Решение № 8301 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция за хората с увреждания, чрез процесуален представител гл. юрк. Б.Балашев против решение 658 от 29.01.2024 г., постановено по адм. дело 10506/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което Агенция за хората с увреждания е осъдена да заплати на С. Г. З. от гр.София сумата от 9 048 лв., представляваща обезщетение на основание чл.104, ал. 1 от ЗДСл., за периода от 22.12.2021 г. до 22.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът необосновано е присъдил обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., позовавайки се единствено на предоставената от ТД на НАП официална информация, която не доказва по безспорен начин, че през процесния период ищцата не е работила. Иска решението да бъде отменено и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. Г. З., чрез процесуален представител адв. Кадънкова, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд е установил, че Заповед 288 от 22.12.2021 г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, с която е било прекратено служебното правоотношение на З., е отменена с решение 947 от 15.02.2023 г. по адм.д. 711/2022 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 9826 от 17.10.2023 г., постановено по адм.д. 3486/2023 г. по описа на ВАС. От служебно изисканата информация от ТД на НАП София, съдът е установил, че за процесния период /от 22.12.2021 г. до 22.06.2022 г./ за З. няма данни за подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен или прекратен трудов договор, както и наличие на граждански правоотношения. При тези фактически установявания, съдът е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. и е постановил оспореното решение. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не се налага да бъдат преповтаряни. По делото безспорно са установени предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. заповедта, с която е било прекратено служебното правоотношение на З. е била отменена с влязло в сила съдебно решение и същата не е заемала държавна служба или извършвала друга работа по трудово или извън трудово правоотношение за срок от 6 месеца. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че предоставената от ТД на НАП официална информация не доказва по безспорен начин, че през процесния период ищцата не е работила. В съответствие с разпоредбата на чл.179, ал. 2 от ГПК, същата е обвързваща за съда и установява посочените по-горе обстоятелства. Неоснователен е и доводът за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоки, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена, като формираните правни изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Същото съответства на фактическата и правна сложност на спора и е в размер, съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение