Решение № 594 от 18.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград /ТП на НОИ гр. Благоевград/, против решение 879 от 20.05.2022 г. по адм. д. 890 по описа за 2021 г. на Административен съд Благоевград. В жалбата са изложени съображения за неправилно прилагане на чл. 69в от КСО във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и § 9 от ПЗР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.Моли съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Б. Пенев е оспорил касационната жалба в писмено становище, в което моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Благоевград е решение 2153-01-44/09.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/ 10/ прот. N01023 от 25.01.2021 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ гр. Благоевград, с което на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО на Б. Пенев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.07.2020 г. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил обжалвания акт и е върнал административната преписка на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление вх. Ц 2113-01-1331/26.08.2020 г. на Б. Пенев съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил действалите по време на полагане на стажа като дружинен ръководител от лицето нормативни актове, поради което е издал в противоречие с разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 КСО решение 2153-01-44/09.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Благоевград и потвърдено с него разпореждане [номер]/ 10/ прот. N01023 от 25.01.2021 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че Б. Пенев е подал заявление с вх. Ц 2113-01-1331/26.08.2020 г. г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, с приложени документи за навършен стаж и възраст. Пенсионният орган е изискал с писмо изх. 2175-01-20#2/01.04.2021 г. от Центъра за личностно и творческо развитие на децата - Благоевград е за периода 15.09.1982 г. 31.08.1987 г., като дружинен ръководител - да се провери този стаж отговаря ли на изискванията на чл. 19, ал. 2 от НПОС и бъде уточнено дали заявителят е изпълнил пълната норма задължителна преподавателска дейност. В отговор, с писмо изх. АТС-03-75/08.04.2021 г., е посочило, че не може да се определи, дали лицето е изпълнявало пълната норма на задължителната преподавателска работа.С разпореждане от 25.01.2021 г., пенсионният орган е изчислил по представените документи общ осигурителен стаж от ІІІ категория, превърнат по реда на чл. 104 КСО, от 42 г. 00 м. 26 дни, като е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.07.2020 г. по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО в размер на 853,50 лв. и е отказал към пенсията на ответника да бъде включена добавка, съгласно чл.69в от КСО за периода 15.09.1982 г. до 31.08.1987 г. като дружинен ръководител. С решение от 09.09.2021 г. директорът на ТП на НОИ Благоевград е потвърдил оспореното от Б. Пенев разпореждане от 25.01.2021 г. С решение 879 от 20.05.2022 г. по адм. д. 890 от 2021 г., Административен съд Благоевград е уважил жалбата на лицето, върнал е преписката на административния орган със задължителни указания и е присъдил разноски. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която настоящата инстанция кредитира като неоспорената от страните в производството и изготвена от лице с нужните познания в областта. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 69в от КСО във вр. с чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и § 9 от ПЗР на КСО се преценяват като неоснователни. Съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, за осигурителен стаж по кодекса се признава времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Т.е. трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуване на трудовото или осигурителното правоотношение. С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието учителски стаж това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Текстът на чл. 19, ал. 2 от НПОС гласи, че учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Нормата е материалноправна и няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се преценява в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им. Към момента на полагане на труда от ответника като дружинен ръководител в Окръжен съвет ДПО Септемврийче за периода 15.09.1982 г. - 31.08.1987 г. е действал Закона за народната просвета (отм.) и Указ 330 за народната просвета (отм.), в които е бил предвиден изричен норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители. Дружинните ръководители на "Септемврийче" са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от основния курс на образование. Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила до 1990 г., сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри. В наредбите за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование, са съществували изрични разпоредби, с които в кръга на учителските длъжности са били причислявани дружинните ръководители на щат с учителска квалификация. При отработен пълен работен месец за целия период от 15.09.1982 г. до 31.08.1987 г., при осемчасов работен ден при съобразяване с назначената по делото експертиза в пъровинстанционното производство, стажът на жалбоподателя като дружинен ръководител следва да бъде зачетен като учителски и без да е изпълнен целия норматив на преподавателска дейност за учителите, както правилно е приел и административният съд. Като е отменил оспорените административни актове и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд-Благоевград е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на сторените по делото разноски за касационното производство в доказан размер на 500 /петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,