Решение № 2027 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2018 г.

Решение № 2027 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП против Решение № 2142 от 30.03.2018 г. на АССГ по адм. д. № 7162 по описа за 2017 г., с което по жалба на "ПС Гард" ЕООД, е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22222515008745-091-001/16.02.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 921 от 13.06.2017 г. на директора на Д"ОДОП"-София, в частта му, с която да данъчен период м. 09/2014 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 286 000 лв. по една фактура с издател "Канди груп" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован и в противоречие с материалния закон извод за действително извършено авансово плащане и възникнало, при това, право на данъчен кредит за получателя; неправилно е преценил и игнорирал недоказването на осъществена облагаема доставка във връзка с процесното фактурирано авансово плащане. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ПС Гард" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Илиева, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: Спорът е бил относно правото на данъчен кредит по една фактура за частично авансово плащане. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд относно това, че е доказан фактът на плащане по процесната фактура. Представен е Договор от 08.09.2014 г. с "Канди груп"ЕООД, чийто предмет е покупко-продажба на пет броя бронирани, високопроходими автомобили за извършване на инкасова дейност. Цената по договора е 2 300 000 лв., като изрично е посочено, че се дължи авансово плащане в размер на 1 716 000 лв. В хода на ревизията е представена фактура № 000... 1 от 26.09.2014 г. с основание за издаване "аванс по договор за бронирани автомобили". Относно заплащане на аванса по договора са представени три броя платежни нареждания от дати 24, 25 и 26.09.2014 г. Сумите са преведени чрез INTERNATIONAL ASSET BANK, клон Младост, гр. София. В съдебното заседание на 07.12.2017 г. не е оспорено и представеното по делото експертно заключение, установяващо счетоводното отразяване на ДДС по спорната фактура в счетоводствата на РЛ и на доставчика, В ревизирания данъчен период м. 09. 2014 г. е налице данъчно събитие - частично авансово плащане по договор и издадената в тази връзка спорна фактура, което предхожда облагаемата доставка на стока, а възникването на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС е обвързано единствено с безспорно установеното наличие на авансово плащане, преди да е възникнало данъчното събитие на облагаемата доставка. В този случай съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът е станал изискуем към момента на плащането, което не е спорно по делото, а е установено и от заключението на вещото лице по ССчЕ. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато данъкът стане изискуем. Възраженията в касационната жалба, свързани с осъществяване или неосъществяване на уговорената последваща доставка на стока, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като срокът за изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост не изтича през ревизираните данъчни периоди. Незаконосъобразно е при издаването на РА да се презюмира, че доставчикът няма да престира и на това основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит при възникнало вече данъчно събитие - авансово плащане. В конкретния случай ясно е определена бъдещата доставка по фактурата за авансово плащане- доставка на 5 броя бронирани високопроходими автомобили с посочена конкретна марка и техническа характеристика описана в оферта № 1, представляваща неразделна част от договора, от което следва, че е настъпила изискуемостта на данъка и същият не се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 7000 лв. разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,