Решение № 3362 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10347/2010 г.

Решение № 3362 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10347/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Атанасов Донев, против Решение № 809 от 6.07.2010 г., постановено по адм. дело № 192/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от Здравко Атанасов Донев, предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 020626/11.09.2007 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, в частта, в която е потвърден с решение № Р Д-10-532/17.02.2007 г. на изпълняващия правомощията на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за регистрация на жалбоподателя по ЗДДС (отм.), производството, инициирано със заявление за дерегистрация № 461/14.04.2006 г. и основанията заради които жалб. Донев е претендирал недължимост на ДДС относно сделки с недвижими имоти, са предмет на облагаема доставка по смисъла на чл. 32 от ЗДДС (отм.) и не попадат в изключенията по чл. 119, ал. 6 от ЗДДС (отм.). При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно-производствените правила и приложението на материалния закон. Съобразено е решение № 7530/9.06.2009 г. по адм. д. № 14795/2008 г. на 1а о. на ВАС ДРА № 2188/19.12.2005 г. е отменен относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода 2000 - 2004 г., включително, относно определените публичноправни задължения които са свързани единствено с доказан, според решаващия състав, произход на средствата, с които Донев е извършвал търговските си сделки. Правилно е прието, че изводите на съда не са обвързани с размера на оборота, реализиран от Донев за дванадесетмесечния период - до октомври 2004 г. и затова и не е постановен изричен диспозитив за отмяна на регистрацията по ЗДДС (отм.). Направен е правилен анализ на методиката, по което е определена данъчната основа, като са инкорпорирани заключенията на вещите лица в протеклото производство, които не са оборени надлежно от касатора. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно: Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния ( в частност ревизионен) акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на ревизионния акт като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗДДС, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, посочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо за съда не са били налице процесуални пречки да разгледа спора по същество и в резултат на правилно разпределената доказателствена тежест и въз основа на представените от страните доказателства да изгради правилните си правни си изводи. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо А отделение