Решение № 12319 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2023 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба от В. Вълков от гр. София против заповед РД 09-76/20.01.2023 г. на министъра на културата, с която е утвърден резултата от класирането на проектите, съгласно Протокол вх. ПР-4/19.01.2023 г. на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Република България в 18-тото издание на Венецианското биенале за архитектура през 2023 г. Излагат се твърдения, че заповедта не представлява завършен административен акт и е нищожна поради липсата на подпис на издателя й. Алтернативно се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушаване на приниципите на достъпност, публичност и прозрачност, поради това че на сайта на Министерство на културата не е обнародвана заповедта за назначаване на жури на конкурса. Като порок на заповедта се сочи и нарушаване на принципа на безпристрастност с твърдението, че класираният на първо място проект е на Б. Тикварски /Б. Вълкова-Горанова, М. Гяурова и К. Кокаланов/, а посочените лица са били в трудово-правни отношения с търговското дружество на члена на журито Г. Кътов. В жалбата се възразява, че обжалваната заповед не съдържа мотиви за направеното класиране и препраща към протокола, който също не съдържа мотиви за класирането на кандидатите. Посоченото, според жалбоподателя, е основание да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Николова, преупълномощена от адвокат Я. Маноилов. Моли да бъде уважена жалбата и претендира заплащане на разноски по представен списък. Ответникът - министърът на културата, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Й. Ничева. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че събраните по делото доказателства опровергават твърденията в жалбата. Представя писмено становище и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна. Следва да се сподели основния аргумент на жалбоподателя за липсата на мотиви в Заповед РД 09-76/20.01.2023 г. на Министъра на културата. Тази заповед не съдържа мотиви, защо на първо място е класиран проект 27 като само препраща към протокола от заседанието на комисията по избора. Този протокол обаче също не съдържа мотиви. Трайна е практиката на ВАС, че липсата на мотиви води до унищожаемост на акта и се явява съществен процесуален порок обуславящ неговата незаконосъобразност. По допустимостта на жалбата: Видно от представения в съдебно заседание на 19.10.2023 г документ от гл. експерт в Дирекция Връзки с обществеността и протокол към Министерство на кулутурата, обжалваната заповед е публикувана на сайта на министерството на 20.01.2023 г. В самата заповед не се съдържа изрично изявление за начина и срока на нейното обжалване, а само относно допуснатото предварително изпълнение на заповедта. С оглед на това и на основание чл. 140, ал.1 АПК срокът за обжалване на заповедта се удължава на два месеца и жалбата от 14.02.2023 г. следва да се счита за подадена в срок. Тя е депозирана от лице с правен интерес от оспорването, поради това че не е класиран на първо място в конкурсната програма, поради което жалбата е допустима. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира за установено от фактическа страна следното: Със заповед РД 09-473/27.07.2020 г., министърът на културата е утвърдил Статут за национално участие на Република България във Венецианското бианале за архитектура; Със Заповед РД 09-1390/30.11.2022 г., министърът на културата е определил комисар на националното участие на Република България във Венецианското бианале за архитектура през 2023 г.; На 21.12.2022 г. е получена покана до министъра на културата на РБ от Президента на биеналето за участие; След изпратени предложения от Съюза на архитектите в България, Съюза на урбанистите в България и Камарата на архитектите в България, със заповед РД 09-1484/20.12.2022 г. министърът на културата е назначил жури за оценка и класиране на проектните предложения; Със Заповед РД 09-1485/20.12.2022 г., министърът на културата е обявил конкурс за избор на кураторски проект; С Решение 4/04.01.2023 г., Министерският съвет е одобрил участието на България в 18-тото издание на Венецианското бианале за архитектура от 20 май до 26 ноември 2023 г. и е задължил Министерството на културата да координира подготовката и реализацията на българското участие. Със Заповед РД 09-28/11.01.2023 г., министърът на културата е назначил комисия по допускане на проектите до оценка; На 19.01.2023 г. журито е извършило оценка и класиране на постъпилите предложения и е изготвило протокол. Поради това че процедурата по избор се осъществява на два етапа, съгласно чл. 13 от Статута, журито е класирало проектите и е допуснало до втори етап първите пет проекта. Оценяването е извършено по точкова система, както е уредено в самия Статут. В същия протокол е отразено и гласуването от втория етап, при който според получените оценки са класирани първите три проекта. Със заповед РД 09-76/20.01.2023 г. на министърът на културата е утвърдил резултата от класирането на проектите, съгласно Протокол вх. ПР-4/19.01.2023 г. на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Република България в 18-тото издание на Венецианското биенале за архитектура през 2023 г. По делото са приложени както пълният текст на Протокола на журито, така и приложените към него декларации за свързаност на лицата. Във връзка с направените в жалбата възражения е допусната експертиза със задача да се провери дали в периода от 01.01.2022 г. лицата Б. Тикварски /Б. Вълкова-Горанова, М. Гяурова и К. Кокаланов/ са имали сключени трудови договори или са били в гражданско-правни отношения с ИО Архитекти ООД на члена на журито Г. Кътов. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на оспорване е заповед РД 09-76/20.01.2023 г. на министъра на културата, с която е утвърден резултата от класирането на проектите, съгласно Протокол вх. ПР-4/19.01.2023 г. на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Република България в 18-тото издание на Венецианското биенале за архитектура през 2023 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на министерство на културата, министърът на културата е централен едноличен орган на изпълнителната власт който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на културата. Венецианското бианале по архитектура е сред престижните културни организации с водеща роля в представянето и популяризирането на актуалните тенденции в архитектурата. Министерският съвет е взел решение за участие на България в 18-тото Венецианско бианале по архитектура и е възложил на Министерството на културата да координира подготовката и реализацията на българското участие и да обяви конкурс за кураторски проект. Възложеното му задължение е в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник на Министерството на културата, съгласно която именно министърът на културата осъществява финансово подпомагане на културни инициативи от националния културен календар и обявява конкурси за подпомагане на творчески проекти в различни области на изкуствата. В конкретния случай с утвърждаване на оспорения протокол на журито министъра на културата осъществява функция по държавно управление, поради което и съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Видно от представената по делото административна преписка, издадената заповед РД 09-76/20.01.2023 г. на министъра на културата е в писмен вид, съдържа фактически и правни основания за издаването й и носи подписа на своя издател. Действително, приложеното към жалбата копие е преснето по начин, че на него не се вижда положен подпис. Но като част от преписката, на л. 238 от делото, заповедта е представена с подпис и печат. С оглед на това, наведените в жалбата доводи за нищожност на акта, поради липса на подпис на издателят й са неоснователни. Неоснователен е доводът в жалбата, че на сайта на Министерство на културата не е обнародвана заповедта за назначаване на жури на конкурса. Съгласно чл. 10, ал. 5 от Статута, съставът на журито се публикува заедно с поканата по чл. 7. Видно от представената по делото справка от гл. експерт в ДВОП относно публикуваните документи на сайта на министерството, в централната секция Новини на първа страница на Министерство на културата на 20.12.2000 г. е публикувана информация, че Министерство на културата обявява конкурс за кураторски проект за национално участие на РБ в 18-тото Венецианско биенале за архитектура и в това съобщение е обявен съставът на журито и цялата информация относно конкурса. Не се доказа по делото и твърдението на жалбоподателя за наличие на свързаност между работили лица по проекта, спечелил първо място и члена на журито Г. Кътов. Назначената по делото експертиза е извършила проверка в ТД на НП - София и не установява регистрирани трудови договори и изплатени доходи по извънтрудови правоотношения между посочените лица. Настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението, че липсват мотиви както в обжалваната заповед, така и в прокотола на журито по провеждане на конкурса. В чл. 13 от Статута е посочено, че процедурата по избор на кураторски проект се осъществява на два етапа: На първи етап: всеки член на журито класира проектите въз основа на оценка, формирана по точкова система, съгласно карта за оценка по Приложение 4. На втори етап: до него се допускат първите 5 проекта с най-висок резултат след класирането на първи етап. Прието е, че на този етап се извършва и обсъждане на всеки от проектите, за което се води протокол. След приключване на обсъждането всеки член на журито класира три проекта, като попълва карта за оценка, съгласно Приложение 5. Резултатите от картите за оценка се отбелязват в протокола. Този протокол с резултатите от избора се подписва от всички участвали в гласуването членове на журито и се предоставя от директора на съответната специализирана дирекция в министерството на министъра на културата за утвърждаване. По делото е приложен протокол от заседанието на журито, /л. 223 - л. 236/, в който е описан проведения първи етап от конкурса и класирането на участниците, като в табличен вид е посочен регистрационния номер, заглавието на проекта и сбора от точки. В протокола са представени кратки резюмета от всеки един от членовете на журито, касаещо допуснатите първите пет проекта с най-висока оценка. След тези обсъждания е извършено и класиране на втория етап от конкурса. Видно от протокола, членовете на журито са изразявали становище по всеки от класираните пет проекта и след приключване на обсъждането, всеки е попълнил карта за оценка на втория етап. На тази карта всеки член класира три проекта, които получават съответно по 10 точки за пъво място, 4 точки за второ място и по 1 точка за трето място. Съдебната проверка на обжалвания акт следва да се извърши само в рамките относно начина за назначаване на журито, както и спазването на процедурата по оценяване и класиране на участниците, но не и контрол върху оценъчната дейност на журито. Тази дейност и протоколът на комисията, в който дейността е обективирана, не са административна дейност и административен акт. Право да класира кандидатите има единствено журито, което изразява мотивите за класирането в изготвения протокол, а административният орган има правото да го утвърди или да откаже такова утвърждаване. Именно поради това мотивите за класирането са изразени от журито по провеждане на конкурса и те се съдържат в протокола. Министърът няма правомощието да замества оценъчната дейност на комисията и поради това не изразява собствени мотиви, утвърждавайки протокола на журито. Предвид гореизложеното, съдът счита, че не са налице сочените от жалбоподателя съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на обжалвания акт и противоречие с материалноправните разпоредби. Обжалваният акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора следва да се осъди жалбоподателя да заплати на Министерство на културата юриконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,