Решение № 4878 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2012 г.

Решение № 4878 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С Решение № 319 от 19.06.2012 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № № 254/2011 г. по жалба на Рамона Пантова Михайлова от гр. Видин е отменен Ревизионен акт (РА) № 051002327/8.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 72/11.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, с която на жалбоподателката са определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 и 2005 г. съответно в размер над 8 899,74 лв. главница и 6 435,35 лв. лихви и над 1861,55 лв. главница и 1 116,75 лв. лихви и е отхвърлена жалбата против РА в останалата обжалвана част. Рамона Пантова Михайлова, чрез процесуален представител, е оспорила решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт (РА) № 051002327/8.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 72/11.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, с която на жалбоподателката са определени задължения за данък по чл. 35 и по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) съответно за 2004 г. в размер на 8 899,74 лв. главница и 6 435,35 лв. лихви и за 2005 г. в размер на 11 146 лв. главница и лихви в размер на 7 783,88 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение, в посочената част, е неправилно поради пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: 1/. Необосновано съдът приел, че през 2004 г. съпрузите Рамона и Павел Михайлови са получили 58 000 щатски долара приход, след като през този период са се завърнали от САЩ и са живели в България - вместо това следвало да се приеме, че Рамона Михайлова получила през 2004 г. от САЩ 26 785 щатски долара /41 106,02 лв./ в режим на съпружеска имуществена общност, които при спадане на 35 % нормативно признати разходи дават 27 368,91 лв. доход за 2004 г. вместо приетите при ревизията 59 258,20 лв. Неправилно, при това, съдът кредитирал изложеното на л. 12 от основната и на л. 7 от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно които за този период доходът на РЛ от чужбина е 59 258,20 лв.; 2/. Неправилно съдът не приел, че получените от РЛ по банков път парични суми от САЩ през 2005 г. не представлявали доходи от случайни сделки по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ, а са средства на семейството, получени преди 2004 г. в чужбина, където са платени данъци за тях. 3/. При неприемане на довода по т. 2/, за 2005 г. на л. 89 от ревизионния доклад от получените 36 153 щатски долара /55 731,84 лв./ следва да се приспаднат получените от Роза Тодорова суми, при което на облагане подлежат 11 925щ. д. /17 709,74 лв./. По посочения начин следвало да се определят облагаемите данъчни основи за двата периода. Иска се отмяна на РА в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност по подробно изложени доводи. Ревизираното лице не е представило доказателства за основанието, на което е получило сумата от 36 153 щ. д. през 2005 г. от чужбина, поради което тази сума правилно е приета като доход от други източници по чл. 26, т. 7 ЗОДФЛ (отм.). Заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които не били оспорени пред административния съд не могат да бъдат оспорвани в касационното производство. Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново е обжалвал първоинстанционното решение в частта му, с която е отменен РА № 051002326 от 8.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 73/11.02.2011 г. на директора Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в частта му, с която на ревизираното лице за 2004 г. и 2005 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер над 8 899,74 лв. главница и лихви върху него в размер на 6 435,35 лв., а за 2005 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер над 1 861,55 лв. главница и 1 116,75 лв. лихви. Този касатор поддържа, че обжалваното решение в тази част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че формираните от съда фактически и правни изводи за наличие у съпрузите Михайлови на парични средства в брой в началото на 2004 г., получени от чужбина, с които да се оправдаят направените от тях в посочените периоди разходи, не са основани на всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства. Намира, че са приети за установени факти и обстоятелства, по отношение на които липсват ангажирани доказателства или не е проведено пълно и главно доказване. Твърди, че заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е основано на хипотетични изчисления в различни варианти и не е следвало да бъде кредитирано. Идентичен довод навежда и относно заключението на експерта по приетата съдебно-оценителна експертиза. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него, да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Рамона Михайлова срещу РА в тази му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Рамона Михайлова, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Решението на административния съд не е обжалвано в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му, за определените задължения за 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1861,55 лв. главница и 1 116,75 лв. лихви и за тези на същото основание за 2006 г. и е влязло в сила в тази част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на ревизираното лице и за основателност на жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № № 051002327/8.12.2010 г., издаден при ревизия по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от същия кодекс. Ревизията е по приложението на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2003 г. - 2006 г. и на чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2003 г. - 2006 г. За да извършат ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, органите по приходите са приели, че ревизираното лице и съпруга й са придобили в периода 2003 - 2007 г. в условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ собствеността на недвижими имоти на обща стойност, надвишаваща размера на доказаните им доходи, както и че не са декларирали получени от тях доходи в чужбина за 2004 и 2005 г., в качеството им на местни за България лица. Първата констатация е направена като в ревизионното производство е назначена оценителна експертиза, която е дала заключение за пазарните цени на придобитите имоти, а втората - въз основа на получен отговор в ТД на НАП Видин от данъчната администрация на САЩ, изискан по линия на международното сътрудничество, за получените от съпрузите доходи в САЩ в посочените данъчни периоди. Органите по приходите са определили данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), като въз основа на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК са проследили паричните потоци на лицето. За 2004 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е определена данъчна основа в размер на 103 889,37 лв., формирана от 42 323,77 лв. /половината от превишението на разходите над доказаните приходи общо за двамата съпрузи/ + 2 307,40 лв. доходи от наем на недвижимо имущество + 59 258,20 лв. данъчна основа на недекларирани доходи от чужбина /получена от 91 166,57 лв. /58 000щатски долара/ намалени с 31 908,30 лв. /35 % нормативнопризнати разходи/. За 2005 г. определената данъчна основа е в размер на 186 468,50 лв., формирана от 176 406,30 лв. превишение на разходите над приходите + 525,30 лв. доходи от трудови правоотношения + 2 349,60 лв. доходи от наем на недвижимо имущество + 8187,30 лв. данъчна основа на недекларирани доходи от чужбина /12 595,94 лв. брутни доходи /7 960 щатски долара/, намалени с 4 408,60 лв. нормативно признати разходи. С данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) е обложена сумата от 36 153 щ. д./55 731,84 лв./, получена от лицето по сметката му в "ОББ" АД и формирана от преводи от физически лица, като въпросният доход е определен като такъв от други източници, съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗОДФЛ (отм.) при липсата на представени доказателства относно основанието за получаването им. За да отмени частично РА относно данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), съдът се е позовал на изслушаните по делото съдебно-икономическа, допълнителна съдебно-икономическа и съдебно-оценителна експертиза. Изводите на експерта по съдебно-икономическите експертизи относно паричните потоци са формирани вариативно, в зависимост от отчитането или неотчитането на сумите, предадени през 2003 г. от Теменужка Михайлова и Ненка Каменова, както и на цените на придобитите недвижими имоти съответно според нотариалните актове, експертизата от ревизионното производство и оценъчната експертиза в съдебното производство. Експертът по последната е дал заключение за справедливата пазарна стойност към 8.02.2005 г. на 4 броя имоти, цените на които са включени в паричния поток на жалбоподателката. Като доказателства по делото са събрани по делегация показанията на Теменужка Михайлова - свекърва на РЛ и Роза Тодорова /леля на РЛ/. Първата свидетелка е посочила, че през 2002 г. и 2003 г. е получавала от сина си преводи в долари по сметка в "ОББ" - клон Лом, като е оставяла парите в банката на депозит. Представени са и извлечения от спестовната книжка на майката на ревизираното лице, от банковата сметка на същата, както и на Ненка Каменова - баба на ревизираното лице. Решаващият състав е приел, че спорът между страните се концентрира върху въпроса налице ли са посочените в РА обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, респективно - основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка съдът е приел, че през ревизираните периоди ревизираното лице и съпругът й Павел Михайлов са разполагали със сумата от общо 400 000 щатски долара, която сума съпрузите първоначално са превели на Теменужка Михайлова /майка на съпруга/ и Ненка Каменова /баба на съпругата/ през 2003 г. по банков път, а впоследствие - при трайното им завръщане в България през 2003 г., им е върната обратно от посочените роднини. Този извод е основан на извлечението от спестовните книжки на майката на съпруга и покойната баба на ревизираното лице и обстоятелството, че през периода 1999 - 2003 г. Ненка Каменова е била пенсионер, а Теменужка Михайлова е имала пенсия за инвалидност, въз основа на което е направено заключението, че с оглед доходите на двете жени е напълно логично те да са получавали суми по банковите сметки от жалбоподателя и съпругата му. В подкрепа на този извод е възприета и нотариално заверената декларация на Теменужка Михайлова и нейните показания, кредитирани по съображения, че съответстват на установената фактическа обстановка. Изложени са мотиви, че е логично между роднини да не се съставят документи за предаването на сумите в брой, поради което липсата на доказателства за обратното предаване на тези суми на жалбоподателката и съпруга й не променя формирания извод, че сумите са им върнати и те са разполагали с горепосочената сума. Поради това съдът е посочил, че следва да кредитира съдебно-икономическата експертиза във варианта, в който тази сума е включена към паричния поток, при отчитане на режима на СИО. Приел е също, че следва да бъде кредитирано и заключението на експерта по приетата съдебно-икономическата експертиза в частта, в която в паричния поток са включени цените на придобитите недвижими имоти, определени от съдебно-оценителната експертиза, използвала метода на пазарните цени и метода на увеличената себестойност и извлечената въз основа на тях справедлива стойност. Независимо, че при включването в паричния поток на дадените от посочените близки роднини парични суми, според приетия от съда вариант на съдебно-икономическата експертиза не се установява недостиг, решаващият състав е посочил, че с оглед установените при ревизията факти и обстоятелства по отношение на размера на декларираните доходи и извършените разходи, както и предвид съдебно-икономическата експертиза следва да се приеме, че за процесните периоди са били налице обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като разходите на ревизираното лице и извършените покупки на стоки не се обясняват по друг начин, освен с наличието на недекларирани доходи. Това обстоятелство е възприето като достатъчно основание, за да се презумира наличието на подлежащ на облагане доход съобразно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Предвид възприетите пазарни цени на закупените имоти и приетото за установено обратно получаване на преведените от САЩ суми, решаващият състав е приел, че относно тези фактически констатации в РА е опровергана презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. В резултат на това той е определил данъчна основа на лицето за 2004 г. и следващото от нея задължения за данък в размер на 8 899,74 лв. главница и лихви върху тази сума в размер на 6 435,35 лв. на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), а за 2005 г. -. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 861,55 лв. и лихви върху тази сума в размер на 1 116 лв. Относно частта от РА, с която са определени задължения за данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. съдът е приел за безспорно между страните, че Рамона Михайлова е получила по сметката си преводи от физически лица на обща стойност 55 731,84 лв. Преценил е, че тези доходи попадат в хипотезата на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) - от случайни сделки и от всички други източници, които не са изрично посочени в чл. 12, поради което и по аргумент от чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), в приложимата му за 2005 г. редакция, те следва да се обложат с окончателен данък в размер 20 %. В тази връзка са коментирани показанията на Роза Михайлова, снети по делегация, които не са кредитирани поради липса на конкретика и яснота. По касационната жалба на Рамона Михайлова в частта й относно задълженията по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.): Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определените с него задължения за данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.). Обосновани и материално законосъобразни са изводите на съда, че получените по сметката на ревизираното лице преводи от физически лица в размер на левовата равностойност на 29 020 щатски долара следва да се квалифицират като доходи от други източници по смисъла на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.), поради което и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) в приложимата му редакция към 2004 г., същите следва да се обложат с 20 на сто окончателен данък. Неподкрепена от събраните по делото доказателства е тезата на жалбоподателката, че сумите, преведени от чужбина, са нейни и на съпруга й средства, които са придобил в САЩ преди 2004 г., и за които там са платили данъци. В хода на делото не са ангажирани доказателства нито за основанието, въз основа на което тези суми са преведени по сметка на ревизираното лице, нито за произхода им и за евентуалното им деклариране и облагане в САЩ. Неоснователно е и възражението, че не е необходимо ангажирането на доказателства в тази връзка поради изтичането на срока по чл. 171 от ДОПК за погасяване на публичните задължения, които биха били дължими въз основа на установяването на съответните факти. Визираната норма е неприложима спрямо сроковете на задължението за съхраняване на документи от значение за данъчното облагане, които са регламентирани в нормата на чл. 38, ал. 1 от ДОПК. Съгласно т. 3 от същата, документите за данъчно - осигурителен контрол се съхраняват от данъчнозадълженото лице пет години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани. Съпоставката на датата на получаване на исканията за представяне на такива документи в хода на ревизията и моментите на изтичане на давностния срок за публичните задължения за периода 2000 - 2004 г. сочи, че този срок не е изтекъл, поради което обосновано недоказаните факти са приети за неосъществени. Настоящият състав намира за неоснователно и възражението на касатора, че от размера на определената данъчна основа следва да бъде редуцирана сумата от 17 631.56 лв., преведена от Роза Тодорова, тъй като от събраните по делегация нейни показания не се установява релевантният факт, че преведената сума е предадена от ревизираното лице на съпруга и децата на свидетелката. Поради това, обосновано е прието, че и тази преведена сума следва да се включи към размера на доходите от случайни сделки по чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.), които подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 20%, съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Достигайки до този извод, административният съд е приложил правилно материалния закон, с оглед на което в тази му част постановеното решение не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. В останалата обжалвана от ревизираното лице част на първоинстанционното решение, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му, с която са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в посочения по-горе размер, решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново и по тази на ревизираното лице в останалата й част. Настоящата инстанция намира, че в обжалваната част, относно определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. атакуваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на спора от фактическа страна и препятстващо, с оглед забраната по чл. 220 от АПК, решаването на делото по същество. При изследване на установеността на релевантните и спорни между страните факти и обстоятелства, съдът не е обсъдил, нито ценил в съвкупност относимите и приложени по делото писмени доказателства, въз основа на което не е формирал фактически изводи, които да обосновават изведените правни такива. Необосновани със събраните по делото доказателства и противоречиви един спрямо друг са изводите на съда във връзка с установеността на наличие на основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122, т. 1, т. 7 от ДОПК. Те са изведени на базата на общо препращане към заключението на експертите по проведените съдебни експертизи, но не и въз основа на конкретно установени и обсъдени параметри, определящи паричните потоци и определените салда за процесните години. От една страна, съдът е приел, признавайки наличието на собствени средства на съпрузите Михайлови, спестени от работа в чужбина в предходни на ревизираните периоди и предадени им след окончателното им завръщане в страната от близки роднини, въз основа на един от вариантите по основната съдебно-икономическа експертиза, че за 2004 и 2005 г. няма превишение на извършените разходи над доказаните приходи и въпреки това е направен извод за несъответствие между имущественото и финансовото състояние на РЛ и декларираните и/или получените доходи. Не е ясно защо е прието, че спестените парични средства от предходни за ревизията данъчни периоди, в които РЛ не е било местно за страната лице са подлежали на деклариране. От друга страна, фактическото основание на органите по приходите за извършване на ревизията по особения ред - за недекларирани доходи от чужбина за 2004 и 2005 г., когато РЛ вече е било местно лице, изобщо не е обсъдено от решаващия съд. В тази връзка, съдът не е обсъдил изобщо защо при формиране на данъчната основа за 2004 г. в ревизионния акт е включена сумата 59 258,20 лв. данъчна основа на недекларирани доходи от чужбина /получена от 91 166,57 лв./ 58 000 щатски долара /намалени с 31 908,30 лв./ 35 % нормативно признати разходи. В ревизионния акт са изложени мотиви, че получените общо от съпрузите доходи от чужбина като доходи от свободна професия следва да се облагат само като доход на съпругата. В писмената защита на ревизираното лице по съществото на делото пред първоинстанционния съд изрично е поддържано, че декларираните от съпрузите доходи за 2004 г. в САЩ, информация за което е получена по линия на международното сътрудничество от американската данъчна администрация, са в размер на 26 785 щатски долара, представляващи доходи от фирмата за почистване на съпрузите в САЩ. Въз основа на това, ревизираното лице е поддържало, че вместо сумата 58 258,20 лв. доходи от чужбина е следвало да бъде взета предвид сумата 27 368,19 лв., получена като 42 106,02 лв. /левовата равностойност на 26 785 щатски долара е намалена с нормативно признати разходи и сумата на платения данък в САЩ/. Посочените доводи на насрещните страни изобщо не са били обсъдени от съда, който без мотиви е приел, приемайки един от вариантите на съдебно-икономическата експертиза, че сумата за доходи от чужбина при формирането на данъчната основа е тази по ревизионния акт. Не са коментирани данните от американската данъчна администрация за подадените от лицето в САЩ годишни данъчни декларации за 2003 и 2004 г. и за размера на реализирания съобразно същите доход, както и доходът за 2005 г., за който не е подадена данъчна декларация и не са платени данъци. Същевременно, не са формирани и никакви фактически изводи досежно съпоставката на тези доходи с преведените в България суми, декларираните доходи по подадените ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и установеното имуществено и финансово състояние на лицето през ревизирания период. Основателно в касационната жалба на директора на Д "ОУИ" се поддържа, че съдът не е направил никакви фактически изводи относно наличието или липсата на доказателства кой е превел сумите, постъпили по банковите сметки на Теменужка Михайлова и Ненка Каменова. С РА и потвърждаващото го решение не е оспорвано само превеждането на парични суми по банковите сметки на двете жени от САЩ, а превеждането им именно от страна на съпрузите на средства общо в размер на 400 000 лв., които отделно от преведените от тях по собствените им банкови сметки в България /и признати от приходните органи/ били спестили от работата си в САЩ. По отношение на предаването на сумите от Ненка Каменова и Теменужка Михайлова на РЛ и съпруга й изводите на съда са основани на предположение. То, от своя страна, е обусловило и кредитирането на заключението на вещото лице по проведената съдебно- икономическа експертиза в посочения вариант, без същото да е обсъдено конкретно и заедно с другите доказателства по делото съобразно чл. 202 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В резултат на всичко гореизложено, спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което е имало за своя последица постановяването на необосновано и материално незаконосъобразно решение. Това налага неговата отмяна в обсъжданата му част относно задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 и 2005 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Относно касационните оплаквания в жалбата на ревизираното лице, че органите по приходите не са имали основание да не приемат посочената в нотариалните актове за придобиване на недвижими имоти цена, настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно изложените вече мотиви в Решение № 2562/21.02.2013 г. по адм. д. № 10088/2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Официалните свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила, която може да бъде опровергана само след изрично оспорване на тяхната вярност по реда на чл. 193 от ГПК и проведено успешно доказване на неистинността им от страната, върху която съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК лежи тежестта на доказване. Нотариалният акт обаче притежава спецификите на официален свидетелстващ документ само в частта, в която е обективирано удостоверителното изявление на нотариуса, че страните по договора са се явили пред него и са изразили волята си за сключване на съответната сделка. Същевременно, по отношение на тази сделка и нейните конкретни параметри, нотариалният акт е и официален диспозитивен документ, който в тази си диспозитивна част не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Официалният диспозитивен документ може да бъде само автентичен или неавтентичен, но не и верен или неверен по отношение на своето съдържание, поради което същото може да бъде оспорено с възражение, без да е необходимо оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК и откриването на нарочно производство за това. Изложеното е основание да се обобщи, че в случаите, при които в нотариалния акт е обективирано удостоверителното изявление на нотариуса, че страните са заявили пред него, че уговорената между тях цена възлиза на определена сума и тя е заплатена изцяло и в брой преди сключването на договора, нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила само по отношение на факта, че такива изявления са направени, но не и спрямо верността на заявените от страните обстоятелства, вкл. и относно размера на посочената цена и факта на плащането й. Достатъчно е те да бъдат оспорени от ораните по приходите с възражение и същите да установят, че към момента на придобиването размерът на пазарната цена е по-висок от посочения от страните пред нотариуса, в резултат на което и по аргумент от чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК при определяне на основата за облагане с данъци следва да бъде взета предвид именно така установената пазарна цена. Отделно от това, в случая органите по приходите, след разкриване на банкова тайна, са установили, че съпругът на ревизираното лице е подписал декларация пред ПИБ АД, че изтеглените 175 000 евро на датата на изповядване на сделката за покупка на процесните 4 бр. офиси са с предназначение "съгласно сделка за продажба на имот", т. е. налице са били и писмени доказателства, че посочената в нотариалния акт цена от 72 000 лв. е симулативна. Гореизложените принципни съображения също следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото, при което съдът следва да изложи конкретни мотиви и във връзка с кредитирането на съдебно-оценителната експертиза в контекста на всички доказателства по делото. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в съответната част за разноските, с която Дирекция "ОУИ" е осъдена да заплати на ревизираното лице 10 066,87 лв. разноски, като на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и за разноските, включително и за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение