Решение № 213 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 370/2014 г.
ВКСI наказателно отделение11.04.2014 г.докладчик т Евелина Стоянова
Диспозитив
ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определение от 19.12.2013 г., постановено по нохд № 2339/13 г. на Районния съд - гр. Пазарджик и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Мотиви
Решение № 213 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 370/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане да се възобнови нохд № 2339/13 г. на Районния съд - гр. Пазарджик, отмени определението от 19.12.2013 г. и делото върне за ново разглеждане, тъй като е допуснато нарушение на закона, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС, прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: В производство по реда на чл. 381-383 НПК, с определение ПРС одобрил споразумение, постигнато между прокурора, обвиняемия Д. В. Т. и неговия защитник, и прекратил наказателното производство. За престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", във връзка с чл. 343, ал. 1, б. "б", чл. 342, ал. 1 НК (извършено на 17.08.2013 г.), при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК на Т. било наложено наказание пробация, включваща две пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца при честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. Като съобрази горното, доводите на прокурора и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При проверката, по реда на чл. 382, ал. 7 НПК, относно законосъобразност на предложеното му споразумение, ПРС е пропуснал да отчете изменението в НК, със ЗИДНК, публикуван в Дв. бр. 60/12 г., в сила от 08.09.2102 г. С последното наказанието за инкриминираното спрямо Т. престъпление е завишено - от една до пет години лишаване от свобода, поради което и приложението на института на смекчената наказателна отговорност е възможно само в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, респ. с определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона за съответното престъпление. Изложеното предопределя отмяна на посоченото определение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатото нарушение на закона. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение