Решение № 1875 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Идеал Стандарт - Видима АД, ЕИК 107021444, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. Марин Попов 54, подадена чрез процесуален представител адв. Е. Попхлебарова, против Решение 887/03.07.2024 г., постановено по адм. дело 56/2023 г. по описа на Административен съд Габрово. С процесното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Експертно решение 0090/026/08.02.2023 г. на специализиран състав по нервни, очни и сърдечно- съдови заболявания на Национална експертна лекарска комисия. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 45, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ д-р Стойчо Христов ЕООД- гр. Севлиево, Агенция за хората с увреждания, Териториално поделение на Националния осигурителен институт Габрово, Регионална дирекция Социално подпомагане Габрово, при редовно призоваване, не ангажират становище по жалбата. Ответницата Т. С. К., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Габрово е Експертно решение 0090/026/08.02.2023 г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е отменено ЕР 0245 от 04.08.2022 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ Д-р Стойчо Христов ЕООД- гр. Севлиево, с определена на Т. К. степен на трайно намалена работоспособност 30% и преписката е върната за ново освидетелстване. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Габрово е стигнал до правилния извод за издаване на оспореното експертно решение от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение се преценяват като неоснователни. С ЕР 0245 от заседание 502 от 04.08.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Стойчо Христов ЕООД- гр. Севлиево Т. К. е освидетелствана след преглед и е получила оценка 30 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ при водеща диагноза [заличен текст] за срок от 3 години. Същата диагноза е посочена и в т. 13.3. [заличен текст]. В заключение е прието, че заеманите от К. длъжности на работни места не са свързани с условията на труд, които да пораждат професионален характер на заболяването. Това означава, че дейността на монтажник изделия от метал и окачествител не е свързана с ръчна работа с тежести, тежък физически труд и системно статично натоварване на раменната област. Производството пред НЕЛК е образувано по жалба на Т. К., като процесното решение е постановено по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. За да отмени ЕР на ТЕЛК, административният орган е аргументирал теза за наличието на пропуски и противоречия в атакуваното пред него решение от вида на съществените, изразяващи се в посочване на две различни заболявания [заболявания], като липсват съществени елементи на оценката и съответните мотиви. Поради липсата на възможност за саниране на установените нарушения на производствените правила, НЕЛК, в условията на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, е върнала преписката на ТЕЛК за ново произнасяне. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на Експертно решение 0090/026/08.02.2023 г. по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК. При изяснена фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото, съдът е извел обоснован извод, че оспореното експертно решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, притежаващ степенна, материална, териториална и времева компетентност. Визираната разпоредба на чл. 113 от Закона за здравето е неотносима към случая, доколкото НЕЛК, като орган на медицинската експертиза, се е произнесла по жалба на заинтересована страна освидетелстваното лице К.. Административното производство е по реда и условията на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, когато не са предвидени времеви ограничения на компетентността на органа. Към настоящия случай е относим общия срок за произнасяне по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, който е инструктивен, а не преклузивен. Предвиденият тримесечен, преклузивен по своя характер срок, е в хипотезата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗ и е приложим само при служебно произнасяне на НЕЛК, т. е. в случаите, когато НЕЛК по своя инициатива упражнява контрол на решенията на по-долустоящите органи на медицинската експертиза, какъвто не е настоящият казус. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за наличие на времева компетентност на издателя на оспореното ЕР, а проверката на същото сочи наличие и на материална компетентност на НЕЛК- специализиран състав по нервни, очни и ССЗ, съобразена с изискванията на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно водещата диагноза на освидетелстваното лице. ЕР на НЕЛК 0090/08.02.2023 г. е постановено от компетентен административен орган, функциониращ в надлежен състав, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно прилагане на материалния закон. Пред Административен съд Габрово е прието заключение на назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по нервни и професионални болести. Съгласно т. 6 от заключението в ЕР 0245 от 04.08.2022 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ Стойчо Христов ЕООД- гр. Севлиево, за водеща диагноза и едновременно като професионално заболяване е прието [заличен текст], а в т.13.1 като общо заболяване е посочено [заличен текст]. От данните по делото безспорно е установено, че с бързо известие за съмнение за професионална болест с вх. 1029-07-204/20.01.2021 г., изпратено от д-р М. Л. от НО КПЗ към УМБАЛ Св. Иван Рилски София, е разкрита процедура за [заличен текст], а както беше споменато по горе, в ЕР на ТЕЛК като професионално заболяване е посочено [заличен текст], което представлява [заличен текст] и за което не е разкривана процедура за професионална болест на Т. К.. Последната диагноза не съответства на обсъжданите и приети окончателни диагнози в епикризите от 30.08.2020 г. и 11.01.2021 г. , издадени от УМБАЛ Св. Иван Рилски - София, нито на клиничните прояви, за които е разкрита процедурата за професионална болест. Нормата на чл. 45 от ПУОРОМЕРКМЕ регламентира правомощията на НЕЛК при произнасяне в административното производство по оспорване на решения на ТЕЛК. Съгласно разпоредбата на чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, правомощие на НЕЛК е да отмени изцяло или отчасти решението на ТЕЛК и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. За да са изпълнени условията на хипотезата за връщане за ново произнасяне на ТЕЛК, следва административният орган да е констатирал наличие на допуснати грешки и/или пропуски в решението на ТЕЛК. В конкретния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, са налице недопустими противоречия и пропуски в производството пред ТЕЛК, които не могат да бъдат санирани в производството пред НЕЛК по реда на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Налице са заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и които са съществували към момента на постановяване на експертното решение, с оглед на което НЕЛК, в изпълнение на правомощието си по чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, е отменила и върнала експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. В този смисъл са и Решение 4966/4.05.2015 г. по адм. д. 14190/2014 г. на ВАС, VІ отд., Решение 8535/25.06.2018 г. по адм. д. 7944/2017 г. на ВАС, VІ отд., Решение 9798/16.07.2020 г. по адм. д. 2282/2020 г. на ВАС, VI отд. и др. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна и постановеното решение от Административен съд Габрово, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответната страна- НЕЛК, следва да се присъдят разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал.3 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,