Решение № 7192 от 28.6.2023 г. на ВАС, III о.

Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Община Пловдив срещу Решение 123/20.01.2023 г. по адм. д. 1701/22 г. на Административен съд - Пловдив, с което е осъдена да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ сумата от 3519,45 лв. на Р. Калоферова като обезщетение за причинените й имуществени вреди под формата на законната лихва за забавено изпълнение на изплащане на обезщетение по Заповед 21ОА-2498/10.09.2021 г. на кмета на община Пловдив за отчуждаване на недвижим имот. В касационната жалба представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Според него съдът неправилно се е позовал и обосновал решението си на нормата на чл. 30, ал. 16 от ЗОбС, а не на нормата на чл. 29, ал. 6 от същия закон. Ответникът - Р. Калоферова, чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор обосновава становище за неснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени обжалваното решение, тъй като неправилно е приложен Закона за общинската собственост. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ, тъй като нормата на чл. 30, ал. 16 от ЗОбС предвижда обезщетението за отчужден имот, когато оценката е обжалвана пред съд и съдът е увеличил нейният размер, да се изплаща на правоимащите лица заедно със законната лихва. Тези изводи на съда са правилни. По делото са били събрани достатъчно писмени доказателства, а те не се оспорват и от ответника, че отчуждителното производство по отношение на имота на ответницата е протекло при условията на чл. 25 от ЗОбС във връзка с чл. 29, а не чл. 30 от същия закон, т.е. по отношение на тази заповед не е било допуснато предварително изпълнение. В отговора на исковата молба от 11.07.2022 г. на стр. 31 от делото община Пловдив е направила възражения, че в настоящия случай делото следва да се реши при приложението на чл. 29 от ЗОбС, а не чл. 30 от същия закон. Въпреки направените възражения в отговора на исковата молба съдът не е изложи никакви мотиви защо не приема тезата на ответника, а е разсъждавал изцяло върху приложението на чл. 30, ал. 16 от ЗОбС, за който в настоящия случай според касационната инстанция няма обективни данни. От анализа на гореизложеното следва да се направи извода, че съдът е постановил едно немотивирано решение, на което не може да се извърши проверка, поради което то следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да отговори на всички поставени от касатора въпроси по приложението на материалния закон. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение