Решение № 11960 от 21.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ИД на ДФЗ/, подадена чрез процесуален представител ст. юрк. Милева срещу решение 81 от 05.03.2021 г., по адм. д. 646/2020 г. на Административен съд Хасково /АС-Хасково/, с което по жалба на М. Атанасова е отменен мълчалив отказ на ИД на ДФЗ, формиран по подадено от М. Атанасова заявление за подпомагане за кампания 2019 г., с УИН [номер]. Със същото решение преписката е изпратена на органа за ново произнасяне с надлежен акт съгласно дадените от съда указания и ДФЗ е осъден да заплати разноски в размер на 540 лева. По изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендирани са разноски. При условията евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът - М. Атанасова, чрез процесуален представител адв. Стоянова оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. В становище от 21.06.2022 г., ответникът заявява, че по подаденото от него заявление за подпомагане е издаден изричен отказ, обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-260-6500/11606 от 04.08.2021 година. Тъй като е обжалвала изричния отказ, Атанасова счита, че за нея липса правен интерес от произнасянето по настоящото административно дело, като производството следва да се прекрати и да й се присъдят разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Административният съд е приел от фактическа страна, че със заявление за подпомагане с УИН [номер] М. Атанасова е кандидатствала за кампания 2019 г. по следните схеми и мерки - СЕПП, СПП и ЗДП СЗ-КЛЧ, ПНДП и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/Нр2). Проверка на място на заявените за подпомагане парцели е осъществена на 21.08.2019 година. На 07.07.2020 г. земеделският производител е депозирал заявление вх. 02-260-6500/6741, с което е поискано в 3-дневен срок от получаване на същото административният орган да се произнесе по подаденото заявление за подпомагане. С писмо изх. 02-260-6500/6741 от 20.07.2020 г., заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил Атанасова, че ДФЗ-Разплащателна агенция ще изпрати уведомителни писма на всички кандидати, подали заявление за подпомагане за кампания 2019 г., след оторизирането им. Атанасова е инициирала съдебно оспорване до АС-Хасково срещу мълчалив отказ на ИД на ДФЗ, обективиран в писмо изх. 02-260-6500/6471 от 20.07.2020 година. С определение от 16.10.2020 г. АС-Хасково е оставил жалбата без разглеждане, като е приел, че липсва годен предмет на обжалване поради липса сформиран мълчалив отказ. С определение 15411 от 11.12.2020 г. по адм. дело 12704/2020 г. ВАС е отменил така постановеното определение и е върнал делото на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. С обжалваното пред настоящия състав решение, административният съд е приел за установено от правна страна, че ИД на ДФЗ не се е произнесъл с изричен мотивиран писмен акт уведомително писмо в законоустановения срок съгласно изискванията на чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (Регламент 1306/2013) и чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Прието е, че като резултат административният орган не е изпълнил задължението си за изрично и мотивирано произнасяне, респ. е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт и това е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че само на тези основания разглежданият мълчалив отказ се явява незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна, а преписката трябва да се изпрати на същия орган за ново произнасяне с надлежен акт. След извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо. С определение от 23.06.2021 г. по адм. д. 4487/2021 г. по описа на ВАС, е отменен даденият с определение от 16.06.2021 г. ход по същество и производството по делото е спряно до приключване на дело С-160/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), с мотиви за идентитет между релевантния фактически състав по настоящото административно дело и този, очертан от запитващия съд по отправеното по главното административно дело преюдициално запитване, което налага съобразяване със задължителното за всички национални съдилища тълкуване, което ще бъде дадено от СЕС. Производството пред СЕС е по съединени дела на СЕС "Никополис Ад Иструм 2010" ЕООД (С-160/21) и "Агро-еко 2013" ЕООД (С-217/21) срещу Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", които са с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - Велико Търново (България) и в тях са формулирани следните преюдициални въпроси: 1. Използваният в чл. 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 термин "плащане" означава ли приключване на производството по подадена заявка за плащане? 2. Фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с нови проверки? 3. Срокът по чл. 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 задължава ли държавата членка да извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки могат да продължат? 4. Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл. 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане? С решение на СЕС (девети състав) от 28 април 2022 година е прието следното: Член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. Производството по настоящото дело е възобновено с определение от 25.05.2022 година. С оглед гореизложеното и разпоредбата на чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК, според която даденото тълкуване в решението на СЕС е задължително за националните юрисдикции, се налага настоящият касационен състав да приеме, че непроизнасянето в срок на компетентния орган по подадено заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. В т. 37 от обсъжданото решение на СЕС е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на член 75 от Регламент 1306/2013 следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в член 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. От приложените по делото доказателства се установява, че през 2019 г. са осъществени административни проверки, в т. ч. две проверки на място на заявените за подпомагане парцели. Липсват данни за извършени проверки през 2020 г. и до постановяване на обжалваното съдебно решение на 05.03.2021 година. От отговора на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, изх. 02-260-6500/6741 от 20.07.2020 г., става явно, че към тази дата производството по обработване на заявления за подпомагане за кампания 2019 г. не е приключило. Пред ВАС е представено от ответника Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г с изх. 02-260-6500/11606 от 04.08.2021 година. Предвид даденото от общностния съд тълкуване се налага извод, че липсата на уведомяване от страна на органа за евентуални допълнителни проверки, развиващи се след срока по чл. 75, пар. 1 от Регламент 1306/2013, няма отношение към въпроса за неналичието на мълчалив отказ. И все пак с оглед фактическата обстановка по делото настоящият съдебен състав приема, че макар да не е в нарушение на срока за осъществяване на плащания по схемите/мерките за подпомагане, разплащателната агенция, издавайки уведомително писмо за подпомагане над две години след предвидения за това срок, бил той и инструктивен, не действа в унисон с принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на АС-Хасково следва да се обезсили като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. Предвид наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този краен резултат се постига и търсеният от ответника ефект - прекратяване на производството, но на различно от соченото в становище от 21.06.2022 г. основание. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски, в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 70 лв. за платена държавна и на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ или в общ размер на 170 лева. Неоснователна е претенцията на Атанасова за присъждане на разноски в нейна полза на основание, че ИД на ДФЗ е станал причина за завеждане на делото. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,