Решение № 8033 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2018 г.
ВАСII отделение14.06.2018 г.докладчик т Мариета Милева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Г. Т. против решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерския съвет на Р. Б., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация за участък от път I-1 (Е -79) "М. - Б." от км. 161+367 до км. 194+164,89", на територията на община Б., С. област и на територията на община М., област В. в частта относно размера на обезщетението за недвижим имот № 064009, с площ от 2,508 дка, в землището на с. Л. дол, община М.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8033 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Т. Г. Т. против решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерския съвет на Р. Б., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация за участък от път I-1 (Е -79) "М.- Б." от км. 161+367 до км. 194+164,89", на територията на община Б., С. област и на територията на община М., област В. в частта относно размера на обезщетението за недвижим имот № 064009, в землището на с. Л. дол, община М.. Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение не съответства на действителната пазарна стойност на имота, тъй като не е съобразено качеството му на земеделски производител и осъществяваната в имота дейност. Моли решението на Министерския съвет на Р. Б. да бъде изменено в тази част, като за отчуждения имот, негова собственост, се определи обезщетение по пазарни цени. Ответникът, Министерският съвет на Р. Б. оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, също оспорват жалбата. Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Административното производство е образувано по искане на Агенция "Пътна инфраструктура" за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на "Модернизация за участък от път I-1 (Е -79) "М.- Б." от км. 161+367 до км. 194+164,89", на територията на община Б., С. област и на територията на община М., област В.. След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а ЗДС Министерският съвет на Р. Б. постановява решение № 56/01.02.2018 г., с което отчуждава имоти и части от имоти - частна собственост, за осъществяване на описания по - горе обект. Предмет на отчуждаването е и описаният в жалбата поземлен имот № 064009 с площ 2,508 дка, в землището на с. Л. дол, с начин на трайно ползване ливада, категория на земята при неполивни условия - седма, който се отчуждава изцяло. Имотът е собственост на жалбоподателя съгласно нот. акт № 16, т. I, рег. № 287, дело № 14/2009 г. на нотариус район на действие Районен съд - гр. М.. Според оспореното решение равностойното парично обезщетение за отчуждения имот, определено с изготвения оценителски доклад, е 391.00 лв. От заключението на вещото лице по допусната съдебно-оценителна експертиза, изготвено по реда на Наредбата за реда за определяне цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), след констатация за липсата на пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, се установява, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждения имот е правилно определен с решението на Министерския съвет. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДС предвижда, че имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение . Последното се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, формирани на база възмездните сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота (чл. 32, ал. 2 ЗДС, § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ). При липсата на извършени две сделки, сключени в рамките на периода, с посочените по- горе характеристики, вписани в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за имоти, представляващи земеделска земя, какъвто е и процесният, се определя съгласно Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ (чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС). В случая дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждения имот, собственост на жалбоподателя, е определено съобразно методиката на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, доколкото липсват достатъчен брой сделки за определяне на осреднена цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС и съгласно изричния текст на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС . Дължимата като обезщетение сума е правилно изчислена от административния орган, съобразно реда и условията на оценка, възприети в цитираните по-горе нормативни актове. В този смисъл е и заключените но вещото лице по изслушаната експертиза, което съдът кредитира като неоспорено отстраните. Обстоятелството, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител не променя характеристиката на имота като земеделска земя и не се обхваща от нормативно установените критериите за оценка на имоти с такова предназначение, съответно не се отразява и на определеното обезщетение. Ето защо възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот е правилно определено. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, второ отделение,