Решение № 15510 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2010 г.

Решение № 15510 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Али Хюсейн Ага, без гражданство, срещу Решение № 209/14.05.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган е постановил своето решение в противоречие с чл. 1D, ал. 1 от Конвенцията за Статута на бежанците от 1951 г., тъй като при установен факт, че един молителя е палестински бежанец, ползвал закрилата на UNWRA и ако закрилата е преустановена при напускане на съответната държава (Ливан), то следва да му бъде признат статут на бежанец съгласно Конвенцията. Допълнително възражение е, че административния орган е вменил доказателствена тежест, спрямо жалбоподателя по отношение на факти от изложената бежанска история (вербуването му и това синът му - Аля Ага), която не се следва на основание принципа "съмнението в полза на бежанеца". Като съществено нарушение е посочен пропуска на органа да се произнесе относно сигурността на Ливан с оглед забраната да връщане на чужденеца на територията на държава, в която неговата свобода или живот са застрашени. Ответната страна - председателят на ДАБ, се представлява от юрк. Кулинова, която изразява становище, че жалбата е неоснователна. Подържа, че не е правно значим факта относно липсата на гражданство на жалбоподателя по аргумент от т. 102 от Наръчника на ВКБООН по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец. Изтъкнато е, че ограниченията, които касаят палестинците в Ливан са съдържат основно в гражданското законодателство и се отнасят преди всичко към правото за придобиване на гражданство и свързаните с него права. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на обжалвания административен акт, по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е образувано по молба за закрила вх. № 1444/11.12.2009 г. при РПЦБ-ДАБ, мотивирана с липсата на сигурност и стабилност в Ливан. Молбата за закрила е препотвърдена с молба от 01.02.2010 г., на която дата чрез даване на писмени указания административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Али Ага на разбирам за него език с реда за подаване на молбата, за процедурата която ще се следва и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Съгласно декларираните данни, жалбоподателят е без гражданство, по етническа принадлежност - палестинец, родена през 1965 г., религия - сунит, без образование, професия - земеделски работник, семейно положение - женен, с три деца - Аля Али Ага, Хюсейн Али Ага и Омар Али Ага. На 02.02.2010 г., на 09.04.2010 г. и на 15.04.2010 г. съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история. Видно от изявленията на молителя, дадени на първото интервю конкретна причина за напускането на Ливан е, че: "Там има много проблеми, не е спокойно в лагера. Децата не могат да учат, не може да се живее нормално там. " В интервюто от 09.04.2010 г. е посочено, че е напуснал Ливан заради несигурността и проблемите, желанието му да осигури бъдеше за децата си и обстоятелството, че "ислямистите ходят по улицата, за да разпитват децата...за мен и къде живея". На 15.04.2010 г., е посочено, че жалбоподателят няма проблеми в Ливан, но че поради опасения, че "групировки" се опитват посредством децата му да го открият, за да го "притиснат" да се присъедини към тях. Отбелязано е, че 10-тина пъти вече е бил обект на подобни опити. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на приложените към административната преписка справки с вх. № 2161/24.07.2009 г., № 887/15.03.2010 г. и № 3961/18.12.2009 г. относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в рамките на Ливан, лагера "Айн Ал Хилуя" и въобще в района на Близкия Изток, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителите. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган приел, че изложената бежанска история е недостоверна, тъй като в интервюто от 15.04.2010 г. молителят е поддържал, че не е имал проблеми, а впоследствие, че от групировките идвали при него поне 10 пъти и го заплашвали. Допълнено е, че нито жалбоподателя, нито неговото семейство са преживели някакво насилие като резултат от отказът му да се присъедини. Посочено е, че Ага е признат за палестински бежанец от UNWRA, ползвала се е от нейната закрила и при евентуалното му завръщане няма причини, поради които да не се възползва отново от тази закрила. При преценка на данните органа е приел, че молителят не е обосновал страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и осъществено по смисъла на ал. 2-5 от същата разпоредба спрямо него или близките му. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ е посочено, че бежанската история не е попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 и 2. Отделно е изследвано наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и прието, че спрямо жалбоподателят не съществува риск от тежки посегателства, тъй като в държавата по произход - Ливан не е налице въоръжен конфликт. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 213/14.05.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон по отношение отказа на бъде предоставен хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по - горе, причина за напускане на Ливан за Ага и неговото семейството са съображения основно относно начина на живот и сигурността в бежанския лагер. Данни обаче за наличието на действащ въоръжен конфликт и следващото се от него насилие няма. Безспорно установено е от представените справки, че сигурността в лагера е проблем за официалните власти, но той е породен от криминални деяния, а не от действащ въоръжен конфликт. Освен това е установено, че както организацията "Фатах", така и ливанските официални власти могат и се противопоставят на действията на различни субекти, насочени към пораждане на насилие в границите на бежанския лагер "Айн Ал Хилуа". По отношение на отказа за предоставяне на бежански статут, то настоящия съдебен състав, счита, че същия е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органа не е обсъдил подробно всички относими факти, свързани с личното положение на молителите. Видно от представените в административната преписка доказателства, жалбоподателя е лице без гражданство, които имайки качеството на бежанец по произход (по рождение) се е ползвал от закрилата на UNRWA - Агенция на организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестински бежанци от Близкия Изток и до момента на заминаването си е имал постоянно местожителство в бежански лагер на територията на държавата Ливан, явяваща се в тази връзка и на основание § 1, т. 7 от ДР на ЗУР, държавата му по произход. При наличие на тези данни, административния орган е следвало да изследва въпроса дали търсещите закрила е официално регистриран като бежанец към UNRWA, а при положителен отговор на основание чл. 1 D от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ дали с фактическото напускане на държавата по произход или по друга причина молителят е загубил закрилата си като бежанец, предоставяна от UNRWA и установен ли е по надлежен начин правния статус на лицето, съгласно резолюция на Общото събрание на ООН. Изследването на този въпрос, предпоставя произнасянето на органа по същество относно правото на закрила на кандидатите за бежански статут на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 1D от Конвенцията съдържа изключваща клауза по отношение правата на закрила на лица, които иначе притежават характеристиките на бежанец по чл. 1А от Конвенцията (пренесен в чл. 8 от ЗУБ). Такива лица по презумпция и без изключение са всички лица от палестински произход, включени и попадащи под юрисдикцията на UNWRA. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК и чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав