Решение № 5483 от 25.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Лукс Фор Ю ООД, [ЕИК] подадена чрез адв. Попова, срещу решение 1581 от 13.09.2022 г., постановено по адм. д. 789/2022 г. от Административен съд Пловдив. Твърди се неправилност на първоинтсанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски съгласно представен списък. Прилага писмени бележки, в които са изложени доводи за нищожност на РА. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, чрез юрк. Бонева, моли да бъде отхвърлена касационната жалба, като неоснователна и необоснована, и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция в размер на 2 911,92 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с решение 2644 от 22.03.2022 г. по адм. дело 6870/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Основното указание на първата касация е да се разгледа спора по същество като се извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът е отхвърлил жалбата на Лукс Фор Ю ООД против ревизионен акт Р- 16001618005398-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение 143 от 25.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП" гр. Пловдив, с който в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12.2016 г., м. 05.2017 г. в размер на 6428,00 лева с прилежащи лихви в размер на 1910,43 лева, допълнително е начислен ДДС в размер на 17 177, 46 лева за данъчен период м. 05.2018 г. с прилежащи лихви в размер на 2 758,16 лева и е намалена декларираната данъчна загуба на дружеството за 2017 г. с 5 140 лева. Цитираните задължения произтичат от допълнително начислен ДДС за данъчен период м. 05.2018 г. в размер на 17 177.46 лв., с прилежащи лихви в размер на 2 758,16 лв. за доставки на мебели извършени към ВГ АД, приети от ревизиращите органи за безвъзмездни, от отказано право, на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 т. 1 от ЗДДС в размер на 5 400 лв. за данъчен период м. 12.2016 г., по фактура 0000005778/ 16.12.2016 г. издадена от Виктория туристик АД с предмет наем на обект, от отказано право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчен период м. 05.2017 г. в размер на 1028 лева по фактура 618/31.05.2017 г., издадена от Хай билдинг груп АД с предмет СМР, и е намалена данъчната загуба на ревизираното дружество за 2017 г. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО с 5140.00 лева. За да постанови своето решение , първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установените фактически обстоятелства са приети за законосъобразни изводите на приходните органи относно допълнително начисления ДДС в размер на 17 177,46 лева с прилежащи лихви в размер на 2 758,16 лв. Правилно според решаващия съд приходните органи са установили наличие на прикриване на безвъзмездна сделка със сключения комисионен договор от 08.05.2018 г. от дружествата. Според съда този извод е подкрепен с факта, че предоставените стоки/мебели/ по комисионния договор са останали във владение на ВГ АД след изтичане на срока на договора и са ползвани за нуждите на хотела, като мебелите са предоставени за ползване на трето лице.Като неоснователни са отхвърлени наведени възражения от дружеството Лукс Фор Ю ООД за предоставяне на мебелите с рекламна цел, без поставяне на цена и наличие на каталог. не опровергават, а именно потвърждават изводите на приходните органи за безвъзмездно предоставяне на процесните стоки. Като правилни са приети и изводите в РА по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000005778/ 16.12.2016 г. издадена от Виктория туристик АД с предмет наем на обект. Правилно според решаващия съд не е било кредитирано твърдението, че спецификата на услугата /експозиция в шоурум/ не изисква назначени или наети лица. Още повече не са представени доказателства за стопанисване на процесния обект. Съдът макар и да е кредитирал ССЕ е приел, че същата не води до опровергаване на изводите в РА, тъй като освен счетоводното отразяване на процесните фактури от същата не се установява процесната услуга да е използване за извършените от лицето облагаеми доставки. По идентични изводи решаващият съд е приел за законосъобразни изводите в РА по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 618/31.05.2017 г., издадена от Хай билдинг груп АД с предмет СМР, като е констатирал, че услугите са предназначени за дейности различни от икономическата дейност на лицето. Съдът е приел, че този извод не е опроверган от ССЕ и свидетелските показания на управителя на дружеството доставчик Хай билдинг груп АД. В частта по ЗКПО за 2017 г. Лукс Фор Ю ООД е осчетоводило като разход по сметка 601/06 фактура 618/31.05.2017 г., издадена от Хай билдинг груп АД като отчетените разходи са 5 140,00 лева. Съдът, с оглед изводите в частта по ЗДДС, е приел за законосъобразни изводите в РА, че разходите несвързани с дейността на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Преди да разгледа касационната жалба по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното от касатора възражение за нищожност на РА. Наведените възражения, че РА, издаден като електронен документ не е подписан с КЕП съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 са неоснователни. Безспорно ЗВР, РД и РА са издадени чрез Информационна система "Контрол" на НАП като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и са подписани с електронен подпис. Всички те са представени по делото с административната преписка като възпроизведени преписи на хартиен носител като към съдебната преписка е приложен и оптичен носител, който е неразделна част от същата. Върху него са записани създадените в хода на ревизионното производство и подписани с КЕП в информационната система на НАП - ИС "Контрол" електронни документи - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. Съобразно представения препис на хартиен носител Ревизионен акт Р- 16001618005398-091-001 от 13.01.2020 г., е издаден чрез ИС Контрол, като електронен документ, подписан с електронен подпис А. Петров на длъжност Главен инспектор по приходите на 13.01.2020 г. в 12:14 часа и от Н. Колев на длъжност Началник на сектор на 13.01.2020 г. в 12:00 часа. По същество на спора възраженията изложени в касационната жалба се припокриват с тези изложени в първоинстанционната жалба, като настоящият касационен състав счита че съда е отговорил на всички възражения на дружеството съобразно събраните доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Основанието за отказване на данъчен кредит и увеличаване на дължимия косвен данък за данъчен период м. 05.2018 г. са разпоредбите на чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗДДС лицето има право да приспадне данъчен кредит, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Основния спорен въпрос в конкретния случай е следва ли дружеството да коригира размера на ползвания данъчен кредит за придобитите чрез ВОП мебели и били ли са те предназначени за безвъзмездни доставки към дружеството ВГ АД. По този въпрос административният съд е изложил правилни мотиви, приемайки за недействителен комисионен договор от 08.05.2018 г. като прикриващ безвъзмездно предоставяне на стоките придобити чрез ВОП. Този извод е в съответствие с доказателствата по делото, от които е установено, че всички стоки /мебели/ се намират на територията хотел Маринела като са част от интериора на заведение Street launge bar, стопанисван от трето лице и се ползват за икономическата му дейност. В допълнение в хода на производството ревизираното дружеството не е успяло да докаже, твърденията си, че стоките са предоставени на ВГ АД с рекламна цел поради което законосъобразен се явява изводът на органите по приходите, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Следва да се посочи, че тези изводи не се опровергават и от представените в настоящето касационно производство от Лукс Фор Ю ООД доказателства - уведомително писмо към ВГ АД и фактура към него с предмет неустойка с обезщетителен характер датирани от 03.01.2022 г. Настоящият касационен състав счита, че и двата документа са изготвени след постановяване на оспореното пред настоящата инстанция решение и не променят установената по делото фактическа обстановка, тъй като няма данни стоките /мебелите/ да са върнати във владение на Лукс Фор Ю ООД, нито са представени доказателства търсената неустойка да е изплатена на търговеца. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000005778/ 16.12.2016 г. издадена от Виктория туристик АД с предмет наем на обект правилно първоинстанционния съд е съобразил, че в случая спорът по делото не е свързан с реалност на фактурираните услуги, а дали са налице предпоставките по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, а именно използвани ли са получените услуги за икономическата дейност на касатора. С оглед събраните по делото доказателства във връзка с договор сключен между ревизираното дружество и Виктория туристик АД, с предмет предоставяне под наем на магазин, находящ се на територията на х-л Чайка, комплекс Слънчев бряг е установено, че за периода не е имало назначен персонал, не са заплащани разходи за обикновеното ползване на обекта, както и няма представени доказателства за извършени продажби на мебели вследствие на рекламата, осъществена чрез въпросния шоурум, както от наети в комплекс Слънчев бряг магазин, така и от магазина находящ се в гр. София, бул. Джеймс Баучер 100. Не е спорен и факта, че разходите за наем на магазина са отчетени като разходи за бъдещи периоди, както и, че не са отчетени приходи и липсва организирана дейност на обекта. В съдебното производство не са ангажирани доказателства реално обекта да е свързан със стопанската дейност и целите на ревизираното дружество. В този смисъл разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС изисква доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя, което е предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, което в случая не е доказано. С оглед изложеното и направения извод, че дружеството не е използвало наетия обект за извършаните от дружеството облагаеми доставки правилно съдът е приел за законосъобразен отказът от признаване на право на данъчен кредит по фактура 618/31.05.2017 г., издадена от Хай билдинг груп АД с предмет ремонтни дейности на наетия магазин находящ се на територията на х-л Чайка, комплекс Слънчев бряг. Относно възражението в касационната жалба, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, следва да се посочи, че съгласно чл. 202 ГПК в правомощията на съда е да прецени дали да възприеме задълженията на вещото лице или не. В конкретния случай съдът е аргументирал правилно, че ССЕ не опровергава и не установява спорния по делото въпрос, а именно ремонтираното помещение да е използвано за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки. В този смисъл и свидетелските показания на управителя на дружеството доставчик Хай билдинг груп АД са относими единствено към предоставянето на процесните СМР, но не доказват връзката на същите с икономическата дейност на ревизирания търговец. Касационният състав намира за обосновани изводите на съда за приложимост на нормата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО по отношение на разходите в размер на 5 140,00 лв. несвързани с дейността на дружеството. Цитираната разпоредба предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, несвързани с дейността, т.е. всякакви разходи, които не са присъщи или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице. С оглед изводите в частта по ЗДДС неоснователни се явяват и възраженията на касационния жалбоподател относно извършеното увеличение на ФР на дружеството за 2017 г. с разходите по фактурите с издател 618/31.05.2017 г., издадена от Хай билдинг груп АД с предмет ремонтни дейности на наетия магазин находящ се на територията на х-л Чайка, комплекс Слънчев бряг. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 911,92 лв., на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,