Решение № 3591 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 166/2015 г.

Решение № 3591 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 166/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Байер-Т" ООД, гр. Стара Загора срещу Решение № 2394 от 6.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2571/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСП), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 241401450/2.06.2014 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 813/18.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който на търговеца е доначислен допълнително данък по ЗДДС в размер на 9400 лв и са определени лихви от 5174,65 лв. В касационната жалба се излагат доводи, които съдът квалифицира като такива за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че неправилно съдът определил датата на настъпване на данъчното събитие, поради което и направил погрешен извод за дължимостта на данъка. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е РА № 241401450/2.06.2014 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 813/18.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който на "Байер-Т" ООД гр. Стара Загора е доначислен допълнително данък по ЗДДС в размер на 9400 лв и са определени лихви от 5174,65 лв. Първоинстанционният съд е установил, че "БАЙЕР-Т" ООД е извършило СМР на обект "Търговски център" гр. Раднево, собственост на "Конкорд 04" ООД, съгласно Протокол обр. 19 за установяване на извършените и разплащането на натурални СМР, от дата 29.01.2009 г., на стойност 48477,88 лв. Касаторът е изписал материали на стойност 30896,76 лв, вложени при извършване на СМР. Във връзка с този протокол за извършените СМР на стойност 48 477,88 лв от страна на "БАЙЕР-Т" ООД не е издадена фактура в предвидения срок. С решение № 109/15.08.2011 г. по гр. дело № 156/2011 г., Районен съд - гр. Раднево осъжда "Конкорд 04" ООД да заплати на "БАЙЕР-Т" ООД сумата 1 477,88 лв, ведно със законната лихва, представляваща част от неразплатената сума от 48477, 88 лв по протокол обр. 19 от 29.01.2009 г. С решение № 139/21.04.2012 г. ОС - гр. Стара Загора потвърждава решението на РС - Раднево. Във връзка с така постановеното съдебно решение, "БАЙЕР-Т" ООД е издало фактура № 118 от 21.04.2012 г. с данъчна основа - 1477,88 лв и начислен ДДС - 295,58 лв. Същата е включена в СД и дневника за продажби по ЗДДС за м. 04.2012 г. и данъкът е внесен. С решение на Апелативен съд - гр. Пловдив, по т. д. № 353/2013 г., е отменено като незаконосъобразно Решение № 485/21.12.2012 г., постановено по т. д. № 108/2012 г. на Окръжен съд - гр. Стара Загора, и вместо това "КОНКОРД 04" ООД е осъдено да заплати на "БАЙЕР-Т" ООД 47000 лв без ДДС, представляваща остатък от общо дължимото възнаграждение в размер 48477,88 лв без ДДС, за извършени СМР по протокол обр. 19 от 29.01.2009 г. Решението е влязло в сила на 29.04.2014 г. Пред настоящата инстанция е представена фактура № 120/7.05.2014 г. за присъдената със съдебното решение сума от 47000 без ДДС, справка -декларация за данъчен период май 2014 г., в която фактурата е включена, дневник за продажбите за същия период, документ за внасяне на данъка и аналитичен регистър сметка 453. При тези факти, първоинстанционният съд е приел за законосъобразен извода на органа по приходите, че СМР на обект "Търговски център - гр. Раднево", на стойност 48 477.88 лв., са реално извършени от "БАЙЕР - Т" ООД и приети на 29.01.2009 г. Поради това на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и във връзка с чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, ревизираното лице е следвало до 3.02.2009 г. да издаде фактура на "КОНКОРД-4" ООД за извършените СМР по портокол обр. 19 от 29.01.2009 г., на стойност 48477.88 лв. и да начисли ДДС в размер на 9695.58 лв. Поради това, според АСП, правилно е доначислен ДДС в размер на 9400 лв. върху сумата от 47000 лв - остатък от стойността по Протокол за СМР от 29.01.2009 г., като са определени и дължимите лихви на тази сума. Решението е правилно. Не е налице посоченото касационно основание - нарушение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, в редакцията й към 2009 г., данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, а според ал. 2 от същата норма данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. На датата на възникване на данъчното събитие, съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Правилно АСП приема, че датата на данъчното събитие е датата на съставения и подписан протокол обр. 19 от 29.01.2009 г. между двете дружества за извършени СМР, в който са описани подробно видовете СМР по вид, количество и стойност. Останалите събрани по делото доказателства, включително влезлите в сила решения на гражданския съд потвърждават този извод. Неоснователни са доводите на касатора, че услугата не е приета, тъй като от значение за възникването на данъчното събитие е извършването на услугата, а не нейното приемане. Изследването на момента на прехвърлянето на собствеността се извършва във връзка с доставката на стоки, а не на услуги. Данъчното събитие възниква при осъществяването на обективен факт в действителността, какъвто е материализирането на конкретната услуга и не зависи от субективната воля на получателя на услугата дали да я приеме или не. Съдебното решение по водени между страните по гражданското правоотношение дела не може да бъде предмет на доставка и неправилно е отразено като такова в издадените впоследствие фактури. Съдебното решение не е и данъчно събитие, тъй като законът изрично посочва кои юридически факти представляват такова събитие, а съдебните решения не са сред тях. За данъчната отчетност и възникването на данъчното задължение са без значение споровете между страните по гражданското правоотношение за качеството на извършената услуга и за това дължи ли се възнаграждение за нея или не. Законът не допуска задължението за внасяне на ДДС да бъде поставяно под условие от изхода на дело по гражданско-правен спор. От значение е единствено обстоятелството, че СМР са извършени. Доказателство за това е както протоколът, в който този факт е удостоверен от ревизираното лице, така и въвеждането на обекта в експлоатация. Дори да са били налице основания за изменение на уговорената между страните цена, във връзка с евентуално лошо качество на услугата и това да е довело да основание за изменение на данъчната основа на доставката, приложим в този случай би бил чл. 115 ЗДДС. Ревизираното лице е било длъжно да издаде фактура за настъпилото данъчно събитие - доставка на СМР. При възникване на основания за изменение на данъчната основа, е следвало да бъде издадено известие към фактурата. Без значение за разглежданото данъчно задължение е обстоятелството, че касаторът е издал фактури след приключване на съдебните дела, по които е начислил и внесъл данъка. Както вече се посочи, съдебните решения не са данъчни събития, поради което тези фактури са издадени без основание. За периодите, за които е бил начислен и внесен данъка такъв всъщност не е бил дължим. Във връзка с неправилно издадените фактури намира приложение чл. 116 ЗДДС. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период и в СД по чл. 125 за този данъчен период и посочи издадения документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. На основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Според нормата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. След като безспорно е налице извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, е следвало в петдневен срок от подписване на протокол обр. № 19, да бъде издадена и фактура, с която да бъде отчетен дължимият към бюджета данък. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 967 лв, на основание чл. 161 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение