Решение № 5482 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2019 г.

Решение № 5482 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на СД "Ивон 90-Обретенови и сие", ЕИК 815119922, подадена чрез адв. И. Няголов, против решение № 382 от 11.10.2019 г., постановено по адм. д. № 442/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04000517004910-091-001 от 13.03.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново потвърден с решение № 107/31.05.2018 г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.01.2016 г., от 01.03.2016 г. до 31.08.2016 г., м. 02. 2017 г. и от 01.06.2017 г. до 31.08.2017 общо в размер на 56 347,16 лв. и лихви в размер на 18 913,83 лв., както и корпоративен данък за 2011 г. в размер на 2 194, 23 лв. и лихва в размер на 1 413,73 лв., в т. ч. и лихви за авансови вноски в размер на 86,35 лв., за 2012 г. в размер на 1 750, 59 лв. и лихва в размер на 1 016, 03 лв. в т. ч. и лихви за авансови вноски в размер на 136,21 лв., за 2013 г. в размер на 1 527,27 лв. и съответна лихва 612,83 лв., за 2014 г. в размер на 1 390,52 лв. и съответна лихва 416,66 лв., за 2015 г. в размер на 1477,26 лв. и съответна лихва 292,23 лв., за 2016 г. в размер на 602,81 лв. и съответна лихва 58,11 лева. Касаторът твърди, че решението на Административен съд Велико Търново е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА, като бъдат присъдени направените от дружеството разноски. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново, в депозиран писмен отговор, чрез юриск. Вълкова изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и предявените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на СД "Ивон 90-Обретенови и сие" против ревизионен акт № Р-04000517004910-091-001 от 13.03.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново потвърден в обжалваната част с решение № 107/31.05.2018 г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.01.2016 г., от 01.03.2016 г. до 31.08.2016 г., м. 02. 2017 г. и от 01.06.2017 г. до 31.08.2017 общо в размер на 56 347, 16 лв. и лихви в размер на 18 913, 83 лв., както и корпоративен данък за 2011 г. в размер на 2 194, 23 лв. и лихва в размер на 1 413, 73 лв., в т. ч. и лихви за авансови вноски в размер на 86, 35 лв., за 2012 г. в размер на 1 750, 59 лв. и лихва в размер на 1016, 03 лв. в т. ч. и лихви за авансови вноски в размер на 136, 21 лв., за 2013 г. в размер на 1 527, 27 лв. и съответна лихва 612, 83 лв., за 2014 г. в размер на 1 390, 52 лв. и съответна лихва 416, 66 лв., за 2015 г. в размер на 1477, 26 лв. и съответна лихва 292, 23 лв., за 2016 г. в размер на 602, 81 лв. и съответна лихва 58, 11 лева. Ревизията е за установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.08.2017 г. и за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г., като същата е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Приходните органи са констатирали, че за цитираните по-горе периоди има основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, като са се позовали на установените в рамките на проведената ревизия факти и обстоятелства - липса на стоки след проведена инвентаризация, неотчетени в счетоводството стоки, получени по фактури, издадени от "Зърнени храни Видин 99" АД, от "Иванов и Нешев Комерс" ООД, и от "Импириъл Табако Дистрибуция" ЕООД, както и в резултат на анализа на данните от ПП "Мистрал", съгласно който се установява, че дружеството не отчита чрез ЕКАФП всички извършени продажби в обекта. На базата на неотчетените приходи без ДДС, установени при анализа на обезпечените данни, определени в годишен размер, органите по приходите са променили декларираните от дружеството в ГДД по чл. 92 от ЗКПО приходи за ревизираните периоди от 2011 г. до 2016 г. Завишили са размер на разходите, декларирани от лицето в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. със стойността на закупените стоки от тримата доставчици - "Зърнени храни Видин 99" АД, "Иванов и Нешев Комерс" ООД и "Импириъл Табако Дистрибуция" ЕООД. След като е описал подробно установената в ревизията фактическа обстановка и е анализирал събраните доказателства, съдът е преценил като законосъобразни и обосновани констатациите на приходните органи за съществуването на основания, обосноваващи облагане по аналог. Установил е от фактическа страна, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е търговия с хранителни и нехранителни стоки в собствен обект Магазин "Престиж", находящ се в гр. Видин, ул. "Искър" № 4. Съгласно констатациите на приходните органи лицето е регистрирало извършените продажби чрез ЕКАФП и чрез 2 бр. фискални принтери с дистанционна връзка към НАП, както и за регистриране на продажбите в обекта и следене на складовата наличност на стоките, се използва програмен продукт "Mistral 2. 6", инсталиран на един брой компютърна конфигурация, свързан с фискално устройство и баркод четец. Съдът е приел, че при проверката на органите по приходите в обекта са събрани данни от програмния продукт наличен в компютъра, предприети са действия за обезпечаване на доказателствата, описани в протокол и извършени в присъствието на управителката В. О., а към протокола е приложена и декларация от управителката. Съдът е установил, и че на същия ден приходните органи са извършили проверка за наличните активи на проверяваното дружество в обекта Магазин "Престиж", при която след съпоставка между действителната наличност и наличността на стоките по счетоводни данни към 31.08.2017 г., както и извършени покупки и продажби в периода от 01.09.2017 г. до 05.09.2017 г., органите по приходите са установили липса на стоки в размер на 31 923, 51 лева. Въз основа анализ на компютърната програма приходните органи са констатирали наличието на две бази данни, съдържащи таблици с информация за стойността на извършената продажба и за видовете стоки, които са продадени, като в таблиците има полета с 2 типа приключване на продажбата - Тип "1" - за продажбата е издаден фискален бон, Тип "0" - за продажбата не е издаден фискален бон. Органите по приходите не са приели твърдeните от ревизираното лице причини поради които не са отчетени всички продажби чрез ЕКАФП, а именно използване на функционалните бутони, изписана и заприходена отново върната стока от клиент, с изключение на отчетения брак на стоки, за който има данни в счетоводството и дневниците за продажби на лицето. При направена съпоставка на данните, отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на доставчиците на ревизираното дружество и данните, отразени в дневниците за покупки на лицето е установено, че няколко фактури, отразени в дневниците за продажби на Зърнени храни Видин 99" АД "Иванов и Нешев Комерс" ООД, и "Импириъл Табако Дистрибуция" ЕООД като издадени на СД "Ивон-90-Обретенови и Сие", не са отразени в дневниците за покупки на дружеството. Съдът е приел, че горните фактически констатации, са послужили на органите по приходите да обосноват извод за наличие на неотчетени от СД "Ивон-90-Обретенови и Сие" продажби, съответно да проведат ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и да установят допълнителните задължения по ЗДДС и ЗКПО. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, съдът е приел, че същият е издаден от компетентни органи, без да се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. По същество на спора е приел, че констатациите на приходните органи се подкрепят от събраните доказателства, а извършените действия по обезпечаването им са редовни, поради което и събраните доказателства са годни да удостоверят обективираните в тях данни. Мотивирал се е, че приходните органи са използвали предвидената законова възможност да съберат като доказателства разпечатки на данни от технически носители, като данните са свалени от информационните файлове на програмния продукт за отчитане на продажби в обекта на ревизираното лице, по установения ред и форма и от оправомощени лица, в присъствието на управителя на дружеството. Като се е позовал на съдебно – компютърно техническа експертиза, приета без оспорване, съдът е преценил, че иззетите при проверката данни не са променяни, информацията след анализа й не е манипулирана и е в първоначалния си вид, поради което е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за обратното. Съдът е посочил в решението си, че анализът на данните от програмния продукт, които съдържат информацията за извършените продажби от СД "И. -90-Обретенови и Сие, (потвърдено и от вещото лице) и останалите събрани доказателства потвърждават констатациите на приходните органи за укрити от ревизираното лице приходи или доходи, поради което правилно ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК. Съобразил е, че ревизираното лице не е опровергало и другите констатации за наличие на укрити приходи, а именно тези, свързани със закупени стоки от "Зърнени храни Видин 99" АД, от "Иванов и Нешев Комерс" ООД, и от "Импириъл Табако Дистрибуция" ЕООД. Приел е, че същите се доказват от представените от доставчиците при насрещната проверка документи, потвърждаващи доставката на стоките, както и от установеното, че фактурите са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на доставчиците на дружеството и не са отразени в дневниците за покупки на лицето. За доказана е счел и липсата на стоки при извършената на обекта на ревизираното лице инвентаризация. В подкрепа на становището за наличие на укрити приходи си е обсъдил заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза, потвърдила наличието на неотчетени продажби, както и основаната и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, дала заключение за правилно изчислени дължимите ДДС и корпоративен данък. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Не се установяват сочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение. Твърденията за нарушени принципи на обективност, добросъвестност и служебно начало при издаване на РА са били релевирани и пред първоинстанционният съд, който ги е обсъдил подробно и е дал обоснован отговор. Мотивите му, че приходната администрация стриктно се е придържала към основните начала на данъчно-осигурителния процес и не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на ревизията се споделят от настоящия състав. Неоснователни са изложените от касатора твърдения за нередовно връчване на документи по ревизионното производство, доколкото както излага в решението си и съдът, видно от доказателствата, касатора е бил наясно с всички действия и актове на приходната администрация, предоставена му е възможност да реализира защитата си и се е възползвал от нея, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. Неоснователни са възраженията по същество на спора. Съдът е направил собствени фактически установявания и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е формирал правилни правни изводи. Настоящата инстанция счита, че предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК се доказват безспорно от фактическите констатации и събраните доказателства. Противно на възраженията на касатора, няма причина да не бъдат приети като доказателства протоколите, от извършените действия по обезпечаване на доказателствата и събиране на данните от използваната от лицето компютърна програма. Същите са годно доказателствено средство за действията на приходните органи и установените факти и обстоятелства по смисъла на чл. 50, ал. 1 ДОПК, защото данните са събрани по установения ред и форма, съгласно дадената от закона възможност, от оправомощени лица, изготвили и протоколите, със съгласие и в присъствието на управителя на дружеството, която е подписала протоколите без направени възражения. Заключението по СТЕ потвърждава извода, че данните не са манипулирани, съответно между първоначално записаните и тези, след извършения анализ чрез специализиран програмен продукт, липсва разлика. Правилно е възприетото от съда по делото касателно обработката на съдържанието на иззетите база данни, същите са въведени в специализиран софтуер, осигуряващ достъп само за четене на файлове и позволяващ по-лесната и автоматизирана обработка на данните, без редакция или видоизменяне. Това се потвърждава от изготвените контролни суми, които имат за цел да гарантират автентичността на информацията и за които вещото лице по СТЕ констатира, че контролните числа, вписани в протокола за обезпечаване на доказателства съответстват с обезпечената информация. Същевременно се установява, че информацията е обезпечена на 3 бр. носители, единият от които е предоставен на ревизираното лице. По тази причина е несъстоятелно заявеното от касатора в касационната жалба, че протоколите са с невярно съдържание и като доказателство не могат да удостоверят истинността на заявлението. Въз основа на предходно изложените мотиви, настоящата касационна инстанция счита, че записаната информация не е манипулирана. Твърдението на лицето, че по делото липсват ясни и непротиворечиви доказателства за укрити приходи от продажби на хранителни и нехранителни стоки, настоящата инстанция намира за неоснователно. Констатациите за наличие на укрити приходи, освен от събраната база данни и извършената инвентаризация, се подкрепят от заключението по СТЕ, която е потвърдила, че анализираната информация, послужила като основание за изводите на ревизиращите органи, е именно тази, която съдържа данните за извършените от ревизираното дружество продажби. Неоснователен е заявеният от касатора довод, че достоверна информация за извършените в проверения обект продажби се съдържа единствено в двете работещи и регистрирани фискални устройства, доколкото лично управителят на дружеството е декларирала, че за регистриране на продажбите в обекта и следене на складовата наличност на стоките, се използва програмен продукт "Mistral 2. 6". Видно и от изчисленията на вещото лице за част от продажбите не е издаден фискален бон, като броят на нерегистрираните продажби е идентичен с този, констатиран от органите по приходите. Така, при наличие на разлика между размера на приходите, отчетени с фискалните устройства на обекта и декларирани от дружеството и тези от базата данни, установени в инсталирания софтуер с програма за отчитане на продажбите, следва да се приемат за доказани констатациите на приходните органи за наличие на укрити приходи, обосноваващи облагането по аналог. Правилни са изводите на съда в същия смисъл. Размерът на неотчетените приходи също е категорично определен по информация от базата данни, съпоставена с декларираното от задълженото дружество, поради което правилно е изчислен размерът на облагаемата данъчна основа по неотчетените продажби, съответно допълнително установените публични задължения. Следва да се приемат за доказани и липсите на стоки, установени при инвентаризация в обекта, също обосноваващи извод за укриване на доходи, доколкото същите се основават на извършена съпоставка между действителната наличност и наличността на стоките по счетоводни данни към 31.08.2017 г., както и извършени покупки съгласно фактурите и продажби по заверени копия на дневните отчети в периода от 01.09.2017 г. до 05.09.2017 година. Констатациите на органите по приходите са потвърдени и от съдебно-счетоводната експертиза приета без възражения, която е дала заключение, че правилно са изчислени дължимите ДДС и корпоративен данък. С касационната жалба лицето вече не оспорва констатациите за неотразени в дневниците за покупки получени доставки на стоки от "Зърнени храни Видин 99" АД, от "Иванов и Нешев Комерс" ООД, и от "Импириъл Табако Дистрибуция" ЕООД. Посоченото в касационната жалба твърдение, че при изчисляване размерът на корпоративния данък неправилно са определени разходите, е било съобразено от решаващия орган, който със своето решение е отменил част от установеното с РА задължение за корпоративен данък. Независимо от това, съдът подробно е пресметнал отново дължимия данък по ЗКПО, посочвайки как са формирани сумите за всяка година. Настоящата касационна инстанция счита, че няма основания за промяна на потвърдените от директора на Дирекция "ОДПО" задължения за корпоративен данък. Съобразно изложеното, правилно е прието, че за процесните периоди дружеството е реализирало приходи от продажби, счетоводно неотразени в ГДД и в наличните фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да обори констатациите, за което по делото не са представени доказателства, а само са релевирани твърдения. Неопровергани са останали констатациите на ревизиращите органи, поради което законосъобразно е начислен допълнителният ДДС и корпоративен данък. С оглед на изложените съображения липсват касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид на резултата по спора, не се дължат разноски на касатора. На ответника трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 170, 40 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,