния договор, с обект същия, приобретателят не встъпва в застрахователното правоотношение по силата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.), тъй като нормата урежда автоматично встъпване, с оглед преминаването на застрахователния интерес от застрахования собственик в последващия приобретател на вещта, само по отношение на действащи към момента на правоприемството застрахователни договори. За да се произнесе по правния въпрос, както и по наведените доводи за неправилност на въззивното решение и възраженията на ответната страна, настоящият състав съобрази следното: Застрахователният договор е сключен между третото лице - помагач [фирма] и ответника, което трето лице се явява лизингодател на лизингодателя на ищеца - [фирма] - между което дружество и ищеца е сключен договор за сублизинг. Договорът за сублизинг е прекратен и правото на собственост върху лизинговия автомобил прехвърлено от [фирма] / страна по застрахователното правоотношение, като носител на застрахователен интерес, в качеството си на собственик на вещта / на ищеца - [фирма]. Застрахователното събитие - пожар - е настъпило при действието на застрахователния договор / с период на покритие 29.11.2012 г. - 28.12.2013 г. / - на 26.08.2013 г., но договорът за прехвърляне на собствеността върху автомобила е сключен след 28.12.2013 г. - на 24.10.2014 г. За да уважи предявеният иск и присъди застрахователно обезщетение, в размер на 21 330 лева, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че с оглед чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.), с прехвърляне на собствеността върху автомобила, ищецът е встъпил в правата по застрахователния договор, след като друго не е уговорено. Следователно и в срока за погасителна давност, приложим за вземането, ищецът е легитимиран да получи от ответника застрахователното обезщетение, след като и с изрично писмо застрахователят е бил уведомен за прехвърлянето на собствеността. По правния въпрос: Правоприемство по отношение на страна в едно правоотношение е възможно само по време на висящност / съществуване / на последното. Нормата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) не въвежда различно от това общо и логично правило / арг. и от ал. 4 на същата разпоредба /. С придобиване на вещта след изтичане срока на застрахователния договор със застрахован обект същата, но сключен със застрахован - праводателя на приобретателя на вещта, в който договор няма визирана клауза за автоматично продължаване на срока, при непротивопоставяне на някоя от страните, приобретателят не замества праводателя си в застрахователното правоотношение, възникнало между него и застрахователя и прекратено с изтичането на срока. Дължимото застрахователно обезщетение, с оглед настъпил в срока на този договор застрахователен риск, приобретателят би могъл да получи само в хипотезата на цедирането му от застрахования праводател. Следва да бъде споделено, като единствено логично и съобразено с общите правила относно правоприемството по договорите, възприетото в казуалната съдебна практика, обосновала допълнителния селективен критерий, в следния смисъл, който е и отговор на поставения правен въпрос: Ако прехвърлянето на собствеността върху застрахованата вещ следва изтичането на срока на застрахователния договор по имуществена застраховка, с обект същата, сключен между застраховател и праводателя по прехвърлянето, приобретателят на тази вещ не встъпва в застрахователното правоотношение по силата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.), тъй като нормата урежда автоматично встъпване, с оглед преминаването на застрахователния интерес от застрахования собственик в последващия приобретател на вещта, само по отношение на действащи към момента на правоприемството застрахователни договори. Предвид така споделения отговор, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, с присъждане на понесените от ответника разноски за всяка от съдебните инстанции. По делото няма доказателства за цедиране на застрахователното обезщетение от праводателя - [фирма] - в полза на ищеца [фирма], а правоприемството по отношение на автомобила е настъпило след изтичане срока на застрахователния договор, сключен между [фирма] и ЗД [фирма]. Няма данни за последващо заплащани от ищеца застрахователни премии, в полза на ответното дружество. Не поражда права даденото писмено съгласие, с нотариална заверка на подпис / декларация - приложение № 9 към исковата молба /, от представляващия [фирма], за изплащане на дължимото от ЗД [фирма] обезщетение, в полза на новия собственик - [фирма], тъй като не покрива изискването за насрещни волеизявления на цедент и цесионер, за прехвърляне на вземането от застрахователно обезщетение, при това в дължима за доказване на договора писмена форма, с оглед размера на същото, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради липса на насрещно волеизявление на съгласие на застрахователя за задължаване, вкл. досежно размера на дължимото обезщетение, дори да би се приела представената декларация / приложение № 9 към исковата молба / за нареждане за плащане, от страна на [фирма], срещу освобождаване на застрахователя от плащане на [фирма], не може да се приемат настъпили и правните последици на делегация, в отношенията между застрахован, застраховател и приобретател на вещта, по отношение дължимото на застрахования застрахователно обезщетение. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение