Решение № 3899 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9418/2018 г.

Решение № 3899 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9418/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Й. Й., А. Й., П. Й., Д. Й. и на Столична община чрез техните пълномощници срещу решение № 1909/23.03.2018 г. по адм. д. № 6253/2017 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба -Г. Д., К. П.-К., А. С., С. Д., Б. Д., Е. С. и Е. Д. чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. По делото е постъпила и частна жалба от Г. Д., К. .П-К., А. С., С. Д., Б. Д., Е. С. и Е. Д. срещу определение № 2942/09.05.2018 г. по делото. Касаторите по делото като ответници по частната жалба намират същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за основателност на частната жалба. По касационните жалби: Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Столична община с искане да се обяви за нищожно съдебно решение № 6787/04.11.2016 г. на Административен съд София – град (АССГ) Второ отделение, 41-ви състав по адм. дело № 6641/2016 г., допълнено и поправено с Определение № 6695/28.11.2016 г., като постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска на Столична община. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган и в надлежния състав. Решението е изготвено и в изискващата се от закона писмена форма и е подписано. Разрешените със съдебния акт спорни въпроси не са извън правораздавателната власт на съда. В случая съдът не е разрешил спор за вещни права, а е определил размера на равностойното парично обезщетение за всеки от съсобствениците, съобразно притежаваните от тях идеални части, определени в съответствие със събраните в административното и в съдебното производство доказателства относно принадлежността на правото на собственост върху отчуждавания имот и върху законно изградените в него постройки. Така постановеното решение е обосновано и материално и процесуално законосъобразно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, които подкрепят направените от съда констатации. Решаващият съд е направил подробен анализ какво е съдържанието на понятието "нищожно съдебно решение". В този аспект съдът правилно е посочил, че нищожни съдебни актове са: постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; решения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми актове или такива, които не са в писмена форма, или пък не са подписани поради отказ на болшинството от състава да стори това. В случая решението, чиято нищожност се претендира, не страда от тези пороци. Нищожно е това съдебно решение, което не е годно да породи правните последици на правораздавателен акт поради противоречие с императивни законови постулати. В този смисъл нищожно ще е решение, което разпорежда да се изпълни нещо, което е невъзможно. В настоящия казус съдебното решение не решава спор, който не му е подсъден или подведомствен, нито предписва нещо неизпълнимо. Първоинстанционният съд е изложил подробни аргументи и в двете посоки, които се споделят от настоящата инстанция. С решението, чиято нищожност се иска, не се разрешава спор за материално право-установяване право на собственост или установяване на съсобствени квоти. Разпореденото със съдебния акт е детерминирано от характера на проведеното от административния орган административно производство и постановения от него административен акт, в който са посочени оценяемите като парично обезщетение за недвижим имот идеални съсобствени части и определения спрямо и въз основа на тези идеални части размер на паричното обезщетение. Събразно задължителния служебен контрол изцяло на административния акт, то определянето на съответната сума като парично обезщетение е съобразно определенято на съответните идеални части в рамките на дължимата от съда проверка. Ако тези идеални части не са правилно определени от административния орган, то съдебният контрол дължи и следва да направи ревизия на същите с оглед правилното и справедливо определяне на равностойно обезщетение. Това е сторил и съдът с решението, чиято нищожност се претендира. Предвид изложеното, решаващият правилно е преценил, че решението е постановено в рамките на правораздателната власт, с която е овластен надлежния съд и не е излязъл от своята компетентност. Касае се за административен спор, разрешен въз основа на закона, който адекватно е цитиран от първоинстанционния съд. За да е нищожно такова решение, следва да е налице пълна липса на правораздавателна власт на съда по делото, което обстоятелство в случая не е налице. На последно място, разпореденото от съда с решението, чиято нищожност се претендира, е изпълнимо с оглед новоопределените размери на дължимото обезщетение. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба -Г. Д., К. П.-К., А. С., С. Д., Б. Д., Е. С. и Е. Д. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в общ размер от 500 лв. Възражението за прекомерност на касаторите-физически лица, направено в писменото становище на техния пълномощник, е неоснователно. Касае се за две пълномощни, едното с няколко упълнощители, като и двата размера- от 400 лв. и от 100 лв. са под предвидения минимален размер в чл. 8 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По частната жалба: С обжалваното определение съдът е отхвърлил претенцията на частните жалбоподатели за допълване на съдебното решение в частта му за разноските с мотива, че разноските не са претендирани. Определението е незаконосъобразно, тъй като видно от писмения отговор на пълномощника им, с който оспорват предявения от Столична община иск, е посочено, че се представят два броя адвокатско пълномощно и списък на разноските, което сочи на претендирането им в общ размер от 700 /седемстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,