Решение № 7207 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2017 г.
ВАСПетчленен състав08.06.2017 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2433/27.02.2017 г. постановено по адм. дело № 3825/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Министерство на икономиката, да заплати на И. Г. Н., от гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 152, вх. "...", ет. ..., ап. ..., сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7207 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт И. П., против решение № 2433/27.02.2017 г. по адм. дело № 3825/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменена Заповед № ЧР-П-47/23.02.2016 г. на министъра на икономиката като незаконосъобразна. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: И. Г. Н., чрез пълномощника й - адв. Сачанска, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, е Заповед № ЧР-П-47/23.02.2016 г. издадена от министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на И. Г. Н. на длъжност "старши експерт", IV ранг, в Регионален сектор /РС/ "С.", отдел "Мониторинг и финансово управление, към Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" С., считано от 1.03.2016 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед, след като е обосновал извод за издаването й в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради отсъствие на реално съкращение на заеманата длъжност. Изводите са въз основа на подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че длъжността "старши експерт" в РС на отдел "Мониторинг и финансово управление" продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, като дори бройките за "старши експерт" са увеличени от 18 на 21. Според съда длъжността "ст. експерт" в РС -С. и в останалите Регионални сектори в страната към отдел "Мониторинг и финансово управление" продължава да съществува, като липсва разлика между функциите, задълженията и изискванията за заемането й в различните регионални сектори, като независимо, че в РС-С. е налице намаление с една бройка, общият им брой е увеличен. Поради това, измененото длъжностно разписание със Заповед № РД-16-133/17.02.2016 г., в сила от 1.03.2016 г., не обуславя съкращение на длъжността "старши експерт", която е заемала оспорващата в РС-С. към отдел "Мониторинг и финансово управление", от което е направен извод, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и противоречи на целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в случаите на съкращаване на длъжността. Съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл ще е налице, когато същата не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или е намален броят служители, които са ангажирани с нейното изпълнение. Докато първите две групи обстоятелства следва да са налице кумулативно, то последната, свързана с установяването на намален брой служители, ангажирани за изпълнение на длъжността, е напълно самостоятелно основание за съкращение на длъжността. Ето защо във всеки конкретен случай съдът дължи проверка за наличието им. В случая съдът правилно съпоставяйки данните за съкратената длъжност "старши експерт", която е заемала ответницата Н. в РС-С., отдел "Мониторинг и финансово управление" към Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" - С., до 1.03.2016 г. и длъжностите "старши експерт" в този отдел и регионалните сектори към него след изменение на длъжностното разписание със Заповед № РД-16-133/17.02.2016 г. на министъра на икономиката /стр. 54/, е обосновал изводи, че тази длъжност се запазва като наименование в измененото длъжностно разписание на МИ, след 1.03.2016 г. и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика от същата дата, т. е не са налице кумулативно посочените по-горе условия от първата група за съкращение на длъжността. Установено е, че преди и след изменението на длъжностното разписание, длъжността "старши експерт" в РС - С. и останалите Регионални сектори в страната, както и в отдела остават и не са премахнати. Релевантно е изследването за намален брой служители, ангажирани с изпълнение на тази длъжност, след изменението в длъжностното разписание, в сила от 1.03.2016 г., като самостоятелно основание за съкращение на длъжността. Установено е, че в РС-С. броят на служителите, заемащи длъжността "старши експерт" е намалена с 1 бр. от 9 на 8, но същевременно е увеличен броят на същите в РС- В. - с 1 бр., в РС-П. - с 1 бр, в РС-С. З. - с 1 бр. и в РС-Б. - с 1 бр., или общо увеличение на бройките в регионалните сектори е с 3 бр., от 18 на 21 броя, а в отдела увеличението е от 29 на 33 бройки. При тези данни установени от неоспореното заключение на СИЕ, законосъобразни са изводите на съда, че в случая намалението на една бройка "ст. експерт" в РС- С. не е основание за съкращение на длъжността, тъй като липсва реално намаление на броя служители в Регионалните сектори, ангажирани с изпълнение на тази длъжност, а е налице увеличение на този брой с трима служители. Без значение е също така, че това увеличение е в РС-ри на В., П., С. З. и Б., тъй като измененото длъжностно разписание е по отношение администрацията на МИ като цяло, включваща и регионалните й звена, поради което и преценката за реално намаление или увеличение е спрямо броя длъжности в тези звена и отдели, изпълняващи едни и същи функции, задължения и изисквания по длъжностна характеристика. Предвид изложеното оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по касационното обжалване следва да бъде уважено искането на ответника за разноски пред касационната инстанция, в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 106, ал. 1, т. 2