Решение № 5631 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8365/2011 г.

Решение № 5631 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8365/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Тимагро - Васил Марин" - гр. Меричлери (ЕТ) чрез процесуален представител адв. Ванина Станкова срещу решение № 193 от 18.04.2011 г., постановено от Административен съд Хасково по адм. д. № 597/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена Заповед № 306/30.09.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Хасково. Ответникът - директорът на ОД "Земеделие" Хасково, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Заповед № 306/30.09.2010 г. с която Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково на основание чл. 3, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Устройствения правилник на Областна дирекция "Земеделие", във вр. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, въз основа на представен доклад за разпределение на масивите за ползване в землището на кв. Черноконево гр. Димитровград е разпределено ползването на масивите за стопанската 2010/2011 г. в землището на кв. Черноконево гр. Димитровград между собствениците и /или ползвателите, както следва по Приложение № 1. С обжалваното решение, по съществото на спора съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ против оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не е нарушено изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ, макар от назначената експертиза да е установено, че в част от масивите определени за разпределение оспорващото дружество има най-голям дял собствена, наета или арендована земеделска земя. Съдът е приел, че прилагането на това изискване следва да се съобрази и с правата на другите земеделски производители, за които също следва да се разпредели земеделска земя за обработване. В крайна сметка, като е преценил заключението на приетата експертиза, ведно с всички останали доказателства по делото, съдът е приел, че ако при стриктно спазване на изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ и на жалбоподателя следва да се разпределят всички обработваеми масиви в землището на кв. Черноконево гр. Димитровград, което значително ще надхвърли доказаните права на ЕТ, а от друга страна ще лиши останалите земеделски производители от възможност да обработват собствена, наета или арендувана от тях земеделска земя, което би противоречало на целта на закона. В тази връзка на следващо място, съдът е преценил като неоснователен довода, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона. В тази връзка съдът е приел, че комасирането на обработваемата земеделска земя не е цел на процедурата, а последица. Целта на законодателя е да бъде постигнато пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя между всички земеделски производители при съобразяване на доказаните им права и при липса на споразумение между тях. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. По възражението за неизлагане на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, съдът е приел, че мотивите на административния орган се съдържат в доклада на помощната комисия. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните с жалбата касационни отменителни основания. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване и разпределение на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на съответния директор на ОД "Земеделие". В случая, както между ползвателите не се постигнало споразумение в съответствие с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, комисията по ал. 1 съставя проект за разпределение на ползването при спазване на изискванията по т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на земите в масива, липса на сключени договори и неподадени декларации от собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. За дейността си комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа разпределение на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 септември на съответната година. Основният довод на касационния жалбоподател е за допуснато от съда нарушение на материалния закон, а именно предвиденото в чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ изискване при служебното разпределение на масивите за ползване да се съобразят преференциалните права на ползвателя с най-голям дял арендувана/наета земеделска земя в масива. Твърди се от касационния жалбоподател, че при спазване на това изискване на него е следвало да бъдат разпределени масиви 5, 6, 31, 37, 70, 78, 79, 98 и 105. Настоящият състав не споделя тези доводи. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че при разпределение на масивите за обработване при спазване единствено на изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСПЗЗ няма да се съобразят доказаните права на всички земеделски производители, които ползват земеделски земи в землището на кв. Черноконево гр. Димитровград. Прилагането на разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ следва да се съобразява с принципите и целта на процедурата, предвидени с разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, процедурата има за цел да разпредели масивите за ползване между всички собствениците и/или ползвателите. При разпределението на първо място се съблюдават доказаните права на собствениците, арендаторите и наемателите на земеделските земи, като разпределението се извършва при спазване на пропорцията, съобразно доказаните права. Неоснователно е оплакването за липсата на мотиви относно извършеното редуциране на заявената за ползване площ. В тази връзка съдът е обсъдил действията и резултатите при проведената административна процедура, отразени в доклада на комисията и в Приложения № 1 и № 2 от него, които са възприети от административния орган. Отбелязано е, че за отстраняване на съдържащите се в подадените декларации множество несъответствия и грешки е определен коефициент, с помощта на който са изчислени в абсолютни стойности площите на всеки ползвател, включително и на касатора. Прилагането на предвиденото в чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ правило е факултативно, доколкото по този начин на разпределение не се засягат доказаните права на всички правоимащи за съответното землище. Възприемането на това правило като императив означава да се допусне отреждането на масиви за обработка в цялото землище само на един арендатор, като при този начин на разпределение площта на отредените масиви за ползване значително ще надвиши доказаните права на този арендатор. От друга страна такъв начин на разпределение би накърнил правата на други ползватели, регистрирани като земеделски производители за съответното землище и доказали права на собственост и/или ползване. Настоящият състав приема, че при служебното разпределение на ползването на масивите за ползване основания принцип е за спазване на пропорцията по отношение на доказаните права на всички собственици и ползватели на земеделски земи за съответното землище, регистрирани по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ. В случая е установено от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че при извършеното с обжалваната заповед служебно разпределение на ползването в съответствие с цитираните законови текстове са съобразени правата на всички ползватели в това число и на търговеца - жалбоподател. Установената разлика е в границите на минимално допустимата грешка при разпределение на площи с такъв обем. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на заповедта за разпределение на ползването, съобразно правата на всички земеделски производители, съдът е постановил законосъобразно и обосновано решение. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение