Решение № 316 от 3.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 848/2014 г.

Решение № 316 от 3.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 848/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Осъденият Д. Н. Б. е направил искане за възобновяване на внчд № 191/14 г. на Окръжния съд - гр. Плевен, като се претендира, че постановеното по него решение под № 92 от 09.04.2014 г. е незаконосъобразно и несправедливо. Пред ВКС искането се поддържа от молителя и защитата му.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело.

За да се произнесе Върховният касационен съд взе предвид следното:

С определение № 131 от 24.02.2014 г. по чнд № 207/14 г. Районният съд - гр. Плевен, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК групирал наказанията наложени на осъдения Б. с редица влезли в сила присъди, както следва:

1. по влезлите в сила присъди по нохд № № 790/01 г. на СЗРС, 2903/03 г., 735/04 г., 1668/04 г., 1546/02 г., 970/06 г., 2990/06 г. и 477/07 г. - всички на ПРС, съдът наложил най-тежкото, а именно 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като приспаднал (по реда на чл. 25, ал. 2 НК) изцяло изтърпяното наказание в размер на 3 години лишаване от свобода - с начало на изтърпяване 10.04.2008 г., освободен от затвора на 15.07.2008 г., като е зачетено предварително изтърпяно в размер на 3 години лишаване от свобода, съгласно справка изх. № 562/10.02.2014 г. на ЗНРНОД при Затвора - гр. Плевен.

1. по влезлите в сила присъди по нохд № № 82/14 г., 2918/09 г., двете на ПРС и по 315/09 г. на РС - гр. Попово съдът наложил най-тежкото, а именно - 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК ПРС приспаднал фактически изтърпяното наказание от осъдения в размер на 7 месеца и 8 дни към 24.02.2014 г., съгласно цитираната по-горе справка.

1. ПРС оставил без уважение искането на прокурора за приложението на чл. 24 НК спрямо двете съвкупности.

1. Със същото определение съдът постановил на основание чл. 25, ал. 4 НК отделно изтърпяване на наказанието наложено на молителя с влязлата в сила присъда по нохд № 2901/08 г. на ПРС, а именно - пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 НК, и двете за срок от по шест месеца. На основание чл. 25, ал. 2 НК ПРС приспаднал изцяло изтърпяното наказание пробация (за времето от 08.12.2008 г. до 28.06.2009 г.).

С решение по внчд № 191/14 г., образувано по протест на прокурора, ПОС изменил определението на първоинстанционния съд, както следва:

1. на основание чл. 24 НК увеличил общо определените наказания съответно: по първата съвкупност - с 5 месеца лишаване от свобода, а по втората съвкупност - с 1 г. лишаване от свобода.

1. на основание чл. 25, ал. 2 НК, за първата съвкупност, ПОС приспаднал изтърпяното от осъдения наказание от 3 години, 3 месеца и 5 дни лишаване от свобода.

В останалата част определението на ПРС е потвърдено.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо и основателно.

Данните по делото сочат, че осъденият Б. е задържан на 11.06.2013 г. в Кралство Испания във връзка с Европейска заповед за арест Р-819/2010 г. по описа на РП - Плевен и съдебно решение № 133 от 29.07.2013 г. на Централния следствен наказателен съд № 2, а по-късно - на 08.08.2013 г. е приведен в затвора в [населено място].

От ЕЗА е видно, че същата е издадена с оглед изпълнението на влезлите в сила присъда по нохд № 1072/09 г. и определение по чнд № 1885/10 г., и двете по описа на РС - Плевен.

От справка № Р-819/11.10.2013 г. на Районна прокуратура - гр. Плевен се установява, че с постановление на същата от 10.09.2013 г. периода от 11.06 до 08.08.2013 г. е зачетен за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, на основание чл. 60 от ЗЕЕЗА.

Приложението на правилата по чл. 23 - 25 НК е сторено въз основа на справка за съдимост, в която очевидно липсват данни за присъдата по нохд № 1072/09 г. и определението по чнд № 1885/10 г. Служебно известно е, че с решение № 620 от 08.01.2014 г. по кд № 1954/13 г. на ВКС, първо наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1 НПК по реда на възобновяването на наказателните дела влязлата в сила присъда по нохд № 1072/09 г. на ПРС е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане. Очевидно изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 17, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост са пренебрегнати, което е предопределило непълнота на данните за съдимост на молителя.

Отделно от това, справката на л. 12 (чнд) не указва как постановлението на прокурора, за което стана дума по-горе, се отразява на данните за изтърпяно от осъдения наказание лишаване от свобода, което следва да се приспадне по реда на чл. 25, ал. 2 НК - обхванато ли е то от отразените в справката данни и за коя съвкупност е отнесено.

Така констатираното налага извод за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - обстоятелства от значение за правилното решаване на делото не са изяснени надлежно - обективно, всестранно и пълно. Още с Постановление № 4 от 1965 г. Пленумът на ВС на РБ (ВКС), т. 6, са дадени указания, че при приложението на института по чл. 23-25 НК съдилищата трябва да изискват преписи от присъдите и извършват служебна проверка във връзка със съдимостта на лицето.

При изложеното оспореният съдебен акт следва да бъде отменен изцяло, а делото върнато за ново разглеждане. При последното трябва да се изясни в пълнота съдебното минало на осъдения и изтърпяното наказание по която и да било от присъдите му.

С оглед характера на констатираното касационно основание възражението на молителя срещу приложението на чл. 24 НК няма как да получи отговор в настоящото производство, но такъв, убедителен, следва да бъде даден при новото разглеждане на делото.

Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение