Решение № 2619 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Пловдив, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ж. Стефанова, срещу решение 469 от 15.06.2023 г. по адм. дело 810/2021 г., Административен съд (АС) Хасково, с което по жалба на Брадърс 07 ЕООД, е отменено Решение РТД-3000-1764 от 30.07.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска (ТД Тракийска) към Агенция Митници. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт, като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения относно доводите и се прави искане Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност с молба от 05.02.2024 г. прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Брадърс 07 ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Т. Найденов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева съгласно представен списък с разноските. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Хасково е било Решение РТД-3000-1764 от 30.07.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска (ТД Тракийска) към Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл. 59 от АПК, е определена нова митническа стойност (МС) на внасяните от Брадърс 07 ЕООД стоки по 36 бр. митнически декларации, на които митническите данни са променени и е определена и на основание чл.74 §3 от МКС нова митническа стойност,върху която е определен за доплащане данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 2 066 496,04 лева, заедно с дължимата на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС лихва върху главницата за ДДС, считано от датата на регистриране на МД до датата на уведомяването за митническото решение, както и дължимата на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл. 114 § 1 от МКС лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване. За да постанови обжалваното решение, съдът е изложил подробно установените в хода на административното и съдебно производство факти и въз основа на тях е приел за установена фактическа обстановка, която настоящият състав споделя и не следва да повтаря в детайли. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на последващия контрол доказателства, както и тези събраните в хода на съдебното обжалване. Обсъдени са заключенията на приетите по делото ССЕ, както и показанията на разпитаните свидетели. Подробни мотиви са изложени в коя част се кредитират заключенията на ССЕ и в коя част не следва да бъде кредитирано. По делото няма спор, че за проверявания период от 29.06.2018г. до 30.10.2020г. Брадърс 07 ЕООД е получател на доставки на 4265 бр. стоки, по 129 бр. митнически декларации от различни контрагенти от Р. Турция. Процесните стоки са по 36 бр. митнически декларации, на които митническите данни са променени и е определена на основание чл.74 §3 от МКС нова митническа стойност. Тази корекция е извършена вследствие на сравнителен анализ между декларираната за тези стоки митническа стойност за единица нетно тегло и рисковата стойност в лева, изчислена на база средностатистическата митническа стойност на стоки, предмет на международна търговия. Установено е, че са налице по-ниски цени на декларираните от Брадърс 07 ЕООД стоки в сравнение с цените, декларирани на територията на ЕС. Корекцията на митническата стойност е само относно стоките които са със стойност по - ниска с повече от 50% от средностатистическата стойност при внос на сравними стоки за процесните периоди, вследствие на което възникват съмнения, относно точността на митническата стойност на стоките. В доклада се посочва, че от представените с Протокол 1/13.11.2020г. договори с различни контрагенти от Р. Турция се установявало договорена цена на тон за натоварена стока, както следва: тъкани - 350 евро/ тон, конфекция, обувки и други стоки - 750 евро/ тон, която не съответствала на цената на стоките в представените при декларирането фактури. От разпита на вещото лице в съдебно заседание е установено, че след разговор с митнически инспектори в ТД Митница Пловдив му е обяснен механизма и действията, които са извършени при анализа на цените на процесните стоки, а именно, че са сравнявани данни от регистрирани митнически декларации с декларирани стоки от вида на процесните, като е съобразена информацията от THESEUS и установените рискови прагове и съответните намаления. Правилно съдът е отделил спорните от безспорните факти по делото и е достигнал до извода, че спорните въпроси между страните по делото, са относно наличие на предпоставките за възникване на обосновано съмнение, досежно реално договорена декларирана митническа стойност за процесните стоки и обосновано и правилно ли е приложено правилото на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 при извършеното от органа определяне на нова митническа стойност. На първо място настоящият състав намира, че правилно АС е приел наличие на обосновано съмнение относно декларираната стойност на стоките, по съображения подробно изложени в обжалваното решение. Правилно и в съответствие с фактите по делото АС е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден в съответната писмена форма и е подписан от компетентен орган. За основателно се приема възражението на касатора относно установеното от АС наличие на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на проверяваното дружество и на възможността му да се запознае в пълнота с всички обстоятелства, въз основа на които органа ще постанови акт рефлектиращ неблагоприятно в правната му сфера. По делото няма спор и се установява от приетото Писмо рег. 32-160568 от 28.05.2021г. (т. 1, л. 94), че в него са изложени съображенията, които са част от мотивите на оспореното пред АС решение. В него действително липсва посочване на митническите декларации с получател трето лице, стоките по които са използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл.73,§4 от Регламент /ЕС/ 952/2013, респ. търговските документи, съпровождащи тези митнически декларации и съдържащи описание на използваните като аналог стоки, но тези данни се съдържат в констативния доклад BG003000/1/11/17.05.21г. В уведомителното писмо е посочено че същото се издава във връзка с констатациите от доклада, като неправилно АС е приел, че това обстоятелство не променя характера на нарушението, тъй като не е посочено че решението ще се основава именно на митническите декларации извлечени от базите данни и използвани за определяне на митническа стойност, цитирани в таблица 2 от доклада, като липсва и препращане към таблиците на доклада, вкл. към посочената таблица. Докладът, така както е приел АС, съдържа подробно изложение на всички възприети от органа обстоятелства и последиците от тях, както и посочване на правните основания, въз основа на които ще бъдат приложени съответните последици. Връчен е на управителя на дружеството, като е предоставена възможност да се запознае с всички обстоятелства въз основа на които ще се основава неблагоприятния административен акт. На управителя на дружеството е връчен и протокол от заключително обсъждане в който са изброени по номера всички митнически декларации, по отношение на които за конкретно посочена под номер стока е прието несъответствие със средностатистическата митническа стойност в сравнение с декларираната такава за същата, поради което декларациите са били на разположение на дружеството и същото е разполагало с възможност да установи за коя стока органа приема липса на съответствие между декларирана и действителна стойност и тези факти са послужили за издаване на процесното пред АС решение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките, митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. Процесното пред АС решение на митническия орган е последица от тази проверка, приключила с доклад и спазена процедура. Действително са налице две отделени производства, но при наличие на проверка, приключила с доклад не следва изцяло да се повтарят констатациите от доклада при последващото производство започващо с уведомление. Неоснователен е довода на касатора за неправилност на обжалваното решение досежно приетото за липса на анализ от митническите органи на характеристиките на сравняваните сходни стоки. Решението на митническия орган е обосновано с наличието на възникнало основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по описаните 36 броя митнически декларации за внос на стоки под режим "допускане за свободно обращение" от несъюзна стока, с държава на изпращане/износ Турция, като според органа декларираната цена е необичайно ниска за стоки от същия вид. Както беше посочено по-горе правилно АС е приел, че установените от митническите органи несъответствия и противоречия в представените от дружеството документиpara makbuzu, касаещи едни и същи доставки, несъответствията между обясненията на управителя и РКО за плащанията от една страна и декларираното в митническите декларации, както и липсата на договори относно конкретните взаимоотношения на оспорващото дружество с доставчиците си от Р.Турция и обмен на валута, са достатъчни да обосноват основателно съмнение у митническите органи относно действително договорената цена между страните по сделката по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Тези несъответствия се потвърждават и от приетата без оспорване в хода на съдебното производство първоначална и допълнителна съдебно счетоводна експертиза. Правилно в тази насока съдът е приел, че митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките, а следва да се приложи чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според § 5 на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. След като последователно е анализирал възможността за прилагане на посочените в чл. 74 от Регламента методи, административния орган е направил извод, че спрямо процесните стоки са неприложими методите по чл. 74, § 2, букви "а", "б" "в" и "г" от Регламент /ЕС/ 952/2013, поради липса на достатъчно данни относно декларирани митнически стойности за идентични стоки от същия изпращач до същия получател, декларирани и приети митнически стойности за "сходни стоки" с произход Турция, данни за единична цена, на която се продава стоката на територията на съюза, физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени и т. н. Прието е, че новата митническа стойност следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 - при прилагане на "разумна гъвкавост" между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК. В случая стойността на стоките е определена въз основа на вече приети митнически стойности на стоки със сходно описание, произведени в същата държава или друга държава, които имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Видно от административната преписка и както е приел за установено съдът сравнителната информация относно митническите декларации послужили като основа за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, §3 от МКС, е посочена от органа в табличен вид, чрез посочване на номера на МД и номера на конкретната стока от същата, чиято стойност е използвана за определяне на новата стойност. В таблицата не се съдържат данни за датата на подаване на съответната декларация, за вида на стоката, търговската марка на същата, вида на материалите от които е произведена, държавата на произход и нейното количество. По отношение на тези стойности органът е посочил, че не са и не биха възникнали съмнения, относно коректността на декларираната митническа стойност. Правилно в тази насока съдът е приел, че при определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, при прилагане на "разумна гъвкавост" между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК, мотивите на оспореното решение следва да съдържат конкретна информация за използваните като аналог стоки, чието описание не се изчерпва само в посочване на митническата декларация, с която те са внесени и техния код и митническа стойност, а следва да обхваща всички техни съществени белези, въз основа на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката, чиято митническа стойност се определя. Не може да бъде споделен довода на касатора в касационната жалба, че на въпроса как митническия орган е определил средностатистическата стойност на всяка от процесните стоки са изложени съображения в съдебно заседание на 06.12.2022г., като с допълнителното заключение на вещото лице е внесло яснота по спорния въпрос. Тази яснота следва да е установена в мотивите на административния акт, тъй като така както е приел АС липсва извършен от органа анализ относно характеристиките на стоките и това обстоятелство. препятства съда да извърши проверка относно възприетото от органа сходство между процесните стоки и тези взети за сравнение. Настоящият състав споделя извода на съда / в този смисъл е и практиката на ВАС/, че сходството на стоките не следва автоматично от класирането им с един и същи код по КН, а от установеното сходство по отношение на различни характеристики, като материя, качество на изработка, принадлежност към определен бранд, които определят тяхната цена. От митническия орган е прието, че стоките от сравняваните МД имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение, но не се установява от представената в табличен вид от органа информация в процесното решение, както и в хода на съдебното производството. В тежест на административният орган е да докаже твърденията, въз основа на които е издаден оспорения акт, като както е приел АС не е установен факта, че стоките, предмет на процесния внос, и тези по сравняваната МД са сходни. Не на последно място настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от изложената от митническия орган фактическа обстановка в процесния акт не се достига до извод за наличие на обстоятелствата обосноваващи прилагането на метода по чл. 74, §3 от МК за определяне на новата митническа стойност. Съгласно чл. 144, § 1 Регламент (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. След като е приел, че разумната гъвкавост, ще бъде приложена по отношение на сходни стоки, то митническия орган е следвало при определяне новата митническа стойност да се съобрази и с разпоредбата на чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447, съгласно която при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Съгласно чл. 141, § 5 от същият Регламент договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, се взема предвид само в случаите, когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В тази насока както е приел АС от събраните в хода на съдебното производство доказателства и приетото по делото допълнително заключение на вещото лице се установява, че в период близък до проверявания други български дружества са внасяли стоки от Република Турция, с идентични тарифни кодове, с еднакви или приблизително еднакви количества, като тези внесени и предмет на настоящото производство, като цените на Брадърс 07 ЕООД, са приблизително еднакви и/или с незначителни разлики от цените на посочените две дружества. Подадените от посочените две дружества МД са били налични в митническите бази данни и е следвало да се извърши преценка на това дали внесените от тези две дружества стоки имат подобни характеристики, а довода на касатора, че същите са неотносими, тъй като не са част от административната преписка е неоснователен. С Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 е прието, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия доставчик като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 от МКС, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно МС на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи Не на последно място се споделя приетото от АС неспазване на изискването на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, предвид разликата в количествата по процесните МД и тези взети като носещи информация за действителна договорна стойност на сходни стоки. Правилен е извода на съда, че от приетите по делото митнически декларации, послужили за определяне на действителната стойност, се установява разлика във внесените количества от процесните стоки, с тези взети за сравнение, както и че част от стоките по МД са на утвърдени в търговски марки LC WAIKIKI, които разлики не е обсъдил в оспорения акт на митническите органи. Не е изпълнено и изискването на чл. 141, § 1 Регламент (ЕС) 2015/2447 за извършена корекция на установената цена по сравняваните декларации с определен процент. Такава корекция следва да бъде извършена с оглед обстоятелството, че процесните стоки не носят белезите на определен пазарен бранд, за разлика от част от стоките взети за сравнение. В тази насока е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба относно липсата на данни за начислени в договорната стойност роялти и лицензионни такси, които биха били изкривили определената митническа стойност. Неоснователен е довода на касатора,че стоките с търговски марка LC WAIKIKI, са познати на българския пазар и не се търгуват но високи цени, тъй като самия факт, че стоката е позната на пазара определя по- високо търсене, от непозната марка. Последното води на логичен извод за обосновано по-висока стойност на стоките взети като база за сравнение и за необосновано придаване същата стойност на стоки по отношение на които не са налице подобни характеристики. За неоснователен съдът възприема довода на касатора за неправилност на съдебния акт, в частта в която не се кредитира допълнителното заключение на вещото лице относно отговора на въпроса, "по кой от методите посочени в чл.70 и чл. 74 от митническия регламент следва митническата стойност да бъде изчислена". Съдът е обосновал този си извод с довода, че липсва обоснованост на на извода, тъй като вещото лице е следвало подробно да анализира внесените в същия или приблизително същия период от Република Турция в Република България стоки, да прецени има ли такива със сходно описание, декларирани със същия код, да анализира налице ли са били вкл. стоки внесени от същия доставчик, в какви количества, на какви цени и едва тогава да даде отговор на поставената задача. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обусловило незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното митническо решение, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция Митници, в качеството на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспореното митническо решение, следва да бъде осъдена да заплати на Брадърс 07 ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000 лева, съгласно представени доказателства за тяхното извършване, а именно: приложени на л. 27 от настоящото дело списък с разноски и договор за правна защита и съдействие с уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в посочения размер. Ответникът по делото има право да му бъдат възстановени в пълен размер направените разноски като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност. Предвид на изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,