Решение № 4511 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12769/2016 г.

Решение № 4511 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12769/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на М. А. Д., гражданин на Ирак, против решение № 4148/15.06.2016 г. по адм. дело № 4116/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1303/16.03.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ). В касационна жалба се оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Поддържа се, че съдът е възприел безкритично представените от страна на ДАБ справки за ситуацията в Ирак и не е събрал допълнителна информация, на база на която да прецени степента на насилие в Ирак и реалната възможност за вътрешно разселване. В хода на делото по същество, касаторът заявява, че не желае да се връща в Ирак, тъй като "има много проблеми" и счита, че не може да живее там. Ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците, представляван от юрк. Петровска, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата М. А. Д., гражданин на Ирак, против решение № 1303/16.03.2016 г. на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на международна закрила по последваща молба от 06.01.2016 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че административният съд е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Съдът е приел, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на основание чл. 8 от ЗУБ. Преценено е, че заявеният от М. А. Д. страх, във връзка с обвинение в контрабанда в държавата си на произход, не попада в обхвата на причините по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а представлява обвинение в извършване на криминално деяние. Прието е, че страхът му не е породен от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, каквито предпоставки въвежда нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, че молбата е неоснователна. Съдът е кредитирал изводите на административния орган, че липсват данни за наличие на реална опасност от тежки посегателства спрямо молителя в държавата му на произход като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. По приложението на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът, съобразявайки решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, е приел, че с оглед данните по делото, ДАБ правилно е установил, че ситуацията в И. К. е извън определението за "въоръжен конфликт". Тези изводи на съда са изведени при съобразяване с представената по делото справка вх. № МД-629/25.05.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ и факта, че молителят произхожда от град Д. в И. К., който е извън обхвата на действие на Ислямска държава. Решението е правилно. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да възпрепятстват осъществяването на ефективен касационен контрол спрямо изводите на съда относно законосъобразността на въведения за съдебен контрол административен акт. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на решение № 1303/16.03.2016 г. на ДАБ. Настоящата инстанция напълно споделя изложените в решението на АССГ изводи за законосъобразност на административния акт. В тази връзка, съдът намира за неоснователни касационните възражения против правилността на обжалваното решение. На практика спорния по делото въпрос и основно възражение в касационното производство се свързва с това, дали евентуалното връщане на молителя би представлявало нарушение на принципа "Забрана за връщане" (non-refoulment) с оглед актуалната обстановка в Ирак и реална ли е възможността на молителя от завръщане на територията на И. К.. Касационната инстанция намира, че в случая категорично по делото чрез представената пред АССГ справка вх. № МД-629/25.05.2016 г. на дирекция "Международна дейност" и представената в настоящото производство справка вх. № МД-133/12.02.2018 г. се установява, че на територията И. К. не е налице въоръжен конфликт. Също така липсват каквито й да е данни, че молителят като кюрд по народност и иракски гражданин би бил в застрашена ситуация при завръщането си в държавата и района си на произход. Следва да се отбележи, че процесната молба е четвърта "последваща молба" по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ и видно от същата е очевидно неоснователна. В проведеното интервю от 15.01.2016 г., ясно е заявено, че целта на исканата защита е получаването на разрешение за работа, както и че мотивът на чужденеца да не се завърне в страната си е, че "тук ми (му) харесва повече от Ирак". По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение