Решение № 6680 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2015 г.

Решение № 6680 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Кроношпан България" ЕООД, гр. Бургас, подадена против решение № 1952 от 20.11.2014 г. постановено по адм. дело № 372/2014 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РД-9/16.01.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас в частта, в частта, в която е оставено в сила разпореждане № 1751 от 17.12.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 9899/25.11.2013 г. в размер на 7 338,73 лв., от които главница - 3 627,11 лв. и лихва за просрочие, начислена до 25.11.2013 г. - 3 711,62 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административният акт. Претендират се разноски. Ответникът Директорът на ТП на НОИ - гр. Бургас, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оплакванията. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на "Кроношпан България" ЕООД, гр. Бургас против решение № РД-9/16.01.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас в частта, в която е оставено в сила разпореждане № 1751 от 17.12.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 9899/25.11.2013 г. в размер на 7 338,73 лв., от които главница - 3 627,11 лв. и лихва за просрочие, начислена до 25.11.2013 г. - 3 711,62 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че възражението на жалбоподателя за опорочена процедура по издаване на разпореждане № 1751/17.12.2013 г. е неоснователно. Задълженията, събирането на които е разпоредено в процесния случай са основани на влязло в сила задължително предписание № 139/9.05.2009 г. и са начислени правилно. Решението е правилно. Безспорно е установено по делото, че със заповед № 163/12.03.2009 г., издадена от директора на РУ "СО" - Бургас е възложена пълна финансова ревизия за разходите на ДОО на "Кроношпан България" ЕООД, която обхваща периода от 1.06.2004 г. до 31.12.2008 г. В резултат на ревизията е издаден ревизионен акт вх. № 2127/11.05.2009 г., с който на дружеството са определени следните задължения: 1. неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване, определени по справка № 1 и справка № 2 в размер на 17 038,92 лева и лихва за просрочие - 13 933,04 лева; 2. други неправомерно изплатени разходи, определени по справка № 3 в размер на 316,00 лева и лихва за просрочие - 52,43 лева. След изрично възражение, е издадено разпореждане № 277/30.05.2009 г. за внасяне на сумата по ревизионния акт за начет в размер на 31 100,11 лева, от които главница - 17 194,08 лева и лихва за просрочие - 13 906,03 лева. Същото е оспорено пред директора на РУ "СО" - Бургас и е потвърдено с решение № 71/9.07.2009 г. за сумата от 29 949,91 лева, от които главница - 16 565,61 лева и лихва за просрочие - 13 384,30 лева. Решението е обжалвано пред Административен съд - Бургас. Оставено е в сила с решение № 740/28.05.2011 г. по адм. д. № 1095/2009 г., потвърдено с решение № 15147/18.11.2011 г. по адм. д. № 9313/2011 г. на ВАС. Със заповед № 77/17.01.2011 г., издадена от директора на РУ "СО" - Бургас е възложена частична финансова ревизия за разходите на ДОО на "Кроношпан България" ЕООД, която обхваща периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г. В резултат на ревизията е издаден ревизионен акт вх. № 580/31.01.2011 г., с който на дружеството са определени следните задължения: неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване, определени по справка № 1 в размер на 15 707,89 лева и лихва за просрочие - 9 800,53 лева. С разпореждане № 316/9.02.2011 г. начислената на дружеството сума е определена за внасяне. Разпореждането е оспорено пред директора на РУ "СО" - Бургас, и е потвърдено с решение № 29/17.03.2011 г. Решението е обжалвано пред Административен съд - Бургас и оставено в сила с решение № 1111/22.06.2011 г. по адм. д. № 756/2011 г. Безспорно е установено също, че на жалбоподателя са били дадени задължителни предписания № 139 от 11.05.2009 г., в изпълнение на които същият е представил в ТП на НОИ списък с лицата, по отношение на които са направени предписаните корекции. В резултат на това е извършено служебно преизчисляване на изплатените парични обезщетения, като е отчетен броя на работните дни, а не на отработените часове, в които се включва и извънреден труд. След преизчисляване на обезщетенията е констатирано, че на лицата по справка № 1 е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, резултат от включени допълнителни часове или погрешно посочен доход. Задълженията, събирането на които е разпоредено в процесния случай, са основани на влязлото в сила задължително предписание № 139 от 9.05.2009 г. Размерът на задълженията е правилно изчислен и няма искане за неговото редуциране. Неоснователни са наведените оплаквания, че относно определените в Акта за начет задължения отнасящи се за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. са съставени два предходни ревизионни акта, по които има влезли в сила стабилни административни актове, които са били оспорени пред съда и по тях има влезли в сила съдебни решения, и поради това по отношение на тези периоди не може да бъде издаван нов административен акт. От събраните по делото доказателства се установява, че в процесния акт за начет са включени преизчислени парични обезщетения за временна неработоспособност, които не са били предмет в цитираните по-горе предходни актове за начет, съответно на съдебен контрол. Процесният акт за начет е частичен и обхваща задължения от неправомерно изплатени в по-голям размер парични обезщетения за временна неработоспособност за лица, които не са били включени в предходните актове за начет. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,