Решение № 6436 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1330/2012 г.

Решение № 6436 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1330/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ива Зарева, против решение № 5250 от 18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 4385/2011 г. на Административен съд - София-град, с което е обявена нищожността на уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-6500/12551 от 31.07.2009 г., в частта му, с която на заявителя Румен Кирилов Илиев е наложена санкция в размер на 12712.70 лв. (УРН 189588) и преписката е върната на компетентния административен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, които са задължителни за него, съгласно чл. 224 от АПК. Оспорват се и изводите му за липса на материална компетентност по отношение на издателя на акта. Оспореното писмо обективира волеизявление на компетентен орган, тъй като със заповед № 01-РД/1104/15.07.2009 г. директорът на Разплащателната агенция е упълномощил експертите от Областните разплащателни агенции да подписват уведомителните писма за извършени плащания за кампания 2008 г. Длъжностното лице, подписало писмото, няма възможност по никакъв начин да манипулира или да променя крайните данни на заявлението, тъй като то е пряко обвързано със съдържащата се в ИСАК информация с оглед специалното производство по разглеждане и одобрение на заявленията по директните плащания. Единствено за ползвани площи кандидатът има право съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗПЗП да получи подпомагане, т. е. земите, които ще се подпомагат са определени с предишен акт на РА, който е част от административното производство - контролен лист от проверката на място или извършена административна проверка в ИСАК. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, алтернативно - в случай че решението бъде оставено в сила, се иска съдът да се произнесе с "коригиращи мотиви относно качеството на ползвател на финансова помощ на Румен Илиев към момента на оттегляне на заявлението му по мярка НР1 след извършване на окончателно плащане по заявлението му". Ответникът - Румен Кирилов Илиев, чрез пълномощника си адв. Димитрина Димитрова, представя писмена защита, с която взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на АССГ е обосновано от доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния закон. Изпълнени са указанията на касационната инстанция за пълно и всестранно изследване на въпроса за материалната компетентност на органа, издал процесното уведомително писмо в обжалваната му част и по-конкретно - да се установи дали е било прието решение на УС на ДФ "Земеделие" за упълномощаване на ръководителя на Областната разплащателна агенция София-град да издаде процесното уведомително писмо съгласно изискванията за делегиране на правомощия по чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11 от УПДФЗ (отм.), но само след предварително решение на УС на фонда. Такова решение няма, поради което изводът за липса на редовно делегирани правомощия и материалноправна компетентност на органа, издал процесното уведомително писмо, е законосъобразен, а съдебното решение, с което е обявена нищожността на акта, е правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от Румен Кирилов Илиев, против уведомително писмо за извършено плащане изх. № 01-6500/12551/31.07.2009 г., подписано от експерт от ОРА (Областна разплащателна агенция) - София-град, в частта, с която му е наложена санкция в размер на 12712.70 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган, извън кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2, чл. 22а и чл. 43 от ЗПЗП единствено оправомощеният орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане на жалбоподателя е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА. Организационните структури на фонда и служителите в тях, независимо от принципа на организация - функционален или териториален, имат изпълнителски и административно-технически функции и не разполагат с правомощията да вземат решения по смисъла на чл. 11а, ал. 1 от ЗПЗП. По тези съображения, предвид липсата на материална компетентност на лицето, сочено като издател на акта, съдът е обявил неговата нищожност и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК го е върнал за ново произнасяне от компетентния административен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Така постановеното решение е правилно. Осъществявайки дължимия контрол за валидност на акта съдът е достигнал до обоснования извод, че авторът на писмото - експерт при ОРА - София-град не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Съгласно чл. 43, ал. 2, т. 2 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ (отм. ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г.) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП единствено изпълнителният директор на фонда е компетентният орган да издаде искания акт. Лицето, подписало уведомителното писмо, не е компетентно съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2, чл. 43, ал. 1, 3 и 4 от ЗПЗП, не е и от кръга на субектите по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ (отм.), на които е възможно делегиране на такива права. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ (отм.) на изпълнителния директор е предоставена възможност да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник-изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. В случая такова оправомощаване на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, в частност този на ОРА - София-град, не е налице. Съгласно заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е извършено общо упълномощаване на всички експерти, включително младши експертите във всичките 28 ОРА "да подписват уведомителни писма" за извършено плащане за кампания за директни плащания 2008 г. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от УПДФЗ (отм.), които норми са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция. Те имат вътрешно-организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, да намалява и отказва плащане, визирано в чл. 43 от ЗПЗП, не е предвидено да се делегира по силата на закона. В настоящия случай уведомителното писмо не е подписано от ръководителя на ОРА, а от експерт в него, каквато възможност Устройственият правилник не предвижда. При тези данни съдът правилно е констатирал липсата на материална компетентност за издаването на акта, съответно, че порокът е съществен до степен, която го прави нищожен. Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4 от 2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът, на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон. В конкретния случай такава законова делегация не е предвидена, поради което и не е налице валидно упълномощаване. Настоящият състав намира, че не следва да се произнася с "коригиращи мотиви относно качеството на ползвател на финансова помощ на Румен Илиев към момента на оттегляне на заявлението му по мярка НР1 след извършване на окончателно плащане по заявлението му", каквото искане се съдържа в касационната жалба. Административният съд е констатирал липса на материална компетентност у издателя на акта и точно на това основание го е обявил за нищожен и е върнал преписката за ново произнасяне от изпълнителния директор на фонда. Липсата на компетентност е съществен порок, водещ до нищожност на писмото, поради което е безпредметно да се обсъждат въпросите по съществото на спора, касаещи материалната законосъобразност на наложената санкция и законосъобразно административният съд не е развивал мотиви в тази насока. Настоящата инстанция също не следва да разглежда тези въпроси, тъй като предмет на касационна проверка е правилността на решението на административния съд, с което е констатирана некомпетентност на издателя на акта. Едва след като е налице валидно произнасяне от компетентния административен орган, при евентуално бъдещо оспорване на издадения от него акт, следва да се разгледа въпроса за статута на земеделския производител към датата на подаване на молбата му за оттегляне на заявлението за подпомагане по схемата НР1. При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна е основателно. Същите са своевременно заявени и надлежно доказани, поради което се явяват и дължими. ДФЗ-РА следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за касационната инстанция. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,