Решение № 10777 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2015 г.

Решение № 10777 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, директор на дирекция ОДОП, гр. София, против Решение № 923/20.02.2015 г., постановено по адм. д. № 6026/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от "Джиев" АД, чрез проц. представител адв. Милка Христова. Иска се да бъде оставена без уважение касационната жалба като неоснователна, а решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Наред с това се прави възражение за настъпила десет годишна абсолютнапогасителна давност, по смисъла на чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.), вр. чл. 171, ал. 2 ДОПК по отношение на процесните доставки по фактури, издадени за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. в общ размер на данъчния креди - 70329.89 лв от доставчици подробно изброени в отговора по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Джиев" АД против ревизионен акт (РА) № 2251100267/13.10.2011 г., издаден от Павлина Цонева Николова, главен инспектор по приходите при ТД на НАП, в частта му, потвърден с решение № 995/2.05.2012 г. на директора на дирекция обжалване и управление на изпълнението (ОУИ) при ЦУ на НАП. Оспорени са определените данъчни задължения за ДДС в общ размер на 263 533.78 лв във връзка с фактури, издадени от "Агро Вут" ЕООД, "Ермаком" ЕООД, "Пановтрейд" ЕООД, "Братя Бебови" ЕООД, "Ром и Дас" ООД, ЕТ "Гергана-В. Василев", "Роза" ООД, "Агроелит" ЕООД и "Акуила-1" ЕООД. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещото лице по назначената и приета, ССчЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора, че решаващият съд не е обсъдил в цялост доказателствата по делото и е изместил доказателствената тежест. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, след като е обсъдил събраните в ревизионното производство доказателства, съдът е изложил обосновани мотиви защо не приема констатациите и изводите на ревизиращия орган за липса на реалност на процесните доставки като изрично се е позовал на събраните по делото факти, опровергаващи тези изводи. Настоящият съд възприема възраженията на ответника по касационната жалба, че след като се касае за родово определени вещи (зърнени култури), доказването на наличност на тези родово определени вещи (стоки) у доставчиците, както и доказването на налични складови помещения при тях са факти, които са ирелевантни по отношение на реалостта на процесните доставки, тъй като, по смисъла на ЗДДС, следва да се установи единствено прехвърлянето на правото на собственост, което е безспорно установено по делото. Правилен е и изводът на първоинстанционният съд, че е без значение обстоятелството как точно е станало транспортирането на стоките, при положение, че разпоредбите на ЗДДС не въвеждат като предпоставка за възникване на данъчното събитие реално осъществен транспорт, при наличието на достатъчно доказателства за прехвърляне на правото на собственост. Относно възраженията на касатора, че не е доказано прехвърлянето на собствеността на предмета на доставките. Правилно АССГ се е позовал на събраните в съдебното производство доказателства, вкл. ССчЕ, които, тълкувани предвид тези, събрани в ревизионното производство, водят до обратен извод. Към датата на издаване на процесните фактури всички процесни доставчици са регистрирани по ДДС, фактурите имат предмет зърнени храни, предмет пряко свързан с дейността на "Джиев" АД, изготвени и осчетоводени са необходимите първични счетоводни документи- фактури, складови разписки (приемни кантарни бележки). Изплащанията са извършени от акционерното дружество по банков път чрез платежни нареждания и в брой с разходни касови ордери. Процесните доставчици са вписали издадените от тях фактури в дневниците си за продажби за данъчните периоди със съответните стойности, като данъчната основа е декларирана с подадените от тях справки-декларации по ЗДДС, предвид което данъкът по процесните фактури е начислен като задължение към бюджета. Правилни са изводите на решаващия съд, че получателят на процесните доставки реално е придобил собствеността върху стоките (зърнени храни) към момента на извършването им и това се доказва от приетите кантарни бележки, в които са посочени силозите, към които са насочени и разтоварени, както и от това че тези стоки са вложени в продукция - фураж, който на свой ред е използван за изхранването на различните животни - птици и свине, от своя страна станали предмет на доставка от "Джиев" АД към "Джиев-К" ЕООД. Това се потвърждава по недвусмислен начин от двете счетоводни експертизи, приети по делото. От изложеното логично се налага правният извод, че АССГ е преценил правилно, че е налице реалност на доставките, поради което е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед този резултат настоящият съд не разглежда направеното възражение за настъпила абсолютна погасителна давност. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на касатора ще следва да се възложат направените от ответника по касационната жалба съдебни разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие от 18.09.2015 г. и пълномощно от "Джиев" АД на адв. Христова, от които е видно, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция е в размер на 5500 лв. Възражение за прекомерност от касатора не е направено до прикючване на съдебното дирине, поради което административният орган ще следва да бъде осъден да изплати разноските за един адвокат на "Джиев" АД в пълния размер. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав