Решение № 14693 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11944/2016 г.

Решение № 14693 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11944/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. против решение № 3963/9.06.2016 г. по адм. дело № 10211/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Е. Д. С., от гр. С. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3963/9.06.2016 г. по адм. дело № 10211/2015 г. Административен съд С. - град е отменил по жалба на Е. Д. С. заповед № С - 405/18.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Л., потвърдена с решение № РД 01 - 450/28.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - С. - град. И. е преписката на административния орган за издаване на нов акт по молба вх. № С - 405/6.07.2015 г. при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Административният съд е приел, че органът по социално подпомагане неправилно е приложил новата редакция на чл. 8в ЗСПД и е издал своя акт при неточно прилагане на материалноправните разпоредби - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на 06.07.2015 г. Е. Д. С., от гр. С. е подала молба-декларация с вх. № С - 405/6.07.2015 г. за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в ЗСПД, окомплектована с изискуемите по закон документи, удостоверяващи фактите досежно придобитото право. Видно от предоставената на административния орган информация от ТД на НАП С., офис Център е, че заявителката е осигурена по регистриран трудов договор от 25.09.2012 г. Съобразявайки този факт, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. е отказал отпускането на помощта, позовавайки се на чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД. Съгласно чл. 8в ЗСПД (редакция до изменението й с ДВ, бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г.) майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Това е редакцията на закона, към който момент е реализиран, уредения фактически състав и е заявено правото пред органите по социално подпомагане. Неоснователно е твърдението на касатора за наличие на незавършен фактически състав към датата на изменение на чл. 8в ЗСПД (ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.). Подобни твърдения и изводи не отчитат обстоятелството, че индивидуалният административен акт, с който се признава или отрича заявеното право не е конститутивен по своята правна природа. Изменената разпоредба на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД въвежда редица нови основания, препятстващи възникването на правото на социално подпомагане. Съгласно текста от закона майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Новите основания в текста сочат, че детето и майката трябва да живеят постоянно в страната, обучението на майката трябва да е във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование, майката (осиновителката) трябва да е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето и да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Приликата на част от основанията от старата редакция на чл. 8в от ЗСПД и тази след изменението й не ги прави тъждествени. Развитите от административния орган доводи, че целта или философията на социалното подпомагане е различна от стоящата цел пред осигуряването и в този смисъл и при старата редакция на чл. 8в ЗСПД законодателят е целял подпомагане на майки, които не могат да работят защото учат редовна форма на обучение не намира своята нормативна подкрепа. Не съществува забрана в нашето законодателство студенти редовно обучение да упражняват правото си на труд. Кодексът за социално осигуряване урежда множество форми на трудова заетост, които не са несъвместими с редовна форма на обучение във висшите учебни заведения. Многообразието, което предлага живота в това отношение е още по-голямо. Подпомагането по чл. 8в ЗСПД не е обвързано и от имуществен критерий. Правопораждащите за Е. Д. С. факти са се осъществели при действието на старата редакция на чл. 8в ЗСПД и правото и на подпомагане е упражнено чрез молба-декларация при действието на стария закон. Материалноправните норми имат действие занапред. Нормата на чл. 8в ЗСПД след изменението й (ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение