Решение № 17401 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14393/2017 г.

Решение № 17401 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14393/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. К. против решение № 5618 от 09.10.2017 г. по адм. дело № 5199/2017 г. на Административен съд – С. град. К. жалбоподател, чрез пълномощника си, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при 05 РУ-СДВР – Г. С., не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С. град е отхвърлил жалбата на С. К. против заповед за задържане на лице рег. № 22939/29.03.2017 г., издадена от полицейски орган при 05 РУ–СДВР, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР. В оспорената заповед за задържане на лице е посочено, че на 29.03.17 г в 16. 30 часа в помещение за временно задържане на 05 РУ-СДВР е задържан за срок от 24 часа лицето С. К., на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 198 от НК (грабеж). Заповедта е подписана от лицето, като същото е освободено на 30.03.2017 г. в 14.35 часа. Приложен към преписката е протокол за обиск от същата дата, както и декларация, с която лицето е запознато с правата му и е заявило, че не желае адвокатска защита, а единствено да бъде уведомена баба му (Ц. К.) на посочен от него мобилен номер, при която е настанен на основание решение № ІІІ-91-114/16.04.15 г. на СРС. С., при правилно разпределена доказателствена тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, е попълнил делото с релевантните към спора доказателства и при коректен анализ на същите е достигнал до правилни правни изводи. Съгласно докладна записка № 229 р-6391/30.03.2017 г., изготвена от полицейски служители в 05 РУ – СДВР до началника на 05 районно управление, по време на изпълнение на служебните им задължения като ППГ- 449, около 16. 30 часа на 29.03.2017 г. са били изпратени от ОД 2-50 на Автогара "Изток", спирката на трамвай № 22, където ги чака "господин Костадинов" за да им покаже 3 лица, които са взели парите на момче. При пристигането им на място, подателят на сигнала показал на полицаите трите лица, които при появата на патрула се скрили зад спирката. При проверката нямали документи за самоличност, като едното лице побягнало – Ц. Ц.. Другите две лица, единият от които е задържаният, били заведени в патрулния автомобил. По-късно, в 05 РУ е установена самоличността и на трите лица (доведен бил и избягалият Цветков). Задържаните лица са дали обяснения, общото в които е, че докато чакали на спирка на Автогара "Изток, поискали от момче, което слязло от автобус № 119, пари (1 лв), които то им дало доброволно. В дневник на получени сигнали от ОДЧ на 05 РУ – СДВР има записан сигнал от 16, 30 часа на 29.03.2017 г. от г-н Костадинов. По повод необходимостта от снемане сведения от подателя на сигнала е установено, че сигналът е постъпил директно на телефона на дежурната част на 05 РУ, като при опитите по-късно да се свържат с лицето на телефонния номер, от който е позвънил, не е отговорил. Установено е, че по случая не е подаден сигнал от пострадал, поради което образуваната преписка по-късно е била прекратена. При тези фактически установявания съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма по чл. 74, ал. 1 АПК, като притежава необходимите реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Мотивирано е счел, че заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й, т. к. посочената разпоредба на чл. 198 от НК във вр. чл. 72, ал. 1 НК визира хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Поради това съдът е намерил, че допуснатият пропуск не опорочава заповедта до степен на незаконосъобразност. Като аргумент в тази насока правилно е посочил също, че правата на задържания да разбере причината за задържането не са нарушени. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че административният орган не е представил доказателства за уведомяване на лицето за фактическите основания за задържането му и за необоснованост на изводите на съда за яснота на акта по този въпрос. М. за задържането са отразени в приложената по преписка докладна записка, които се потвърждават и от останалите данни по административната преписка. Не са подкрепят от доказателствения материал и релевираните доводи от касатора, че изобщо не е подаван сигнал за евентуално престъпно деяние, който е поставил начало на полицейската проверка и последвалото задържане на лицата. Пред административния съд е изяснено, че сигналът е подаден директно на телефона на ОДЧ на 05 РУ - СДВР. Поради това представеното пред касационната инстанция писмо УРИ 105810 - 503/13.09.2019 г. от началника на Районен център 112 - С., че от визирания телефонен номер от лице, представило се като г-н Господинов към спешен телефон 112 на дата 29.03.2017 г., относно инцидент в гр. С., автогара "Изток", не е открита информация в базата данни на НС 112, не обуславя различен извод по този въпрос. В допълнение, от приложеното писмо рег. № С 22005/10.10.2019 г. от "Виваком България" е видно, че абонат на посочения мобилен телефонен номер е лице, което е с презиме Костадинов, т. е. информацията е в подкрепа на изводите на съда за достоверност на сигнала. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна, като към момента на задържането на касатора е имало данни за извършено инкриминирано деяние, към което той е бил съпричастен. С оглед необходимостта от изясняване на съпричастността на всяко от лицата и предприемане на процесуално - следствени действия в тази насока, спрямо жалбоподателя са предприети правомерни действия по прилагане на принудителна административна мярка. Видно от данните по административната преписка е, че по време на 24-часовото задържане лицето е разпитано в качеството на свидетел по образуваната преписка. Съдът точно е посочил, че за задържане на лицето за 24 часа не е необходимо да са събрани доказателства, които установяват по несъмнен начин извършено от него престъпление по Наказателния кодекс. Обстоятелството, че спрямо касатора не са предприети следващи процесуално-следствени действия не опорочава предприетото задържане на лицето. Развитите правни аргументи от съда в тази насока са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно също съдът е приел, че принудителна административна мярка е приложената в изпълнение на функциите на правоохранителните органи по разкриване и преустановяване на противоправните деяния и отстраняване на последиците от тях, т. е. заповедта е издадена в съответствие с преследвана от закона цел. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,