Решение № 8195 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15127/2010 г.

Решение № 8195 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15127/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "Адонис ком" ЕООД, гр. Плевен, чрез пълномощника адв. О. Ботева, срещу Решение № 421 от 11.10.2010 г., постановено по адм. дело № 506/2010 г., на Великотърновския административен съд, IV-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 150900935/30.03.2010 г., издаден от ТД на НАП, гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 253/14.06.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в обжалваната част по ЗДДС (отм.), в която за данъчен период м. 05.2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 532.03 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания данъчен акт, както и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в приложен писмен отговор чрез процесуалният си представител юрисконсулт Русева изразява становище, че оспорва касационната жалба по подробно мотивирани съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: С атакуваното Решение Административният съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт № 150900935/30.03.2010 г., издаден от ТД на НАП, гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 253/14.06.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в обжалваната част по ЗДДС (отм.), в която за данъчен период м. 05.2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи в размер на 42 532.03 лв. Възраженията на касатора са идентични с направените пред АСВТ, които са обсъдени в мотивите на решението. Противно на твърденията в касационната жалба решението на административния съд е обосновано и направените изводи напълно съответстват на установената фактическа обстановка, на база на събраните по делото доказателства, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Административният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че дружеството- жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС лице до 4.11.2005 г., на която дата регистрацията по ЗДДС (отм.) е прекратена по инициатива на данъчен орган на основание чл. 116, ал. 2, т. 2, б. "б" от с. з. Към посочената дата дружеството е следвало да начисли данък върху наличните активи на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), но тъй като "Адонис ком" ЕООД не е изпълнило това си задължение, данъкът е начислен с РА № К606/29.05.2006 г. Определеното с този акт задължение не е внесено в законния срок. Същевременно, със съдебно решение № 3/22.02.2006 г. по ф. д. № 4856/2002 г. на СГС, по реда на чл. 15 ТЗ е вписано прехвърляне на предприятието "Търговия с козметични продукти" от "Каролина Дизайн" ЕООД на "Адонис ком" ЕООД. Доколкото прехвърлителят на предприятието е бил регистрирано по ЗДДС (отм.) лице, за "Адонис ком" ЕООД е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 125, ал. 1 ЗДДС (отм.). По силата на чл. 125, ал. 3 ЗДДС (отм.), датата на регистрация по ЗДДС е датата на вписване на прехвърлянето в Търговския регистър, поради което в настоящия случай последващата регистрация по ЗДДС (отм.) на "Адонис ком" ЕООД се счита за извършена на 22.02.2006 г. Правилно съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която регистрираното по ЗДДС (отм.) лице има право на приспадане на начисления му данък по повод прекратяване на регистрацията му по ЗДДС за обложените активи по смисъла на ЗСч, които са налични към датата на последваща регистрация по ЗДДС. Законосъобразно е приел, че това право възниква за активите, които са налични при повторната регистрация по ЗДДС и за които са изпълнени кумулативните условия, предвидени в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 от същия закон. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи категоричния извод, че са изпълнени условията по чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, наличните активи към датата на последващата регистрация по ЗДДС, следва да са били обложени при прекратяването. Или, към 22.02.2006 г., на която дата е възникнала повторната регистрация на "Адонис ком" ЕООД, наличните активи на субекта на обща стойност 228 997.06 лв. да са обложени при прекратяване на регистрацията по ЗДДС на 4.11.2005 г. и за този период да е начислен данък върху тях. В настоящия случай, съгласно необорените констатации в РА, към момента, в който е упражнено правото на приспадане е липсвало изпълнение на условието по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС, а именно начисленият данък по повод прекратяване на регистрацията не е бил внесен ефективно, нито е бил прихванат от данъчните органи. Дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит за наличните активи при повторната му регистрация на 22.02.2006 г. през м. май 2006 г. чрез включването на начисления данък за тях с РА № К 606/29.05.2006 г. по повод дерегистрация по ЗДДС, като начисленият с РА при дерегистрацията данък е бил внесен ефективно на 20.07.2009 г. - т. е. значително след като е упражнено правото на данъчен кредит. В реда на изложеното следва да се посочи още, че съдът правилно е приел, че не е спазен тримесечния срок, в който жалбоподателя е можел да упражни субективното си право на данъчен кредит. В чл. 71 от ЗДДС (отм.) е предвидено, че правото по чл. 70 възниква на датата на повторната регистрация и се упражнява през данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при дерегистрацията данък за тях, включени в регистрационния опис по чл. 70, се отразяват в дневника за покупките. Не се спори между страните, че датата на повторната регистрация по ЗДДС (отм.) е на 15.08.2005 г. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗДДС (отм.), първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по закона. Според чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.), правото на приспадане на данъчен кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката - декларация за този или в един от следващите 3 (три) данъчни периода. Тази правна норма урежда общия случай за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. В чл. 71, ал. 1 от ЗДДС е уреден особен режим на упражняване правото на данъчен кредит при повторна регистрация по ЗДДС за наличните активи и начисленият при дерегистрацията данък за тях. В него не е предвидено изрично в кой данъчен период може да бъде упражнено правото, поради което е приложима общата разпоредба на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. В настоящия случай, ако жалбоподателят не е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит през м. 11.2005 г. тримесечният срок, в който може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, е изтекъл през данъчен период м. 02.2006 г. Като е включило данъка за наличните активи в дневника за покупки за м. 05.2006 г. ревизираното лице не е спазило законоустановения 3-месечния срок. Не може да бъде споделена тезата на касатора по основния спорен въпрос по делото- дали с извършването на това по- късно плащане възниква правото на данъчен кредит за наличните активи към датата на повторната регистрация. Последващото изпълнение на изискването на чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС след данъчния период, за който се претендира правото на данъчен кредит, не обуславя признаването на това право. Не може да се приеме, че се касае за ново обстоятелство, довършващо фактическия състав на правната норма, което следва да бъде взето предвид от решаващия съд като съд по същество. Такова разбиране не съответства на материалноправната норма, в която изрично са изброени условията, при които лицето има правото да приспадне начисления му данък. Този извод следва от разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, според която правото по чл. 70 възниква на датата на повторната регистрация и се упражнява през данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при дерегистрацията данък за тях, включени в регистрационния опис по чл. 70, се отразяват в дневника за покупките. По тези съображения обжалваното решение на Административен съд - Велико Търново, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и материалния интерес, касатора дължи разноски на ответника по делото в размер на 1 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,