Решение № 15591 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2009 г.

Решение № 15591 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Петров и Даниела Иванова Петрова - и двамата от София, срещу Решение № 21 от 15 април 2009 година, постановено по адм. д. № 5937/2008 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против отказ рег. № 94-И-15/13 май 2008 година на главния архитект на район "Витоша" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Недялка Стоянова Иванова намира за основателна подадената касационна жалба. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Другият ответник - Столична община, район "Витоша", не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Петър Иванов Петров, Даниела Иванова Петрова и Недялка Стоянова Иванова са оспорили отказ рег. № 94-И-15/13 май 2008 година на главния архитект на район "Витоша" - Столична община, с който е отказано издаването на удостоверение за търпимост на строеж "Двуетажна пристройка" в УПИ VI-447, кв. 35, м. в. з. "Симеоново - север", София. Съдът е приел, че обжалвания отказ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Петър Иванов Петров и Даниела Иванова Петрова. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Недялко Иванова и е прекратил производството по делото в тази част. Решението в частта му, имаща характер на определение, не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Решението в обжалваната му част е правилно. По делото не е било спорно обстоятелството, че строежът, по отношение на който е искано издаването на удостоверение за търпимост, е извършен през 1999 година без изискващите се строителни книжа. При тези данни правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая - предвид времето на извършването на строителството, е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Приложимата в случая хипотеза, както е приел и административния съд, е тази по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 година, но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В случая последната предпоставки за търпимост на строежа не е налице. По делото не са представени доказателства, а и липсват такива твърдения на жалбоподателите, за деклариране на незаконно изградената двуетажна пристройка пред одобряващите органи в посочения срок. С оглед горното и при липсата на визираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,