Решение № 109 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6395/2008 г.

Решение № 109 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6395/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби, подадени от Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП и от ЕТ "Шерс - Ирина Радева", гр. Варна, представлявана от Ирина Радева Радева чрез адв. Севдалина Грудева против Решение № 142 от 29.02.2008 год. на Варненският окръжен (ВОС), АО, IV-ти състав, постановено по адм. д. № 1127 по описа за 2006 год. на този съд. Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП атакува съдебното решение в частта, с която е отменен ДРА № 180/7.05.2001 год., издаден от данъчен орган при ДП "Приморско", ТДД гр. Варна, потвърден с Решение № 211/10.05.2006 год. на Директора на Д"ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Шерс - Ирина Радева", гр. Варна за данъчен период 1.01.1999 год. - 31.12.1999 год. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 10910 лв. и са начислени лихви в размер на 1529, 82 лв. ЕТ "Шерс - Ирина Радева", гр. Варна, представлявана от Ирина Радева Радева чрез адв. Севдалина Грудева атакува съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 180/7.05.2001 год., издаден от данъчен орган при ДП "Приморско", ТДД гр. Варна, потвърден с Решение № 211/10.05.2006 год. на Директора на Д"ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП по отношение на определените данъчни задължения по ЗДОД за 1997 год. в размер на 71799, 96 лв. по отношение на непризнато право на данъчен кредит в размер на 41851, 74 лв. От съдържанието на касационните жалби могат да се извлекат основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП твърди, че ненавременните възражения досежно обстоятелството, че се касае за неденоминирани лева, едва в писмените бележки, не е следвало да бъдат взети от Съда в предвид, тъй като е направено след провеждане на първото по делото заседание, когато е трябвало страната да направи своите възражения. Претендира се отмяна на Решението и потвърждаване на данъчните актове, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касаторът ЕТ "Шерс - Ирина Радева", гр. Варна, представлявана от Ирина Радева Радева чрез адв. Севдалина Грудева твърди, че всички действия на данъчните органи били извършени след изтичане на пет годишната погасителна давност, установена в чл. 22 от Закона за данъчното производство (ЗДП отм.). Налице е погасено по давност право. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид института на погасителната давност, без да обсъди писмените доказателства, приложени и приети по делото, както и възраженията на търговеца. Не са съобразени и относимите към казуса правни норми, действащи през различните периоди от време. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба на Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП - ЕТ "Шерс - Ирина Радева", гр. Варна я оспорва. Твърди, че е неоснователна и моли настоящата инстанция да потвърди Решението на ВОС в тази му част като правилно и законосъобразно. Ответникът по касационната жалба на ЕТ "Шерс - Ирина Радева", гр. Варна - Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП и основателност на касационната жалба на ЕТ "Шерс - Ирина Радева", гр. Варна, поради което пледира за отмяна на съдебното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на търговеца и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС в тази му част и оставяне в сила на Решението в отменителната му част. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са процесуално допустими. По основателността на касационната жалба на Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП: Настоящият състав на ВАС, Първо "А" отделение приема касационната жалба за неоснователна, тъй като копие от процесната фактура, издадена от "Добрич Мел" АД се намира в административната преписка. Самата фактура е издадена преди деноминацията на лева и стойността и е 40000 неденоминирани лева или съответно 40 деноминирани лева. При ревизията тази фактура е била с включена стойност от 40000 лв. и съответно е коригиран финансовият резултат и е определено данъчно задължение. Съдът е съобразил правилното изчисляване на непризнатия разход, поради което правилно е приел, че годишния финансов резултат за 1999 год. е без задължение за внасяне на данък. По основателността на касационната жалба на ЕТ "Шерс - Ирина Радева", гр. Варна настоящата инстанция я намира за основателна. Решението на ВОС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основния спорен въпрос по делото е за наличието или не на изтекла погасителна давност. В подробните писмени бележки са изложени доводи, според които действията на данъчните органи са осъществени след изтичане на пет годишната погасителна давност, предвидена в чл. 22 ЗДП (отм.). В писмените бележки са проследени както промените в нормативната уредба, (последващото влизане в сила на ДПК отм.), така също са обсъдени писмените доказателства по повод на давността. Всичките тези доводи на страната не са преценени от ВОС. В процесното решение не са преценени отделните писмени доказателства в тази връзка, нито пък доводите на страната. Налице е касационно основание, предвидено в чл. 209, т. 3, предложение второ АПК, решението на ВОС трябва да бъде отменено и делото да се върне на този съд за ново разглеждане при което да се изпълнят указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Касационната инстанция не присъжда разноски предвид нормата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение