Решение № 340 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1042/2012 г.

Решение № 340 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1042/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НОХД № 1652/2011 г. на Районен съд гр. Сливен като по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК постановената по него присъда № 116/13.02.2011 г. да бъде изменена само в частта на определения на осъдения К. П. Ч. първоначален "строг" режим на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от "затрит" тип - в "общ" режим на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от "открит" тип, както и да бъде отменена в частта, относно чл. 69, ал. 2, вр чл. 68, ал. 1 НК (в искането, посочен е само чл. 68, ал. 1 НК), в която е постановено подсъдимият да изтърпи и наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на три месеца за изпитателен срок от една година по нохд № 212/2010 г. на РС гр. Троян. Доводите са за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Съдът неправилно е приложил материалния закон - чл. 69, ал. 2, вр. с чл. 68, ал. 1 НК, чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Отсъстват материалноправни предпоставки за привеждането на присъдата по предходното осъждане на Ч. в изпълнение, както и за определянето на по-тежък режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода, наложен с процесната присъда. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият К. П. Ч. се явява лично и със служебно назначеният му защитник - адвокат М. П., който развива доводи за уважаването на искането за възобновяване. В последната си дума Ч. изразява волята си за уважаване на искането на Главния прокурор. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от главния прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Направено е в интерес на осъдения и не е обвързано със законово определен срок. Искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 1116/13.02.2012 г. по нохд№ 1652/2011 г. на Районен съд гр. Сливен подсъдимият К. П. К. е признат за виновен за престъпление, извършено на 10.06.2011 г., по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 НК и във вр. с чл. 373, ал. 4 НПК, и вр. чл. 58а НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален "строг" режим, в затворническо общежитие от "закрит" тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, да изтърпи и наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл. 69, ал. 1 НК за срок от една година, съгласно влязло в сила определение на 3.05.2010 г., за решаване на делото със споразумение по реда на чл. 382 и сл. НПК. Доводите за допуснато нарушение на закона, поради неправилното му приложение, са основателни. Основателни са и доводите за нарушение на закона при определяне режима на наказанието "лишаване от свобода" и на "типа" затворническо заведение за изтърпяването му, както и относно неправилността на приложението на чл. 69, ал. 2, вр. с чл. 68, ал. 1 НК. При постановяване на съдебния акт, първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че изпитателният срок, в който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода на осъдения Ч. по нохд№ 212/2010 г. на РС гр. Троян, е изтекъл на 3.05.2011 г. Новото деяние на осъдения, очертало състава на престъплението по чл. 346 НК по нохд № 1652/2011 г. е извършено на 10.06.2011 г., следователно - осъществено е по време след изтичане на изпитателния срок на отложеното за изпълнение наказание, наложено на Ч. по първото му осъждане. Нещо повече, към датата на извършване на второто деяние за осъдения е настъпила реабилитация по право, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, с която реабилитация по закон са заличени последиците от осъждането му занапред. Несъмнено е, че ако съдът беше съобразил тези данни и ги бе отнесъл към правилата по чл. 69, ал. 2, вр. с чл. 68, ал. 1 НК и с правилото по чл. 86, ал. 1 НК, нямаше да постанови изтърпяване и на отложеното за изпълнение наказание на осъдения по първата присъда (определение за одобряване на споразумение). Този недостатък на съдебния акт представлява особено съществено нарушение на материалния закон. Нарушението е довело и до още едно съществено нарушение на закона. При действието на последиците от реабилитацията по право правното положение на Ч. е било на осъден за първи път на лишаване от свобода, по смисъла на чл. 59, ал. 1 и по чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Ето защо, не е следвало да му се определя по нохд № 1652/10 г. на РС Сливен статут на осъждан, довел до неправилно определяне на "строг" режим на изтърпяване наказанието "лишаване от свобода" от осем месеца, вместо полагащият му се "общ" режим на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от "открит тип" Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело - допуснато е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като с атакуваното определение материалният закон е приложен неправилно. Поради това, искането за възобновяване следва да бъде уважено, а определението на Сл. РС - да бъде отменено само в частта, с която неправилно е приложен материалният закон. Следващото се изменение на атакувания по реда на възобновяването съдебен акт се явява единствено в полза на осъдения, поради което ВКС, след като възобнови производството, приложи сам по-благоприятния закон за осъдения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, в настоящият състав, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 и вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 и вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК